Решение № 10923 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10923 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110130709 по описа за 2025 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК по настоящото дело е допусната съдебна делба между страните: А. А. В., Д. Г. В., М. Г. В. и А. Г. В., на следния недвижим имот: апартамент № **, находящ се в гр. София, район П, ж.к. Х.Д., в блок ****, вход *, етаж *, представляващ имот с идентификатор *********, състоящ се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 103.24 кв. метра, при съседи по доказателствения акт: изток – дворна площадка, запад – улица Б.В., север – ап. ** на Р.Б., юг – разделна стена с вх. *, отгоре ап. ** на О.Д. и отдолу мазета, и при съседи по схема: имоти с идентификатори ********,*********** и над обекта – имот с идентификатори **************, заедно с избено помещение № * с площ от 3.90 кв. метра при съседи по доказателствения акт: изток – мазе на ап. **, запад – общ коридор, север – общ коридор, юг – разделна стена с вх. *, и заедно с 4, 691 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя при следните дялове: за А. А. В. – 5/8 идеални части, Д. Г. В. – 1/8 идеални части, М. Г. В. - 1/8 идеални части, А. Г. В. 1/8 идеални части.

В съдебно заседание ищцата А. А. В., редовно призована, представлява се от адвокат В., депозира възлагателна претенция в срок по отношение на допуснатия до делба недвижим имот с правно основание чл. 349 ГПК.

Ответниците Д. В. и М. В., редовно призовани в съдебно заседания не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по способа за извършване на делба. Ответникът А.

В., редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от адвокат Златков, като моли да му бъде изплатен делът и не се противопоставя на искането за възлагане на имота.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

С влязло в сила Решение № 3231/19.02.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал съдебна делба, която да се извърши между страните: А. А. В., Д. Г. В., М. Г.

В. и А. Г. В., на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „П“, ж.к. „Х.Д.“, в блок ****, вход *, етаж *, състоящ се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 103.24 кв. метра.

От заключението на назначената от съда и изслушана в съдебно заседание съдебно техническа експертиза се установява, че процесният имот е реално неподеляем, като справедливата пазарна стойност на имота възлиза на 225 900 евро.

От приетите в производството копие от лична карта на А. А. В. се установява, че същата е с постоянен адрес: гр. София, район „П“, ж.к. „Х.Д.“, в блок ****, вход *, етаж *, ап.50. От представената справка чрез отдалечен достъп по партидата на А. А. В. не се установява същата да притежава друг жилищен имот.

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Във втората фаза на делбеното производство е предявено искане по чл. 349 ГПК от страна на ищеца за възлагане на жилището в негов дял при парично уравняване на дела на другия съделител. Идеята на института на възлагането е да даде предимство на отношенията, свързани със задоволяване на жилищните нужди, като бъдат предпочетени близките на починалия. По този начин имотът ще бъде запазен за рода и ще се изключи възможността трети лица, чужди на него и икономически по-силни, да го придобият чрез публична продан.

В настоящото производство е налице своевременно направена и приета за разглеждане възлагателна претенция по чл.349, ал.1 от ГПК от страна на ответника А. А. В. по отношение на делбения недвижим имот. Съдът следва до си произнесе по нейната основателност.

Доказателствената тежест по искането за възлагане на неподеляемото жилище по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване, че процесният имот е жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака с ответницата, прекратен с развод; че с влязло в сила съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К е предоставено на страната, която прави искане за възлагане; че 2 към момента на извършване на делбата ищецът няма друго собствено жилище. Ответникът носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, когато неподеляемото жилище е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителски права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът може да възложи жилището в дял на преживелия или бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки за уважаване на претенцията. По делото е безспорно, че децата на страните са навършили пълнолетие, както и липсва и предоставяне на упражняването на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца, което представлява задължителна предпоставка за приложението на чл. 349, ал. 1 ГПК. Следователно искането за възлагане на имота на това основание се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. За уважаване на възлагателна претенция, направена по този ред, следователно е необходимо да се установи, че: 1.) имотът, чието възлагане се иска е жилищен по предназначение, 2.) да е реално неподеляем, 3.) съсобствеността да е възникнала от наследяване, 4.) съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството, 5.) както и да не притежава друго жилище.

В настоящия случай не са налице предпоставките и за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, тъй като в случая е налице смесена съсобственост, тъй като със смъртта на Г.М. В. е прекратена съпружеската имуществена общност, като съпругата също е негов наследник, наред с децата им. Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т.

8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.

При така установената неоснователност на претенция за възлагане и доколкото редакцията на чл. 349, ал. 1 ГПК не допуска каквато и да е преценка извън законовите условия като основание за възлагане при липса на някоя от предпоставките, съдът е длъжен, на основание чл. 348 ГПК, да приложи общия ред за извършване на делбата чрез публична 3 продан (така Определение № 4074 от 2023 г. на ВКС; Определение № 5385 от 2025 г. на ВКС). Процесният имот следва да бъде изнесен на публична продан, а от получената от проданта сума страните следва да придобият паричната равностойност на дяловете си от вещта в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата. В хипотезата на извършване на делбата по реда на чл. 348 от ГПК, следва да се има предвид, че изнасянето на имота на публична продан не изключва възможността на единият съделител да придобие собствеността върху него в индивидуално качество. Съгласно цитираната разпоредба, съделителите разполагат с правото да участват в наддаването при условията, приложими за трети лица. Наред с общия ред за наддаване, законът гарантира на съделителите преференциално право на изкупуване, регламентирано в разпоредбите на чл. 354, ал. 1 във вр. с чл. 505, ал. 2 от ГПК. Тази правна възможност позволява на съделител, участващ в публичната продан като наддавач, да бъде обявен за купувач на имота, при условие че в момента на съставяне на протокола по чл. 492, ал. 1 от ГПК заяви изрично воля да закупи вещта по най-високата предложена от останалите участници цена. Следва изрично да се отбележи, че правото на изкупуване е обвързано със строго определен преклузивен срок – акта на съставяне на протокола за обявяване на наддавателните предложения.

Неупражняването на това право в посочения процесуален момент води до неговото окончателно преклудиране (така Определение № 750 от 18.04.2023 г. по к. ч. гр. д. № 1437/2023 г., ВКС).

Поради изложеното, делбата следва да се извърши чрез способа, регламентиран в чл.348 от ГПК, като имота се изнесе на публична продан. Съображенията за това са следните: Безспорно се установи, че процесния недвижим имот, допуснат до делба е реално неподеляем, т.е. не могат да се образуват дялове от имота за всички съделители, съобразно дяловоте им. Претенцията за възлагане на имота от ответника е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.349 от ГПК. Поради това съдът намира, че единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия имот е изнасянето му на публична продан, съгл. чл.348 от ГПК. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата или делът на А. А. В. е 141 187.5 евро, а на останалите съделители Д. Г. В., М. Г. В. и А. Г. В. е по 28 237.5 евро.

По разноските:

С оглед характера на производството на страните не следва да се присъждат разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, като остават за всяка една от тях така, както са направени, същото важи и за разноските за възнаграждение за вещо лице. Причината за подобно разрешение следва да се търси в характера на производството за съдебна делба като особено исково производство, чрез което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но и на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като в инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това 4 законът предвижда, че разноските се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това правило се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата, както и до съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността, в т. ч. заплатените от страните възнаграждения за вещи лица за поделяемостта и действителната стойност на имотите, възнаграждения за особен представител на някой от съделителите, заплатените такси за свидетели, за снабдяване с писмени доказателства, за вписвания и др. (вж.