Решение № 117 от 18.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Шумен, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630100939 по описа за 2024 година

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “Теленор България” ЕАД, ЕИК : 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу В. И. Г., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от 1276,46 лева, от които, 1201,42 лева неустойка и 75,04 лева цена на мобилни услуги.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1276,46 лева, представляваща 1201,42 лева неустойка и 75,04 лева цена на мобилни услуги. За посочените вземания му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 103/24г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК. Претендира, да се признае за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договорите не били прекратени, поради което неустойка не се дължала, а и уговорките за нея били 1 нищожни, като неравноправни и противоречащи на добрите нрави, поради размера им.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовия с писмена молба/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представените договори за мобилни услуги /по ЧГД № 103/2024г./ от 22.12.2021г. - № 625630602 и № 625630745. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 30-34 от с.д./. Същите, макар и оспорени, съдържат дължимата сума, за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане, а представените в открито заседание/л. 65-67 от настоящото/съдържат и подробна справка за потребление на мобилни данни. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от приложените договори, като претендираната неустойка, съответства на уговорките, в тях, съобразно месечните такси и цената на устройствата, посочена в уговорката за нея. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Изложеното се потвърждава изцяло от заключението на ССЕ. Към последното е приложен и протокол за инсталация на предоставено с договора оборудване, подписан от ответника. Заявлението по ЧГД № 103/2024г., е постъпило в ШРС на 15.01.2024г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието на валидно правоотношение между страните (валидни договори, съдържащ действителни уговорки за неустойка); ответно неизпълнение; размера на обезщетението. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и поради неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, 2 във вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора, да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на ответника, с подобно съдържание, като представеното удостоверение на Български пощи, по никакъв начин не може да бъде свързано с покана от 05.03.2022г., съответно не влияе на извода. От друга страна обаче, срока на всички договори е бил 24 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За дължимоста на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след 05.04.2022г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ. Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в общи условия ред, преди това.

Уговорената неустойка, не е нищожна, нито представлява неравноправна клауза, което да я направи недействителна. Договорите са сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 от договорите – 19,99 и 15,99 лева. Според уговорките в раздел 7 от договорите за мобилни услуги е получил и устройства, без заплащане цената им. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /раздел 11 от договорите за мобилни услуги, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг ако има такъв, а в случая стойността му посочена в договора. Така уговорените неустойки, не са необосновано високи, а при яснота на месечната такса и размера на цената, на предоставено оборудване, както е по процесните договори, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение.

3

Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 103/2024г., представляващи 100 лева държавна такса, 1670 лева адвокатско възнаграждение, за двете производства, и 410 лева възнаграждение за особен представител и 200 лева възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Г., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК :

130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу него, съществува вземане за сумата от 1276,46 лева, представляваща 1201,42 лева неустойка и 75,04 лева цена на мобилни услуги, по договори от 22.12.2021г., с № 625630602 и № 625630745, в едно със законната лихва, върху главницата от 1276,46 лева, считано от 15.01.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК : 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1670 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 103/2024г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4