Решение № 332 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505252 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2319 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 48149/2021 г. Софийският районен съд е осъдил „С.” АД да заплати на ЗД „Е.” АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 85, ал.

1 от ЗЗД, сумата 115,95 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по щета № 0700077354/2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 11,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2020 г. до 18.08.2021 г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва за сумата над 11,27 лв. до пълния предявен размер от 11,76 лв. и за периода от 19.08.2020 г. до 01.09.2020 г. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника „С.” АД като неправилно и противоречащо на материалния закон с искане същото да бъде отменено в осъдителните му части и постановено друго, с което се отхвърлят исковете в тези им части. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че провеждането на рекламационно производство от страна на подателя не е процесуална предпоставка за предявяване иска на застрахователя. Излага се и оплакване за неправилно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 85, ал. 4, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, приемайки, че поради наличие на празнота приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД.

1

Поддържа се този извод на съда противоречи на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗПУ и на ОУ на „С.” АД по договора с потребителите за приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки. Жалбоподателят счита, че при увреждане, унищожаване или загубване на пратка обезщетение се дължи от пощенския оператор в посочения в ОУ размер като следствие от настъпилата рекламационна предпоставка /чл. 85, ал. 4 от ЗПУ/, поради което не е налице празнота, която би обяснила приложението на общия закон. Поддържа се неправилност на извода на съда, че законът и ОУ не държат сметка за вида на настъпилите вреди, тъй като този въпрос не бил разгледан в контекста на специалната законодателна уредба и характеристиките на предоставената от ответника услуга куриерска съобразно разпоредбите на индивидуалния договор, регламентиращ договорното правоотношение, в което застрахователят се е суброгирал, а именно: чл. 8, ал. 2 от договор № 73752/08.11.2010 г., чл.

51 от ОУ и § 1, и т.11 от ДР на ЗПУ /чл. 2, т. 10 на Директива № 97/67/ЕО/. Съдът не бил обсъдил наведеното с отговора възражение, че се пратката е била изпратена от ищеца с необявена стойност. При такава услуга отговорността на ответното дружество спрямо товародателя била лимитирана до 15 лв., поради което застрахователното дружество, встъпвайки в неговите права, не може да получи от пощенския оператор повече от тази сума, която е била заплатена от ответника. В тази връзка се излага съображение, че с употребената в чл. 8.2 от договора терминология „незастрахована пратка” се е обозначавала услугата, при която срещу допълнително заплащане от страна на потребителя, пощенският оператор носи отговорност съобразно обявения размер на стойността на пратката при повреждане/изгубване, която е била използвана в ОУ към 2010 г. С новите ОУ от 2016 г., действали към момента на процесното събитие, тази услуга е запазена като промяната е единствено в наименованието – обозначена е със законоустановения термин „обявена стойност”.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Застрахователно дружество Е.” АД е предявило срещу „С.” АД иск за заплащане на сумата 115,95 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз”, сумата 11,76 лв.

– мораторна лихва за периода от 19.08.2020 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2020 г. „Б.” ЕООД е изпратил до краен клиент порцеланова мивка, ном. код HS-К601, на стойност 130,95 лв. без ДДС, отразен във фактура № 10000075980/17.06.2020 г., издадена от продавача. Стоката била изпратена до крайния купувач чрез куриерска фирма „С.” с товарителница № 60843171809 от 15.06.2020 г. При получаване на стоката в офиса на куриерската фирма пред служител на „С.” се установило, че мивката е счупена, за което на място в офиса на куриерската фирма бил съставен двустранен протокол, в който било описано състоянието на стоката.

Твърди се, че между „Б.” ЕООД и ищеца „ЗД Е.” АД бил сключен договор за 2 застраховка „Товари по време на превоз” с период на покритие 19.06.2019 г. – 18.06.2020 г.

По уведомление за застрахователно събитие при ищеца била образувана преписка по щета № 0700077354/2020 г., по която застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на фактурираната стойност на стоката от 130,95 лв. без ДДС, която сума била изплатена на застрахованото лице „Б.” ЕООД на 29.07.2020 г. Ищецът твърди, че повредата на товара не била на изпращача или на получателя, а на превозвача, който на основание чл.

85, ал. 1 от ЗПУ отговаря за причинените на потребителите вреди в посочените в тази разпоредба случаи. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. Ищецът предявил претенцията си срещу ответника за стойността на изплатеното застрахователно обезщетение с покана от 14.08.2020 г., получена от последния на 19.08.2020 г. В отговор на тази покана ответникът изпратил до ищеца писмо от 27.08.2020 г., с което го уведомили, че съгласно чл.

