Решение № 13247 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13247 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110113852 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. Л. срещу [************], с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за сумата от 6 905.25 лв., представляваща главница, за която е издаден изпълнителен лист от 10.02.2004 г. по ч.гр.д. № 0134/2003 г. по описа на СРС, 65 състав, и е образувано изп. д. № 16/2006 г. по описа на ЧСИ [************], с рег. № [************] на КЧСИ. Претендира разноските по делото.

Ищцата твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на [************] и въз основа на него е образувано изпълнителното дело при ЧСИ [************], в хода на което е извършена цесия и ответното дружество е конституирано като взискател. Излага, че в периода от 09.07.2008 г. до 22.02.2012 г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо нея, годни да прекъснат давността, нито са подавани молби от взискателя с искане за насочване на принудителното изпълнение, поради което по силата на закона изпълнителното производство е прекратено на 09.07.2010 г., след което взискателят не е искал образуването на ново изпълнително дело. Сочи, че от датата на последното извършено изпълнително действие – 09.07.2008 г., е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен давностен срок и правото на принудително изпълнение на процесното вземане е погасено на 09.07.2013 г. Твърди, че след 22.02.2012 г. всеки месец от трудовото й възнаграждение са удържани суми, с които са погасявани задълженията за законна, възнаградителна и наказателна лихва и за разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Излага съображения, че приложима в случая е 5-годишната давност. Оспорва процесните вземания да са погасени по давност, като твърди, че до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност, а след това е кредиторът е проявявал процесуална активност и са извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Излага, че в периода от 16.05.2012 1 г. до 30.05.2022 г. са налице регулярни постъпления от доброволни плащания и от извършени изпълнителни действия. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Той е насочен към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищцата за вземане на ответника за главница поради изтичане на погасителната давност за сумата, за която е образувано изпълнителното производство.

При предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумата – предмет на образуваното изпълнително производство и на предявения иск. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 19672/04.08.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищцата се води изп. д. № 16/2006 г. по описа на ЧСИ [************], с рег. № [************] на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2004 г., издаден по ч.гр.д. № 0134/2003 г. по описа на СРС, 65 състав, за сумата от 6 905.25 лв. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че изпълнителното производство е започнало като изп. д. № 2698/2004 г. по описа на СИС при СРС, ІІ отделение, 2 участък, образувано по молба на първоначалния взискател [************], като в хода на изпълнителното производство ответното дружество е конституирано като взискател поради извършена цесия на вземанията.

Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от предявения иск.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.

№ 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/.

По делото се установява, че на 07.07.2004 г. първоначалният взискател [************] е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения на 10.02.2004 г. изпълнителен лист.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 2

3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. д. № 2698/2004 г. по описа на СИС при СРС, ІІ отделение, 2 участък, давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.

Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищцата за изтекла погасителна давност.

В случая на 30.06.2015 г., 31.07.2015 г. и 30.09.2015 г. са постъпили суми по изпълнителното производство въз основа на наложен на 24.09.2012 г. по искане на взискателя от 12.09.2012 г. запор на трудовото възнаграждение на длъжника Л., получавано от [************]

На 22.07.2016 г. взискателят е поискал налагането на запори и възбрана, а на 04.11.2016 г. изрично е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Със запорно съобщение от 10.11.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Л., дължимо й от [************]. Въз основа на този запор ежемесечно в периода от 19.12.2016 г. до 20.05.2020 г. са постъпвали суми по делото.

3

В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя /искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи/.

Налагането на запор в изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. Всяко постъпление на суми в резултат на изпълнителни действия, изграждащи изпълнителния способ, е реализиране на изпълнителния способ и прекъсва погасителната давност. За взискателя при такава хипотеза не съществува необходимост да предприема други изпълнителни действия, защото вече предприетите такива водят до удовлетворяване вземанията му. Всяко постъпление е реализиране на способа и има за последица поддържането на висящността на изпълнителния процес и съответно е факт, който прекъсва погасителната давност. Предвид изложеното и доколкото в случая въз основа на наложения на 24.09.2012 г. запор на трудовото възнаграждение на Л., получавано от [************] и въз основа на наложения на 10.11.2016 г. запор на трудовото й възнаграждение, получавано от [************], са постъпвали суми по изпълнителното производство, съдът намира, че след 26.06.2015 г. давността е прекъсвана с всяко постъпление въз основа на първия посочен запор, респ. прекъсната е на 10.11.2016 г., когато е наложен вторият посочен запор, както и е прекъсвана последователно във времето с всяко постъпление въз основа на наложения запор на трудовото възнаграждение, получавано от [************]. Поддържането на висящността на изпълнителния процес по горепосочения начин обосновава извод, че взискателят регулярно е предприемал активно поведение от естество да прекъсне погасителната давност.