Решение № 4205 от 30.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4205 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330118152 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Л. Х. против „Кредирект“ ЕООД, с която е предявен иск за установяване на недействителността на сключения между страните на *** г. договор за потребителски кредит № *** поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредирект“ ЕООД бил сключен на на *** г. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 2800 лева при фиксиран лихвен процент от 50 % и ГПР 63,07 %. Договорът бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не бил посочен ГПР в съответствие със закона. Не ставало ясно за какво неизпълнение се претендирала неустойка в размер на 5375,32 лева. Иска се от съда да уважи претенцията. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. Не бил нарушен ЗПК.

ГПР по договора бил посочен в съответствие със законовите изисквания.

Неустойката, уговорена в договора, не била включена в ГПР по кредита, но и не следвало да се включва в същия с оглед чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Договорът бил действителен и плащанията по него били дължими. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

1

Също в този срок „Кредирект“ ЕООД е депозирало насрещна искова молба. Твърди, че на основание сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от *** г. потребителят му заплатил парична сума в общ размер на 1081 лева (на 15.02.2024 г. било извършено плащане в размер на 533 лева, а на 20.03.2024 г. – в размер на 548 лева). Твърди, че следвало да му се заплати останалата неплатена част от главницата в размер на 1719 лева.

Претендира я на договорно основание, а ако съдът прецени, че сключеният договор е недействителен поради нарушение на изискванията на ЗПК, то иска съдът да му я присъди на извъндоговорно основание с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

В законоустановения срок Д. Х. е подала отговор на насрещната искова молба. Взема становище, че искът бил неоснователен, тъй като уважаването на първоначално заведения иск щяло да доведе до същата последица като уважаването на насрещните искове.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

По фактите:

По делото не се спори, че между ищеца и ответника е сключен на ***г. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е предоставена на ищеца сумата от 2800 лева при ГЛП 50 % и ГПР 63,07 %, който включва клауза за заплащане на неустойка в размер на 5 375,32 лв., която не е включена като разход в ГПР; че ищцата е получила заемната сума. Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства – договор за кредит, искане за отпускане на кредит, СЕФ за предоставяне на информация по кредита, лог файл.

В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 18 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в двудневен срок от сключването на договора, то той дължи горепосочената неустойка в размер на 5 375,32 лева, която съгласно инкорпорирания в договора за кредит погасителен план се заплаща разсрочено, ведно с погасителните такива по кредита.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-кредитополучател, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

2

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 18 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само два дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство, които следва да отговарят на множество допълнителни условия. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – 2800 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.

18 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 5 375,32 лева въз основа на обсъжданата договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (63,07 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от 3 лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител. По тази причина и доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

Въз основа на всичко гореизложено, искът за недействителност на процесния договор за кредит се намира за основателен и следва да се уважи.

По насрещния осъдителен иск:

Както се посочи по-горе, не е спорно по делото, че парична сума до размера на чистата стойност по кредита – 2800 лева – е получена от ищецапотребител. От представената по делото неоспорена справка за плащанията е видно, че Д. Х. по процесния договор за кредит е заплатила сума в размер на 1081 лева. Предвид установената недействителност на договора за кредит следва да се приложи правилото на чл. 23 от ЗПК и да се осъди потребителят да плати на кредитора горницата над платеното до достигане на пълния размер на главницата (чистата стойност) по кредита - 1719 лева.

Основанието е извъндоговорно, макар и да възникването му да е законна последица от съдебно констатираната изначална недействителност на съглашението. Не може да се сподели тезата на ответника по насрещния иск за неоснователност на същия понеже последиците от уважаването му се припокривали с тези от уважаването на установителната претенция. Съдът не може да присъди непоискана сума, а въз основа на установителното решение в полза на потребителя кредиторът не може да се снабди с изпълнителен лист за дължимата му чиста стойност. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК урежда специална хипотеза на неоснователно обогатяване и дава средство за защита на кредитора, неполучил плащане на главницата по недействителен договор за потребителски кредит. По преценка на насрещния ищец в случая защитата се упражнява процесуално чрез предявяване на иск с правно основание чл. 23 от ГПК. Няма основание да се откаже предоставянето в търсения обем.

Предвид изложеното, следва да се отхвърли главният иск, по който сумата се претендира на договорно основание, и да се уважи евентуалният, по който същата се претендира на извъндоговорно основание. Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Д. Х. следва да се присъдят разноските за производството по главния иск в размер на 3,11 лева, включващи държавна такса за преписи. Що се касае до поисканото адвокатско възнаграждение в 4 размер на 900 лева, направеното от „Кредирект“ ЕООД възражение за прекомерност се намира да е основателно – съответен на фактическата и правната сложност на делото е размер от 400 лева и ще се присъди разноската за адвокатски хонорар до този размер.

На „Кредирект“ ЕООД следва да се присъдят разноските по насрещния иск в размер на 596,90 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Следва да се осъди „Кредирект“ ЕООД да плати в полза на бюджета на съдебната власт останалата невнесена от ищеца държавна такса по иска за недействителност на договора в размер на 168,75 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения на *** г. между страните „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, и Д. Л. Х., ЕГН **********, договор за потребителски кредит № ***.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, срещу Д. Л. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата от 1719 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по недействителен договор за потребителски кредит №*** от *** г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на насрещния иск – 11.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК Д. Л. Х., ЕГН **********, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, парична сума в размер на 1719 лв. /хиляда седемстотин и деветнадесет лева/, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по недействителен договор за потребителски кредит №*** от *** г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на насрещния иск – 11.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.