72 от ОУ размерът на дължимото обезщетение по процесната щета е 15 лв., която сума била изплатена на ищеца на 31.08.2020 г. Останалата част от дължимата сума в размер 115,92 лв. не била заплатена.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. На първо място излага възражение, че ищецът-застраховател е следвало да откаже плащането на застрахователно обезщетение на застрахования, тъй като не са били налице предвидените в чл. 22, ал. 2, чл.

22, ал. 5, чл. 23, чл. 21 и чл. 23 от ОУ към застрахователния договор основания. С оглед на това ответникът счита, че пред застрахователя не е било проведено надлежно доказване на размера на вредите, а по този въпрос застрахователят се е доверил само на представената от „Б.” ЕООД фактура. Във връзка с това ответникът излага довод, че при тълкуване на разпоредбите на чл. 85, ал. 6 от ЗПУ и чл. 72 от ОУ на „С.” АД, при липсата на проведено рекламационно производство потребителят няма право на иск пред съда по повод претенцията си, респ. пощенският оператор не дължи заплащане на обезщетение при липса на предявена от страна на потребителя писмена рекламация. На следващо място ответникът излага възражение, че доколкото застрахователят се суброгира в договорното правоотношение между застрахования и куриерския оператор, последният дължи платеното от застрахователя обезщетение, но не повече от размера на дължимото на застрахования според приложимото законодателство, уреждащо правоотношенията между пощенския оператор и подателя на пратката. В тази връзка ответникът твърди, че доколкото в договора между „Б.” ЕООД и „С.” АД отговорността на изпълнителя случаите на повредена пратка е изрично ограничена по размер, посочен в ОУ /чл. 8.2 от договора, вр. чл. 72.5 от ОУ/, то дължимото от него обезщетение в случая е в размер на 15 лв., тъй като се касае поръчана пратка без обявена стойност – чл. 72.5 от ОУ. Ответникът сочи, че при необявена стойност на пратката операторът не може да бъде сигурен каква е действителната стойност на съдържанието на пратката, поради което посочената разпоредба е с цел да се ограничи възможността за неоснователно обогатяване на потребителя за сметка на оператора. Тази услуга била в пряка връзка с изискването на чл. 82 от ЗЗД обезщетението да обхваща само онези вреди, които са предвидими за изпълнителя към момента на сключване на договора. В противен случай нямало как да бъде прието, че пощенският оператор може да носи 3 отговорност за увреждане предмета на договора, без да има ясни указания от възложителя за неговия вид, размери, характеристики на вещта, които следва да бъдат съобразени при извършване на превоза. Алтернативно на тези аргументи ответникът излага възражение срещу твърдението на ищеца, че процесната пратка е била повредена по време на извършения от него транспортен превоз. От страна на ищеца не били представени доказателства, които да изключват възможността пратката да е била предадена именно във вида, в който е констатирана при получаването й - представените от ищеца протокол за увредената стока и фактура за покупката не са доказателства за това. Изтъква, че пощенският оператор не носи отговорност, когато повреждането на пощенските пратки е настъпило по вина на подателя и/или произтича от естеството на съдържанието на пощенските пратки. Пощенският оператор няма задължение да съблюдава съдържанието на пратките с недекларирано съдържание, а при предоставена пратка в кашон, каквато е процесната, служителите на оператора не само не могат да отварят предоставената им пратка, но имат и законово задължение да съблюдават тайната на кореспонденцията /чл. 82, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗПУ/, а това задължение търпи изключение само в хипотезата, когато има достатъчно основание да се смята, че приетата пощенска пратка съдържа забранени предмети или вещества. Куриерът може да узнае съдържанието на пратката и когато потребителят е обявил стойността й. Ответникът изтъква, че съгласно чл. 56, т. 1 от ОУ задължение на потребителя е да подготви пратката по начин, че да отговаря на изискванията на ОУ, в чл. 28 от които са предвидени изискванията на опаковката и начина на затваряне на пратките. На последно място ответникът оспорва размера на исковата претенция с довод, че ищецът претендира цялата пазарна стойност на вещта съгласно представената фактура, но няма доказателства, че става въпрос за пълна повреда, която да прави мивката напълно неизползваема.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на жалбопадателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал 1, т. 1, предл. 2 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз” за вреда, причинена от превозвача по сключен между него и застрахования договор за превоз, и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава за посочения период.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ/, и има право да претендира от съконтрахента на застрахования платеното на последния застрахователно обезщетение.

Предпоставките за уважаване на суброгационния иск на застрахователя по чл. 410, 4 ал.1, т. 1 от КЗ са: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите от неизпълнение на договорно задължение към застрахования, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.