Решение № 11904 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11904 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110152916 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т..” ЕАД е предявило срещу М. Д. Б. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 99, 05 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.10.2018 г. до м.04.20 21 г. в имот с абонатен номер .., представляващ гараж № 2, находящ се в гр.

София, община „В..“, ул. „М..“ №... вх. А , ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, сумата от 23, 20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2019 г. – 17.06.2022 г., сумата от 22, 30 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.06.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 4, 51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 17.06.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34161/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове с 1 отговор в законоустановения срок. Сочи, че не е ползвал топлинна енергия в твърдения от ищеца обем, както и че отчитането и разпределението на топлинната енергия не е било извършено в съответствие със законовите изисквания. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираното вземане.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот – гараж № 2, находящ се в гр.

София, община „В..“, ул. „М..“ №... вх. А, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт от 11.12.2014 г., с който ответницата е придобила по силата на покупко-продажба правото на собственост върху процесния гараж, поради което съдът намира, че именно ответникът отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период абонатът 2 е осигурил достъп за отчет на топломера и водомера в процесния имот, като главните отчети са били подписани на 08.05.2019 г., 27.05.2020 г. и 12.05.2021 г. Съгласно тези отчети в процесния имот не е била използвана топлинна енергия за отопление, като показанията са били нулеви. Не е била използвана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като показанията на водомера са били отчетени и са били без промяна. За процесния период е била начислена единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. По делото на л. 18 е приет и акт за разпределение на отопляеми обеми по проект, съгласно който пълният отопляем обем за процесния имот е 79, 92 кв.м. Вещото лице е изчислило, че стойността на потребената в имота топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е 104, 29 лв.

Прието е и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК също следва да бъде кредитирано, тъй като е пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице по тази експертиза е установило, че към 26.02.2024 г. няма данни за постъпили и осчетоводени плащания по процесната партида, като непогасени за сума за главница за топлинна енергия в размер на 104, 31 лв. за периода м. 10.2018 г. – м.

04.2021 г., както и сума за главница за дялово разпределение в размер на 25, 40 лв. за периода м. 07.2019 г. – м. 10.2020 г. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия се равнява на 21, 77 лв., а върху главницата за дялово разпределение – на 5, 51 лв.

Въз основа на изложеното съдът приема, че за процесния период ответницата дължи стойността на потребената топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която се равнява на 104, 29 лв. Следва да бъде разгледано направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, което се явява частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

3

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. април 2019 г. – от 15.06.2019 г., за вземането за м. май 2019 г. – от 15.07.2019 г. и т.н.

Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била подадено на 24.06.2022 г., следователно погасени с изтичане на тригодишен давностен срок са всички вземания за главници, чиято изискуемост е настъпила до 24.06.2019 г., т.е. погасени с изтичане на тригодишен давностен срок се явяват вземанията за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., тъй като за вземането за месец май 2019 г. давността не е изтекла. Следователно непогасена по давност се явява сумата за главница в размер на 54, 56 лв. за периода 01.05.2019 г. 30.04.2021 г., която съдът определи като от общия размер на реално дължимата сума от 104, 29 лв. извади погасената по давност сума в размер на 49, 73 лв. съгласно таблица 1 в заключението по СТЕ (л. 96 по делото). Това вземане по изравнителна сметка се е погасило по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение. Ето защо искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 54, 56 лв. и за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., и да бъде отхвърлен за разликата над 54, 56 лв. до пълния предявен размер от 99, 05 лв., както и за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2019 г.