Решение № 672 от 26.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503517 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 174/28.10.2025г., постановено по т.д. № 115/2023г. по описа на ОСБлагоевград, ХIV-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.57, ал.2 изр.2, пр.3 вр.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като В. В. Р. е осъдена да заплати в полза на „КАСИ – М“ ООД, ЕИК 101765278, сума в размер на 32 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2023г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 5490 лв., направени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото.

Жалбоподателят-ответник В. В. Р. оспорва решението, като посочва, че съдът неправилно е оставил без уважение направеното доказателствено искане за допускане на допълнителни въпроси към вещото лице по допуснатата ССчЕ. Едва в хода на защита на заключението от страна на вещото лице по реда на чл.200 ГПК стават ясни фактите и обстоятелства, във връзка с които е целяла да докаже съществуваща практика на дружеството-ищец да се снабдява с фактури за услуги/доставки, извършени реално в полза на друго лице. Твърди, че тези доказатестлвени искания касаят нови факти и обстоятелства във връзка със своевременно наведено възражение в този смисъл - с отговора на исковата молба, предвид което не се явяват преклудирани. По делото е приложена кореспонденция от 1 доставчика на процесната машина с ответницата, която не е оспорена от ищеца, и от която се установява, че именно тя е лицето, с което доставчикът на процесната машина е контактувал и то към момент, към който тя не е била служител на ищцовото дружество. Житейски нелогично е трето лице да контактува с доставчика на процесната машина, ако няма отношение към същата. Още по-нелогично е доставчикът на машината да я достави на трето лице, а не на купувача ООД - обстоятелство, което е отделено като безспорно по делото, ако машината не е нейна собственост.

На следващо място твърди, че съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане двама свидетели за установяване на посочените в отговора обстоятелства, както и договорките между М. Ш. /управител на ООД/ и нея във връзка със закупуване и ползване на процесната машина за лазерно епилиране, като е предупредил, че същите не могат да бъдат разпитвани за обстоятелства, касаещи извършване на плащането. Съгласно чл.165 ГПК в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Още с отговора на ИМ е посочила, че са налице писмени доказателства за извършените плащания, но поради независещи от нея причини, същите са изгубени. Това се установява и от разпита на свидетелите, които последователно и непротиворечиво твърдят за наличие на разписки за плащане между страните. Въпреки това в противоречие с процесуалния закон първоинстанционният съд е ограничил обема на разпит на допуснатите свидетели, като по този начин е ограничил възможността да организира и проведе адекватна защита с оглед инвокираните възражения. От друга страна твърди, че напълно незаконосъобразно съдът е кредитирал показанията на ищцовия свидетел, без същите да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК предвид заинтересоваността му от изхода на спора. В хода на делото безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, като същото не е спорно между страните, че процесната машина е закупена на 21.01.2021г., а предишният управител на ищцовото дружество - Ш., е починал на ********г. В този период по данни на св.Р. би следвало да е констатирана липсата на машината в предприятието и да са предприети съответни действия. Същевременно свидетелят твърди, че е узнала за липсата на машината едва след смъртта на предишния управител. Уточнява, че съдът при постановяване на атакуваното решение неправилно не е анализирал същественото противоречие между твърдението на св.Р., че в счетоводството на ищцовото дружество не е налице практика да се вземат фактури за доставки/услуги, извършени в полза на трети лица, като същите да бъдат осчетоводени от ищеца. В подкрепа на това твърдение са не само последователните показания на свидетелите на ответника, но и приетото и неоспорено от страните в тази част заключение по ССчЕ. От същото става ясно, че ищецът е ползвал данъчен кредит във връзка с фактури, издадени от доставчика „Мебели Катуров“ ООД, като част от посочените фактури все още са неосчетоводени като платени. Твърди, че е реалният собственик на процесната машина, която само фиктивно е закупена от ООД Каси-М. Доказателства в тази насока са освен непротиворечивите показания на свидетелите, приложената кореспонденция между ответника и доставчика на процесната машина, както и отделеното като безспорно обстоятелство, че именно тя е получила директно машината от доставчика.

2

В условие на евентуалност твърди, че е налице договор за заем за послужване, сключен между нея и М. Ш., в качеството му на управител на дружеството-ищец.

