Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 21.01.2021, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 330/2020
Вид
Решение № 17
Подписан
21.01.2021
В сила
21.01.2021
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 - чл.173 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 - чл.173 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.61, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.116, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.89 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.90, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.92 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.92, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.92, ал.13 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.92, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.92, ал.3 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.93, ал.4 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.94, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.99, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.99б · Закон за гражданската регистрация
  • чл.99б, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.99б, ал.3 · Закон за гражданската регистрация
  • §1, т.3 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.44, ал.1, т.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.44, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.17, ал.3 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 21.01.2021 год.

В И

М Е Т

О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ………....……...………… в публично …..………... заседание на двадесет и трети декември ………..…….……....….………………..……………..………. през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………………….

Мелиха Халил, ……….….…................................. като разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов .............................. административно дело ... №330 ................. по описа за ..................... 2020 година ……... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.92, ал.14, във вр. с ал.13 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/.

Образувано е по жалба от А.С.С., с посочен в жалбата постоянен адрес:***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.С.М. от АК - ***, със съдебен адрес:***, против Писмо с Изх.№А94-00-2196 от 20.10.2020 год., издадено от заместник-кмет на община Джебел, като И.Ф. кмет на община Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год. на кмета на община Джебел, в частта му, с която е отказано заличаване/дерегистрация/ на адресните регистрации по постоянен или настоящ адрес на лицата, регистрирани на адреса на жилищна сграда на жалбодателката, с административен адрес: ***/с изключение на лицата С. М. А. и Х. Й./.

Жалбодателката счита, че оспореният индивидуален административен акт, в частта му, с която административният орган отказва заличаването на лицата, адресно регистрирани на нейния адрес, с изключение на лицата С. М. А. и Х. Й., които имат правно основание да бъдат адресно регистрирани там, е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за неговата отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. В жалбата сочи, че съгласно описаните нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот е собственик на триетажна масивна жилищна сграда, с административен адрес – ***. По нататък в жалбата разяснява, какво представлява адресът на едно лице, както и какво е постоянен и настоящ адрес, както и каква е процедурата по чл.99б от ЗГР и какво предвижда същата в случаи на нарушение на изискванията по чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а от с.з. Жалбодателката твърди, че в конкретния случай не било спорно, че към момента на извършване на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на лицата, регистрирани на адреса на жилищната й сграда, с административен адрес: ***, не е допуснато нарушение на действащата към момента разпоредба, но че с оглед обстоятелството, че съгласно посочените по-горе нотариални актове е собственик на имота и след придобиването на имота е дала писмено съгласие за извършването на адресна регистрация, съгласно чл.92, ал.3 от ЗГР, единствено за лицето Х. Й., регистриран на адреса на жилището ми по постоянен адрес, счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за заличаването на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на всички други лица, регистрирани на адреса на жилището й без нейно съгласие, при липса на документи, удостоверяващи ползването на жилището на този адрес и при неспазване на изискването по чл.94, ал.1 от ЗГР да живеят на адреса, както и че липсва и законово основание да бъде принуждавана да се съобразява с последиците на едно административно решение, което е издадено при друга фактическа обстановка.

Развива съображения в тази насока, като счита, че титулярите на субективното материално право на собственост върху недвижимия имот не могат да бъдат ограничавани при упражняване на правото на собственост или което и да е от отделните правомощия на собственика и да не разполагат с правни средства, чрез които да инициират заличаване на адресната регистрация и че обратното съждение неоправдано засяга правата и интересите на собствениците на имота, като се дава възможност на недобросъвестни лица да продължават противоправното си бездействие чрез незаявяване на промяна на адреса, като по този начин нарушават и нормата на чл.99, ал.1 от ЗГР, за което във връзка с чл.116, ал.2 от ЗГР, следва да бъде ангажирана административнонаказателната им отговорност. Излага и доводи, че всяка адресна регистрация, която не отговаря на посочените в чл.92, ал.3 от ЗГР изисквания, независимо дали е била законосъобразно извършена с оглед действащите към предишен момент редакции на разпоредбата, следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания, в случая - да бъде заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани там и че това е начинът да бъде постигната целта на закона - да се поддържа регистърът на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение, по аргумент на разпоредбите на чл.90, ал.1, във вр. с чл.89 от ЗГР.

Счита, че е недопустимо адресно регистрираните лица, неизпълнили задълженията си по чл.90, ал.1 от ЗГР, да променят адресната си регистрация, да имат право на пожизнена такава на даден адрес и че такова положение би противоречало и на целта на закона, а именно - да се поддържа регистърът на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата. Твърди, че в случая административният орган, респективно назначената комисия, е следвало да провери не само дали са били спазени изискванията за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес към миналия момент на извършването й, а най-вече да провери, дали към настоящия момент са налице законовите предпоставки определени лица да имат адресна регистрация на точно определен адрес, като с оглед обстоятелството, че след придобиването на имота е дала писмено съгласие за извършването на адресна регистрация по постоянен адрес само за лицето Х. Й., а баща й С. М. А. имал запазено вещното право на ползване върху целия недвижим имот, докато е жив, жалбодателката счита, че не може да се приеме, че регистрацията на останалите лица на адреса, извън посочените двама, е извършена законосъобразно, противно на приетото от административния орган. Според жалбодателката, следва да се има предвид, че законът е уредил последиците от заличаването на адресната регистрация на трето лице в съответствие с правото на всеки български гражданин да разполага с постоянен адрес на територията на Република България и сочи, че това се изразява в задължението на администрацията, при заличаване на адресната регистрация на гражданин служебно да възстанови предходния му постоянен адрес, видно от §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗГР, като съгласно цитираната норма, „Заличаване на адресна регистрация” е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето.”, а в случай, че такъв няма, чл.93, ал.4 от ЗГР предвиждал, че български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „***” на ***. Поради изложеното жалбодателката счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за заличаване на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на всички лица, регистрирани на адреса на жилището й, с изключение на лицата С. М.

