Решение № 629 от 31.07.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Шумен, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630100152 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на ответника срещу ищеца с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, със съдебен адрес – адв. Дино Стойков от ШАК, срещу „***“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Т.И.В.. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът имал сключен Договор за кредит от 04.11.2004 г. с „Уникредит Булбанк“ АД. Договорът според ищецът е падежирал на 01.07.2007 г. По силата на договор за цесия от 23.07.2007 г. това вземане на банката било прехвърлено на ответното дружество. Ищецът твърди, че срещу него няма образувани изпълнителни дела, нито е издаван изпълнителен лист, но ответникът в писмо от 19.09.2024 г. претендирал съществуване на вземането и настоявал за плащане. Ответникът вписал вземането в Централния кредитен регистър. Счита, че в периода от 01.07.2007 г. до 01.07.2012 г. е изтекла погасителната давност за процесното вземане, поради което не дължи сумите по него. Моли съда да признае спрямо ответника, че не дължи вземането по Договор за кредит от 04.11.2004 г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, придобито от ответника по договор за цесия от 23.07.2009 г., цялото в размер на 3157 лв., като заявява, че предявява иска като частичен за сумата от 1250 лв. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява, а с писмено становище поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска и да му присъди сторените по делото разноски.

1

В предоставения на ответника „***“ ЕООД, гр. София едномесечен срок е постъпил отговор. В становището по същество ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че дори и да е настъпила давност за вземането, тя погасява само възможността за принудително изпълнение, но не прекратява съществуването на вземането. По изложените съображения твърди, че процесното вземане продължава да съществува и моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание представителят на ответника не се явява, а с писмено становище поддържа изложените в отговора възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните е безспорно, че между ищеца С. Д. Ч. и „Уникредит Булбанк“ АД е сключен Договор за кредит от 04.11.2004 г. Падежът на вземанията по този договор е настъпил на 01.07.2007 г. Това твърдение е изложено от ищеца в уточнителна молба и не е оспорено от ответника, нито с отговора, нито от представените по делото доказателства.

С договор за цесия от 23.07.2009 г. „Уникредит Булбанк“ АД прехвърлят вземанията си по цитирания договор за кредит на „***“ ЕООД.

През 2024 г. ищецът установил, че този кредит е отразен в Централният кредитен регистър и отправил към ответника нарочно искане същият да бъде заличен като съществуващо задължение, тъй като считал, че за това задължение е настъпила предвидената в закона погасителна давност. С писмо изх. № 02539 от 19.09.2024 г. „***“ ЕООД отказали да заличат договора от Централния кредитен регистър и предложили на ищеца да сключат споразумение за разсрочване на задължението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да се установи, че не дължи определена сума на ответника.

По този иск като цяло доказателствената тежест е обърната – ответникът е този, който трябва да докаже възникването на задължението. Ищецът следва да докаже само наличието на правен интерес от водене на делото. В конкретния случай това е обстоятелството, че ответникът наистина претендира тези суми от него. С оглед събраните по делото доказателства правния интерес на ищеца се доказа безспорно – дори с отговора ответникът продължава да претендира, че ищецът има задължение към него.

Предвид обстоятелството, че ответникът претендира процесното вземане да е възникнало в резултат на договор за кредит – макар същият да не е представен по делото, между страните няма спор, че той съществува. Ответникът не е оспорил и твърдяната от ищеца дата на падежа на вземанията по процесния договор – 01.07.2007 г. От тази дата започва да тече предвидената в закона давност – 5 години за главницата и 3 години за периодичните платежи. Предвид това тази давност е изтекла на 02.07.2010 г. за лихвите и другите периодични платежи и на 02.07.2012 г. за главницата. По делото не се доказва, а и 2 няма такива твърдения от ответника да са предприемани действия по принудително събиране на вземането или да са настъпили други обстоятелства, които прекъсват давност – подновяване на вземането или неговото признаване от длъжника.

Предвид това съдът намира, че предвидената в закона погасителна давност е изтекла за вземанията по Договор за кредит от 04.11.2004 г., сключен между С. Д. Ч. и „Уникредит Булбанк“ АД и тези суми не се дължат. Тъй като искът е предявен като частичен, съдът следва да постанови решение само за сумата от 1250 лв., частичен иск, целият от 3157 лв.

По разноските:

С оглед изводите на съда за основателност на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски в настоящото производство, а именно – 50 лв. за платената в настоящото производство държавна такса и 650 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед това и предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лв., представляващи общия сбор на направените в хода на настоящото производство разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „***“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул.

„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Т.И.В., че С. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр. Шумен, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляващи частичен иск от вземане, цялото от 3157 лв., по Договор за кредит от 04.11.2004 г., сключен между С. Д. Ч. и „Уникредит Булбанк“ АД, по който вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 23.07.2009 г.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Т.И.В., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, СУМАТА от 700 лв. (седемстотин лева), представляващи направени от ищеца разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3