Безспорно в хода на процеса се установява, че процесната машина е получена директно от нея, че във връзка с ползването й в салон за красота, а дружеството-ищец не е получавало наем, както и че между бившия управител Ш. и нея са възникнали облигационни правоотношения, въз основа на устен договор за заем за послужване. В този смисъл има основание за ползване на процесната машина, като същевременно липсата на основание е елемент от фактическия състав на предявените от ищеца обективно съединени искове в условията на евентуалност. В мотивите си първоинстанционния съд не е изследвал изобщо това възражение, инвокирано своевременно с отговора на исковата молба, като по този начин е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „КАСИ – М“ ООД оспорва жалбата на ищеца и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че видно от протокола от проведено на 25.09.2025г. о.с.з. процесуалният представител на ответницата е формулирал следните допълнителни въпроси към вещото лице, изготвило приетата ССчЕ: „какви записвания има при доставчика по въпросната Фактура № 181 с посочен доставчик „Мебели Катуров" ООД и да отговори на въпроса: Има ли заведена такава фактура в Дневниците за продажби на този доставчик и ако да, с коя дата е съответната фактура, респективно има ли постъпили плащания по тази фактура и ако да, дали същите са извършени на каса в брой или по друг начин, и отново на коя дата? “. Процесуалният представител на ответницата е обосновал допускането на такива допълнителни въпроси към ССчЕ със становището, че заплащането на продажната цена на стоките по тази фактура е извършено от В. Р.. Посредством допълнителните въпроси към приетата ССчЕ въззивницата се домогва да докаже, че същата е извършила плащане по фактура №000000018 Е, но твърдението, че е заплащала фактури с получател „КАСИ-М“ ООД за ремонтни дейности и за оборудване на козметичен салон, различно от процесната машина, не е било наведено нито в отговора на ИМ, нито в отговора на допълнителната искова молба, нито в първото проведено съдебно заседание, в което е приет доклада по делото. Поради тази причина тези твърдения са преклудирани, както и всички доказателствени искания, основани на тях. В този смисъл оплакването за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в отказ да бъдат допуснати допълнителните въпроси към ССчЕ, е напълно неоснователно и лишено от фактическа и правна опора. Намира за неоснователно и направеното във въззивната жалба оплакване от страна на въззивницата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал указания по чл.146 ал.2 ГПК. В случая ответникът е посочил доказателства за своите твърдения в исковата молба, като дали същите установяват при пълно доказване твърдяните факти, следва да бъде обсъдено едва в решението на първоинстанционния съд. На следващо място, съдът правилно е приложил чл. 165, ал. 1 ГПК, като не е допуснал свидетели за разпит относно твърдяно извършено плащане на продажна цена на процесната машина. Липсват предпоставките за това - не са посочени 3 документи, които да са изгубени или унищожени, и то не по вина на страната, а всякакви твърдения в тази насока са недоказани. Прилагането на разпоредбата изисква безспорно установяване на факта за изгубен или унищожен документ, преди да се допуснат свидетелски показания за доказване на плащането. Безспорно свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., какъвто е настоящия случай, са недопустими. Представените електронни съобщения само сочат, че ответницата е осъществявала комуникация с доставчика - факт, който ищецът никога не е спорил. Тази комуникация обаче не установява нито кой е купувачът по договора, нито факта на плащане, нито прехвърляне на собственост. Вещта е потребима по естеството си и поради това не може да бъде предмет на заем за послужване, а представената комуникация не съдържа нито договор за покупко-продажба с купувач В. Р., нито доказателства за разходване на средства от нейна страна. Не оспорва, че възражението на ответницата за наличие на договор за заем за послужване е било повдигнато в първоинстанционното производство. В мотивите на решението не е налице изрично обсъждане на това възражение, но дори и да се приеме, че съдът не се е спрял подробно на него, това не би могло да доведе до различен краен резултат по спора, тъй като възражението е несъстоятелно и фактически опровергано от доказателствата по делото. На първо място, процесната вещ (машина за лазерна епилация) е потребима по естеството си, тъй като има ограничен капацитет/ефективна мощност на диодния лазер, което ищецът изрично е заявил още в първата инстанция. Потребимите вещи не могат да бъдат предмет на заем за послужване по смисъла на чл. 245 ЗЗД, тъй като законът изисква заемателят да върне същата вещ в същото състояние, което е невъзможно при вещ, която по предназначение се амортизира или изчерпва при нормална употреба. Това прави самото възражение несъстоятелно. На второ място, свидетелските показания, ангажирани от самата ответница, не подкрепят твърдението й за заем за послужване; напротив - те го опровергават. Свидетелите заявяват, че между страните е имало уговорки ответницата да придобие собствеността върху машината при определени условия, вкл. след регистрация на нейна собствена фирма. Такива обяснения са напълно несъвместими с договора за заем за послужване, който предполага временно, безвъзмездно предоставяне на вещта за ползване, без намерение за прехвърляне на собственост. Жалбоподателката поддържа тезата, че е действителния собственик на машината, закупена с нейни средства, и че това било известно на всички. Въпреки това тя напълно доброволно и без никакви възражения е предала машина на стойност 48 000 лева при писмено поискване от ищцовата страна - без дори да заяви претенции за собственост и без да предприеме каквито и да било фактически или правни действия за защита на правата си. Едва в съдебно производство същата твърди, че именно тя е собственик на машината. Факта, че машината е върната, изключва всякакво продължаващо обогатяване и обезсмисля присъждането на обезщетение по чл. 59 ЗЗД" е продиктувано от неразбирането на заявената претенция, която е за обезщетение за неправомерно ползване/изхабяване на движима вещ (по време на ползването й, а не за обезщетение, дължащо се за период, следващ този на връщане на машината и преустановяване на ползването й. При това положение искането за допускане на експертиза е, от една страна, преклудирано, а от друга - необосновано и неотносимо към предмета на 4 спора, поради което следва да бъде оставено без уважение.