Решение № 180 от 25.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500397 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на С. И. В., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.Х.

Р. против решение № 699/30.05.2022г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 3669/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея против А. Т.

В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.23 СК за признаване правата й на собственост върху подробно описани недвижими имоти, както и евентуално съединения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото им имущество поради по-голям принос.

Изложените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в резултат на което направените изводи за недоказаност на твърденията й за извършено от майка й дарение на сума, вложена в придобиването на процесната 1/15 ид.ч. от апартамент № 5 с идентификатор 1

*** по КК на гр.Варна, за влагане на дарените от баща й суми в закупуването на процесните паркомясто № 5 и паркомясто № 6 на адрес гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9, за произхода на средствата, с които е погасяван тегления от преди брака кредит и относно влагането в придобиване на имуществото лични средства, получени от продажбата на личен имот, са необосновани и в противоречие с установеното от доказателствения материал. Твърди, че за третия процесен имот – апартамент № 5 с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 47 съдът не е изложил каквито и да било мотиви за отхвърлянето на исковата претенция. Относно отхвърления иск по чл.29 СК се излагат оплаквания, че съдът не е зачел влязлото в сила решение за развод и при превратно тълкуване на събраните гласни доказателства необосновано е приел, че фактическата раздяла между страните е настъпила преди предявяване на иска за развод, при това без да определи началния момент на раздялата. Последното прави неясни и изводите на съда как е изчислил доходите на страните, в частност коя е крайната дата, съобразно която са направени тези изчисления. Оспорват се и направените от съда изчисления с твърдения, че в доходите на въззивницата не са включени получените от нея като дарение от родителите й суми /общо 14 500 лева/, както и реализирания от нея доход за периода 2018г. – 2019г. в размер на 339 613.17 лева. Твърди се също така, че съдът неправилно е определил и размера на доходите на ответника, тъй като не е отчел и обсъдил направеното от нея оспорване на приетите като доказателства служебни бележки, издадени от работодателите му и на представените след изготвяне на ССЕ фишове, неправилно в изчисленията са включени твърдени от него доходи по трудови правоотношения за периода 16.08.2016г. – 15.12.2018г., както и получените от ответника дивиденти от „Делта Ейджънси“ ООД. Сочи, че съдът не е обсъдил и направеното от нея възражение, че евентуално получени от ответника доходи в чужбина не са постъпвали в България, където е било обичайното местопребиваване на семейството. Оспорва се и направения от съда извод, че нематериалния принос на ответника в СИО е в размер на 30% като се излагат подробни доводи, че същият е незначителен, а нейният нематериален принос е над 90%, клонящ към 100 %. В заключение счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства сочи на основателност на предявените от нея искове, поради което и отправеното до настоящата инстанция искане е 2 за отмяна на обжалваното решение и уважаване на същите. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В о.с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – въззиваемия А. Т. В., с който оспорва жалбата като неоснователна. По подробно изложени аргументи счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията за необсъждане на доказателствата и възраженията на страните, както и срещу направените от съда фактически и правни изводи, за неоснователни.

В пледоарията по съществото на спора, чрез процесуален представител се иска потвърждаване на съдебния акт, ведно с присъждане на разноски.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от въззивницата С. В. против А. В. искове с правно основание чл.23 СК и съединен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.29 СК.

Изложените в исковата молба /уточнителни молби в първоначално образуваното пред РС – Варна делбено производство по гр.д. № 3952/2020г., в частност молба от 06.11.2020г./ фактически основания са, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила на 03.04.2019г. решение. По време на брака си са придобили подробно описани недвижими имоти, по отношение на които, с изключение на имота, находящ се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 45, са наведени твърдения за трансформация на лични средства, а именно:

1.С нот.акт № 140/2014г. са били закупени 1/15 ид.ч. от апартамент № 5 – самостоятелен обект с идентификатор ***, гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9 за сумата от 7 530.41 лева, платени по банков път с нейни лични средства в размер на 3 500 лева, получени от продажбата на лично имущество – недвижим имот в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Корал“ 16а, придобит преди брака й с А. В. и продаден с нот.акт № 11, том ХХІ, д. 422/2014г. на СВ за сумата от 20 000 лева, които поради наложени запори на банковите й сметки са преведени по сметка на въззиваемия, от която на 25.04.2014г. е изтеглила 1 500 лева и на 28.04.2014г. още 2 000 лева, както и с лични средства в размер на 4 500 лева, получени в началото на 3 м.април 2014г. като дарение от майка й. С оглед на това счита, че е налице пълна трансформация, поради което твърди, че е изключителен собственик на така закупените 1/15 ид.ч. от процесния недвижим имот.

2.С нот.акт № 49/2014г. е закупила паркомясто № 5 и паркомясто № 6, находящи се в гаража на сутеренния етаж на жилищна сграда с административен адрес гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9, ведно със съответните ид.ч. от маневрено хале и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за обща цена от 5 000 евро, която твърди, че е изплатила в брой, на няколко вноски, с получени от баща й 10 000 лева по дарения от м.август и м.декември 2013г. Претендира да е изключителен собственик въз основа на пълна трансформация на лични средства.

