Определение № 14 от 16.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Сливен, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600709 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по подадена жалба от П. В. И. против Определение рег.

№235/23.10.2025г. по ЧНД №354/2025г. по описа на Районен съд- Н.З., с което е потвърдено постановление от 04.09.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №ЗМ255/2024г. по описа на Районно управление на МВР- Н.З., вх. №1488/2024г. по описа на Районна прокуратураСливен (ТО- НЗ №272/2024г.), образувано за престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения, че както постановлението на РП Сливен, така и актът на РС- Н.З. са незаконосъобразни и необосновани, постановени при съществено процесуално нарушение и при непълнота на доказателствата. Твърдят се допуснати процесуални нарушения, касаещи връчването на атакуваното определение на РС- Н.З.. Отправят се критики относно начина на функциониране на правозащитните органи, изразявайки недоволство от работата на тези органи. Изразява се недоволство, че не е проведен открит съдебен процес. Твърди се, че неправилно е потвърдено постановлението на РП- Сливен, което било неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, че не били положени усилия и не били събрани всички налични доказателства и доказателствени средства, че неправилно били възприети и оценени събраните до момента доказателства, че деянието било квалифицирано неправилно и дознанието неправилно било прекратено като разследване за престъпление по чл.143, ал.1 от НК. Изразява се недоволство от „продължителния срок за разследване“ (повече от една година). В хода на разследването не били извършени реални процесуално- следствени действия за събиране на доказателства, установяващи или отричащи наличието или липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на престъплението по чл.143, ал.1 от НК, освен проформа разпити на 1 пострадалата, нейните мъчители и няколко свидетели, доведени от засегнатите страни, което било минимума от палеативни процесуално- следствени действия, за да се отметнело изискването за наличие на такива в хода на производството по удобно избран обречен престъпен състав и да се прекрати делото без изобщо да е направен опит да се навлезе в разследване по същество.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното определение на Новозагорски районен съд и материалите по ДП №ЗМ255/2024г. по описа на РУ на МВР- Н.З., вх. №1488/2024г. по описа на РП- Сливен (ТО- НЗ №272/2024г.), контролната въззивна инстанция прие за установено следното:

Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано на 30.05.2024г. с постановление на Районна прокуратура- Сливен, затова че през 2024г. в гр.

Нова Загора е принудена П. В. И. да извърши нещо противно на волята й- да сключи сделка за продажба на недвижим имот на определено лице, чрез използване на заплаха- престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

В хода на разследването няма привлечено към отговорност конкретно лице.

С Постановление на РП- Сливен от 04.09.2025г. наказателното производство по ДП №ЗМ255/2024г. по описа на РУ на МВР- Нова Загора, вх.

№1488/2024г. по описа на РП- Сливен (ТО- НЗ №272/2024г.) е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В постановлението прокурорът е приел, че липсва осъществено престъпление, въпреки проведеното пълно, всестранно и обективно разследване.

Недоволен от прокурорския акт е останала П. В. И., която е обжалвала по реда на чл.243, ал.4 от НПК прекратителното постановление пред Новозагорския районен съд. С жалбата е направено искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора, като е посочил, че изводът на държавното обвинение е правилен, подробно са анализирани събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е прието, че не е осъществено престъпление. В мотивите съдът е изложил, че от събрания в досъдебното производство доказателствен материал не може да бъде направен извод, че свидетелите Г.С.С и К.С.Г. са използвали сила или заплашване или злоупотреба с власт, за да принудят свидетелката П. В. И. да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята си, а именно да сключи сделка за продажба на недвижим имот на определено лице от обективна страна. В конкретния случай, при наличието на предположения, съмнителни и несигурни заключения относно осъществяването на признаците 2 от състава на престъплението, единственият възможен извод на наблюдаващия прокурор е бил производството да бъде прекратено. Посочено е, че фактическата обстановка е напълно изяснена и въз основа на събраните доказателства е направен извод за липса на осъществено престъпление.

Въззивният съд намира изводите, обективирани в първостепенния съдебен акт за правилни и законосъобразни.

В разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК законодателят е определил пределите на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, който се разпростира върху обосноваността и законосъобразността му.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите П. В. И., Огнян А. А., Г.С.С, К.С.Г., К.Г.М., Н.И.М., А.А.А.

Р.Е.Г.Т. и Б.В.Б. като са приложени и множество относими документи.

Фактическата обстановка детайлно е отразена в постановлението за прекратяване и анализирана в оспорения акт на съда като настоящата инстанция не намира за необходимо да я преповтаря.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на районния съд, че прокурорският акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, установена след проведено всестранно, обективно и пълно разследване по делото, при което са събрани всички достъпни, необходими и относими доказателства и доказателствени средства въз основа на които е направен извода за липсата на осъществено престъпление. Изводите на прокурора в постановлението за прекратяване почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира отправените в жалбата упреци за допуснати от разследващите органи съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата по делото за неоснователни.

На база ангажираните доказателствени материали правилно е направено заключението, че не се установява свидетелите Г.С. или К.Г. да са използвали сила или заплашване спрямо св. П. И., за да я принудят да им продаде притежавания от нея етаж от къща в гр. Нова Загора, ул. „С.Й.“ №2.

Действително е изяснено, че св. С. притежава втория етаж от къщата на посочения адрес и е имал желание да закупи етажа, собственост на св. И..

Двамата обаче не успели да постигнат съгласие относно продажната цена и св.

И. започнала да търси други купувачи за етажа. Това формирало недоволство у св. С. и св. Г., които предизвиквали скандали, както със св. И., така и с част от евентуалните купувачи. Тези скандали били предизвиквани с цел да ги откажат от сделка и евентуално да придобият етажа при техните условия.

Категорично е изяснено, че свидетелите С. и Г. са отправяли различни обиди спрямо св. И., което се потвърждава от показанията на св. М., която сочи, че били обиждани с думите „гяури“.

Не били събрани по делото никакви доказателства за упражнена сила, спрямо св. И. или нейни близки във връзка с желанието на св. С. да закупи 3 притежавания от нея етаж. Такива обстоятелства не се сочат и от св. И. и от другите свидетели, разпитани в хода на разследването. Не може да се твърди категорично, че св. С. и св. Г. по някакъв начин са заплашвали св. И. да продаде етажа си на тях. Те са предизвиквали скандали с нея и са отправяли обиди, но това обстоятелство не може да се тълкува като „заплашване“, което да е осъществило от обективна страна престъпление по смисъла на чл.143, ал.1 от НК.

Никой от разпитаните по делото свидетели, освен св. И. не твърди за подобно заплашване. Такива данни не се съдържат в показанията на свидетелите А., М., А., Т., М. или Б..

От доказателствата по делото е видно, че поведението на свидетелите С. и Г., свързано с предизвикване на скандали, отправяне на обиди и опити да се осуети желанието на св. И. да продаде етажа си на други лица е безспорно морално укоримо, но както е посочено в определението на районния съд не съставлява престъпление от общ характер. Макар и св. И. да е възприела това поведение като заплашително, извършените от свидетелите С. и Г. действия не могат да се квалифицират като „заплашване“ по смисъла на чл.143, ал.1 от НК. Нужно е да се отбележи и обстоятелството, че по същество това поведение на свидетелите С. и Г. по никакъв начин не е довело до някаква промяна на поведението на св. И., която е продължила да търси клиенти, на които да продаде етажа от къщата. В този смисъл събраните по делото доказателства сочат по еднозначен и категоричен начин, че не е налице извършено престъпление от общ характер.

В това производство законът е овластил съда да провери обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление, с което е прекратено, съответно спряно наказателното преследване. В тази връзка, упражнявайки това свое правомощие първоинстанционният съд може да потвърди постановлението, да го измени относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Съдебният контрол се ограничава до проверка на обоснованото и законосъобразно осъществяване на прокурорските правомощия по чл.243 от НПК. Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното от районният съд, че въпросът дали да се повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителната компетентност на прокуратурата, съгласно разпоредбата на чл.127 от Конституцията на Република България и чл.46, ал.1 от НПК.

Първоинстанционният съд проверява само правилността на постановлението на прокурора, когато е сезиран от правоимащите лица. Законодателят е възложил на съда да следи не само за процесуалната и материалноправната законосъобразност на прокурорския акт, но и за неговата обоснованост, което означава, че проверката може да излезе от рамките на направената от прокурора преценка на доказателствените материали, обуславяща и фактическите констатации по постановлението. Пълнотата на доказателствата 4 е поставена от законодателя извън пределите на съдебния контрол. Това е така, защото на този етап от производството съдът не е органът, който има правомощието по закон да издирва и събира доказателства, както и да повдига обвинение срещу лицата, извършили престъпление. Точно затова при отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство съдът може да дава обвързващи указания само по отношение на правилното прилагане на закона.

Настоящата съдебна инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че съгласно чл.303 от НПК съдът признава за виновен обвиняемия само тогава, когато предявеното обвинение е безспорно доказано по отношение на всички съставомерни елементи на деянията като присъдата не може да почива на предположения. От събрания в досъдебното производство доказателствен материал не може да бъде направен извод, че свидетелите Г.С.С и К.С.Г. са използвали сила или заплашване или злоупотреба с власт, за да принудят свидетелката П. В. И. да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята си, а именно да сключи сделка за продажба на недвижим имот на определено лице от обективна страна.