А. и Х. Й., поради което и намира, че оспореното Писмо Изх.№А94-00-2196 от 20.10.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, издадено от Е. К. - зам.-кмет на община Джебел/в случая изпълняващ функциите на кмет на община Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год./ в обжалваната му част е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. С оглед изложеното и на основание чл.172 - чл.173 от АПК, във вр. с чл.92, ал.13 от ЗГР, моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното Писмо с Изх.№ А94-00-2196 от 20.10.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, издадено от Е.

К. - зам.-кмет на община Джебел, изпълняващ функциите на кмет на община Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год. в обжалваната му част и да изпрати преписката на кмета на община Джебел за ново произнасяне по искане Вх.№94Л-314-1 от 30.09.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, в частта относно заличаване на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на всички лица, регистрирани на адреса на жилището й: ***, с изключение на лицата С.

М. А. и Х. И., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, моли да й бъдат възстановени и направените по делото разноски. В жалбата са направени и доказателствени искания.

В допълнително подадена молба, в изпълнение на разпореждане на съда, посочва конкретно, по отношение на кои от адресно регистрираните на посочения административен адрес лица, посочени в предоставените от Отдел „ГРАО” при ***, справка и Списък на лицата, регистрирани на същия адрес от НБД „Население”, иска да бъде заличена адресната им регистрация на този адрес, като в молбата са посочени, с трите или с двете имена и ЕГН, **/дванадесет/ лица, адресно регистрирани на адреса на жилищната сграда на жалбодателката А.С.С., с административен адрес: ***.

Жалбодателката А.С.С. от ***, редовно призована за съдебното заседание, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.С.М. от АК - ***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея съображения. Моли, на основание подробно изложените в жалбата съображения и събраните по делото доказателства, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното Писмо Изх.№А94-00-2196 от 20.10.2020 год. на Общинска администрация - Джебел, издадено от Е. К. - заместник-кмет на община Джебел, в случая изпълняващ функциите на кмет на община Джебел, съгласно Заповед №1452 от 19.10.2020 год., в обжалваната му част и да бъде изпратена преписката на кмета на община Джебел, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, за ново произнасяне по подаденото от жалбодателката Искане с Вх.№*** от *** год. на Общинска администрация - Джебел, в частта относно заличаване на адресните регистрации по постоянен и/или настоящ адрес на всички 12 лица, посочени в молбата с Вх.№*** от *** год. по описа на АдмС –

Кърджали и регистрирани на адреса на жилището на жалбодателката: ***, ***, като на основание чл.174 от АПК, моли съдът да определи срок за това. Счита, че оспореният индивидуален административен акт, в обжалваната му част е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за неговата отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и че също така, нарушава и принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл.8 от ЕКЗПЧОС. На основание чл.143, ал.1 от АПК, моли да бъдат възстановени на жалбодателката и направените по делото разноски.

Жалбодателката А.С.С. пояснява, че в момента не живее на този адрес и че само баща й живее там, но че желае нейните постоянен и настоящ адрес да бъдат на ***. Пояснява също, че част от хората, които са регистрирани на този адрес, са стари собственици на къщата и че баща й продал на нея само втория етаж от къщата, а първият и третият етаж закупила от брата и сестрата на баща си. Също моли да бъдат заличени всички лица, които са регистрирани на нейния адрес, с изключение на лицата С. М. А. и Х. Й., като сочи, че лицето А. Б. изобщо не е пребивавал в Р България и тя не го познава, а за лицата С. Ч. и М. Ч., баща й е подал декларация да бъдат регистрирани на техния адрес.

Ответникът – кмет на община Джебел, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.М.Ю.С. от АК - ***, който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита също, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че подадената жалба, в частта й за лицата С. Ч., М. Ч. и А. Б., е недопустима, тъй като е налице влязъл в сила административен акт, а именно - Заповед от 16.10.2020 год. на кмета на община Джебел, поради което моли жалбата да бъде оставена без разглеждане в тази й част, като недопустима. Що се касае до останалите лица, регистрирани на процесния адрес, счита, че същите са регистрирани преди действието и влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, поради което моли да бъде отхвърлена жалбата в останалата й част, като неоснователна. Моли също така, да бъде осъдена жалбодателката да заплати в полза на община Джебел направените по делото разноски, за които представя справка, а алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбодателката.