Решение № 10049 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10049 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110129171 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу М. Д. И., ЕГН **********, със същия адрес, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за ток, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2023г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за вода, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2023г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за телефон и телекомуникационни услуги, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2023г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за задължения към етажната собственост, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2023г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за данъци и такси за битови отпадъци, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2023г., ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г. до окончателното плащане на дължимото.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, като суми, с които ответника се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са били съсобственици на апартамент /адрес/, находящ се в /адрес/, при квоти 5/12 за ищеца и 7/12 за ответника. С Нотариален акт № ***/24.11.2023г. за покупко-продажба на недвижим имот, ответницата продала на ищеца притежаваните от нея 7/12 ид.ч. Сочи се, че преди прехвърляне на собствеността, за периода 01.12.2018г. до 24.11.2013г., всички разходи за имота за ток, вода, телефон, задължения към ЕС данъци и такси, били заплащани изцяло и само от ищеца. Излагат се съображения, че съгласно 30, ал. 3 ЗС, за този период, ответника дължи на ищеца 7/12 ид.ч. от всички заплатени разходи.

В срока за отговора, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Твърди, че не дължи така претендираните суми, тъй като от 30 години живее извън Р. Б. и не 1 е ползвала имота и дори, когато се е връщала в страната, била препятствана от ищеца да ползва имота спокойно. Прави възаржение за погасителна давност на задължението.

В съдебно заседание ищеца се представляват от адв. С., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Претендират разноски, за което представя списък. По делото са постъпила писмена защита.

Ответника се представлява от адв. С., който поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли исковете. Претендират разноски, за което представя списък. По делото са постъпили писмени бележки.

С определение от 11.05.2026г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове, за сумата от 924,81 лева, представляваща заплатена главница за ток, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2013г., сумата от 172,36 лева, представляваща заплатена главница за вода, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2013г., сумата от 225,44 лева, представляваща заплатена главница за телефон и телекомуникационни услуги, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2013г., сумата от 1262,92 лева, представляваща заплатена главница за задължения към етажната собственост, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2013г., сумата от 897,96 лева, представляваща заплатена главница за данъци и такси за битови отпадъци, за периода от 01.12.2018г. до 24.11.2013г.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приета е съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно от Нотариален акт № ***/30.10.1980 г. Д. И. И. и П. В. И., са били собственици на имот, на /адрес/, находящ се в /адрес/.

Видно от удостоверение за наследници на Д. И. И., последния е починал на 01.05.1998г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си П. В. И. двете им децаищеца и ответника.

С Нотариален акт № ***/***71.2006г., ищеца дарил на майка си П. В. И. 1/ 6 ид.ч. от горепосочения апартамент. Последната е починала на 28.05.2018г., като видно от удостоверение за наследници е оставила за свои законни наследници двете си деца- - ищеца и ответника.

С Нотариален акт за покупко –продажаба на ид.части от недвижим имот № ***/24.11.2023г., ответника е продала на трето лице, притежаваните от нея 7/12 ид.ч. от горепосочения апартамент.

По делото са предствени 63 бр. листа разписки и приходни квитанции, справка от 03.04.2024г. на Управителя на ЕС с адрес /адрес/, Протокол от проведено ОС на ЕС от 15.10.2020г., 7 бр. листа приходни ордери и квитанции.

Съгласно справка от ГД „Г. п.“ към М., за периода 01.07.2020г. – 18.09.2023г., ответника е влизала в РБ през ГКПП А. С. през лятото за около 1-2 месеца.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. К., която посочва, че ответника живеела в С. от 32 години, като идвала в Б. веднъж годишно, по време на летните ваканции, които прекарвала в гр. О.. Това се случвало през месеците юни и юли.

В гр. О. тя и съпругът и имали жилище и когато идвали в Б., там пребивавали.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на заплатените от ищеца суми за поцесния период общо и по отделни компоненти.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

За да бъде уважен иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, следва да бъде установено, че страните са били съсобственици на процесния недвижим имот, а именно /адрес/, находящ се в /адрес/, при квоти 5/12 за ищеца и 7/12 за ответника, за периода 01.12.2018г.- 24.11.2013г., както и че 2 за този период са били дължими суми за ток, вода, телефон и телекомуникационни услуги, задължения към етажната собственост, данъци и такси за битови отпадъци, техния размер, както и че същите са били заплатени изцяло от ищеца.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че за процесния период, същите, са били съсобственици на /адрес/, при квоти по 5/12 ид.ч. за ищеца и 7/12 ид.ч. за ответника.

Ответника по същество не оспорва факта, че за процесния период, ищеца е заплатил суми за ток, вода, телефон и телекомуникационни услуги, задължения към етажната собственост, данъци и такси за битови отпадъци, което се установява, както от представените от ищеца разписки и приходни квитанции, така и от заключението на вещото лице, като последното е остойностило сумата от 1585,39 лв. за ток, сумата от 295,47 лв. за вода, сумата от 386,46 лв. за телефон, сумата от 2165,00 лв. за ЕС и сумата от 1539,36 лв. за данъци и такса б.отпадък.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС постановява, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. По смисъла на тази норма под тежести се имат предвид всички разноски за запазване и поддържане на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило, а също и обикновените разноски по текущо поддържане, които включват публичните задължения за данъци и такси. За тях отговорност носят съсобствениците, съобразно правата си в съсобствеността. При тълкуване на нормата се установява, че същата се основава на принципа за забрана на неоснователното обогатяване в отношенията между съсобствениците и е специална спрямо общата норма на чл. 59 ЗЗД.

Задълженията за заплащане на местен данък върху недвижимия имот и на такса за битови отпадъци са публични такива, които са установени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, в общинския бюджет постъпва местен данък - данък върху недвижимите имоти, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ, общините събират местни такси за битови отпадъци, а според чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, се събира такса за битови отпадъци.

Според чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като съгласно ал. 2, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Предвидено е и изключение, че при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят - чл. 11, ал. 3 ЗМДТ.

В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, изрично е предвидено, че когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон.

3

От представените разписки и заключението на вещото лице, се доказва, че за периода 20.02.2019г. - 02.02.2022 г. (стр. 5 от ССЕ), ищеца е заплатил в полза на Столична община, район „Слатина“ дължимите местни данъци за процесния недвижим имот и такси за битови отпадъци, в общ размер на 1539,36 лв. По делото не се установи, че припадащата се част от местния данък върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци е била заплатена от ответника, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС и притежаваната от ответника 7/12 идеална част от правото на собственост върху имота, същата дължи възстановяване на ищеца сумата от 897,96 лв., съгласно ССЕ. Тази сума е дължима от ответника в качеството й на съсобственик на имота и като такава - на дънъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, приложим и по отношение на задължението за заплащане на такса битови отпадъци по силата на препращащата норма на чл. 64 ЗМДТ.

Както се посочи, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, уредени в ЗМДТ, съставляват публични задължения към общините на собствениците на недвижими имоти, т. е. задължени лица за плащането им са собствениците (респективно съсобствениците в обема на притежаваните от тях права), без оглед на това кой в действителност ползва имота. В хипотезата на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ има предвидено изключение, което обаче в случая не е налице, тъй като няма данни да е учредено ограничено вещно право на ползване на апартамента.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно. На осн. чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията по чл. 30, ал. 3 ЗС се погасяват с изтичане на общата погасителна давност от 5 години, без значение каква е давността за титуляра на вземането. Изискуемостта в случая е настъпила с извършване на отделните плащания, най старото от които е извършено на 20.02.2019 г. (стр. 5 от ССЕ). В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, във връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.