3.Относно придобития по време на брака им недвижим имот апартамент № 5 с идентификатор ***, ведно с прилежащото му избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата, както и гараж /паркомясто/ и ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, находяща се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 47 твърденията са, че закупуването му е станало с два нот.акта за общата сума от 27 000 лева и сключен от нея с продавача „Екохим Пластик“ ООД договор за строителство и довършителни работи на стойност 26 000 лева, или твърдяна обща придобивна цена от 53 000 лева. Твърди, че извършеното на 27.08.2015г. плащане по фактура № 39/19.06.2015г. на сумата от 9 530 лева е с нейни лични средства, съставляващи част от получената продажна цена от 20 000 лева за имота й в гр.Варна, кв.Виница, като на 08.05.2014г. е прехвърлила 9 530 лева от банковата сметка на въззиваемия, където е постъпила цената от 20 000 лева по своя сметка и с така прехвърлените 9 530 лева през 2015г. е заплатила част от цената на процесния апартамент. Претендира се частична трансформация в размер, съответен на сумата от 9 530 лева – 17.98% ид.ч. от този недвижим имот.

Относно предявените искове по чл.29 СК се твърди, че през поголямата част от брака им въззиваемият е живял и работил в чужбина, не е участвал в грижите и отглеждането на общото им дете Л., родено 21.08.2013г., не е участвал в издръжката на семейството, въззивницата е погасявала и негови задължения по кредити, както и със свои средства е изплащала кредита, сключен вр. придобития от съпрузите недвижим имот – 4 ателие № 4, находящо се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Т.“ № 45, реализирала е доход, който значително е надвишавал този на ответника /освен от трудовата си дейност е получавала средства от продажба и наеми на лично имущество/, организирала и заплащала довършителните работи по закупените имоти и тяхното обзавеждане, поради което твърди, че приносът й в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на съпруга й. Предвид на това е отправила искане за определяне на по-голям дял от общото им имущество в размер на 47/50, при отхвърляне на исковете по чл.23 СК, евентуално 49/50 от останалото общо имущество, след уважаване на исковете по чл.23 СК.

С писмения отговор по чл.131 ГПК въззиваемият А. В. не е оспорил твърденията относно сключен и впоследствие прекратен граждански брак, както и че по време на брака са придобили описаното в исковата молба недвижимо имущество. Оспорва твърденията за трансформация на лични средства, както и че приносът на въззивницата в придобиването на имуществото значително надхвърля неговия. Оспорва получаването на сумата от 4 500 лева като дарение от майката й и влагането на такива средства в придобиването на апартамента, находящ се на ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9. Не оспорва, че след продажба на наследствени земеделски земи, бащата на въззивницата й е предоставил парични суми, но твърди, че същите са в размер на 2 000 лева и с тях са били закупени самолетни билети за пътуване до Доминикана, а не са влагани в придобиването на имущество. Оспорва и твърденията за влагане на средства в придобиването на който и да е от процесните имоти, получени от продажбата на личния имот на въззивницата в кв.Виница. В тази връзка се твърди, че този имот е бил ипотекиран и за да заличи ипотеката, преди продажбата му В. е получила средства от „Юнионбанк“ ЕАД в размер на 32 000 евро, за което е учредила ипотека върху друг свой имот – апартамент 23, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ № 129, заличена едва на 21.06.2017г., поради което твърди, че 2/3 от кредита е изплатен по време на брака им със семейни средства.

Относно предявените искове за определяне на по-голям дял от общото имущество се твърди, че към сключването на брака им въззивницата не е имала спестявания и не е реализирала доходи, тегленият от него кредит през 2013г. в размер на 50 000 евро е бил за закупуване на ателието, а обстоятелството, че е отпуснат на него доказвало липсата на доходи от 5 въззивницата. Сочи, че от 31.03.2013г. работи и живее в Република Доминикана, до 15.07.2015г. е получавал месечна заплата в размер на 4 950 щатски долара, а след това брутното му трудово възнаграждение възлизало на 3 245 щатски долара на месец. Освен това реализирал и доходи от дивиденти като съдружник в търговско дружество, заедно с въззивницата. Твърди също така, че С. В. и детето им периодично са живели при него в Доминикана, където разходите за издръжката и престоя им изцяло са поемани от него, заплащал е таксите за частната детска градина. Сочи, че въззивницата е разполагала и с пълномощно, с което е имала постоянен достъп до банковите му сметки, теглила е суми от тях в общ размер за над 500 800 лева. Твърди, че от същите сметки са плащани разходите за семейството, вноски за придобиване на лек автомобил, данъци, плащанията към Екохим Пластик, както и с изтеглени от тях средства въззивницата е закупила в полза на дъщеря им два недвижими имота.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания и становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: