Решение № 5972 от 10.06.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5972

Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20237050701490 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба /наименована протест/ от А. М. С. и Н. В. С. срещу Заповед № 29/16.06.2023 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Жилищна сграда и склад в [ПИ] по КККР на Район „Аспарухово“, [населено място], СО „**“.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, издаден извън срока за приключване на процедурата, базира се на невръчени документи. Мотивите на административния орган не касаят процедурата по издаване на удостоверение за търпимост. Отправят искане за отмяна на акта. В уточняваща молба жалбоподателите сочат, че оспорения акт е нищожен, в алтернативност незаконосъобразен. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателите поддържа, че съгласно констативен протокол от 1989 г. на кметство „Г.“, в имота е имало съществуваща сграда с площ от 15 кв.м., долепена до нея лятна кухня с площ от 7 кв.м., изградени през 1987 г., т.е. общо 22 кв.м. Това налага извод, че има една законна част от строежа, т.е. 22 кв.м. от строежа са търпими, а към тях има към момента долепени стени. Във виза за проектиране, озаглавена окомерна скица от 1989 г., предвиждаща узаконяване на съществуваща постройка е посочена конкретна квадратура. В периода от 1998 г. до 1999 г. има поетапно разширяване и пристрояване, с включване на дървените навеси, които са били до дървената барака в източната и северната и част, частите на бараката са били привнесени вътре в конструкцията на цялата сграда. През 1996 г. има поръчан проект от майката на С., на чиято база е разширението. Впоследствие има замяна на стени и покривна конструкция с други масивни елементи, има пристроена част от външната страна на съществуващата барака. В имота има изградена бетонна основа с размер повече от 45 кв.м. преди изграждането на постройката от 16 кв.м., върху които в последствие е построена сградата. Съществуващата сграда от 22 кв.м. е налична тогава и към настоящия момент, пристрояването може да се отнесе и към допълващо застрояване, тип лятна кухня. Поетапното разширяване е започнало през 1998 г. – 1999 г. и съгласно Наредба № 2 за застрояването на земеделските земи от 1993 г., максималното застрояване е 35 кв.м. Следователно тази квадратура, към този момент е била напълно законна. След 1999 г. дървото е заменено с масивно. Изводът, че бараката е съществуваща е установено от експертизата, бараката е вградена, около нея е пристроено, като има достатъчно основания да се твърди, че бараката е търпим строеж. От графичната част на представените документи е видно, че тя е била налична към датата на съставяне на документите, налична е и към днешна дата, налице е пристрояване от южната и източна страна. Цялата конструкция е била построена в период, за който също важат условията за търпимост. Дори и да се приеме, че пристрояването не е било в условията на търпимост, процесната заповед не е съобразена с доказаната търпимост за останалата част от конструкцията. Моли да се отмени заповедта.

Ответникът – Главен архитект на Район Аспарухово при Община Варна, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата. Поддържа, че изложените в жалбата твърдения не се подкрепят със събрания по делото доказателствен материал. В Наредба № 2 от 10.04.1998 г. е записан статутът на дървените бараки. По делото не е доказано, че сграда от 65 кв.м., за която е искано удостоверение за търпимост е идентична с дървена барака от 16 кв.м., включително и в последната експертиза, с която е установено, че би могло някакви конструктивни елементи да са част от съществуваща навремето барака. В хода на производството са представени планове, скици, вкл. и ПУП, видно от които тази дървена барака не е отразена. За да бъде издадено удостоверение за търпимост, следва сградата да е построена преди 1989 г. или преди 2001 г. Сградата, за която се иска удостоверение за търпимост е изградена на един по-късен етап, това се установява от документа за собственост на жалбоподателите, те са придобили имота по-късно, физически няма как да изградят тази сграда преди да са придобили имота. При процедиране на ПУП през 2011 г., налична сграда в имота не е посочена, поради което тя е изградена на по-късен етап. Административния орган е изследвал търпимостта на сградата, като законосъобразно е постановил, че същата не е търпима. Не отговаря на условията на §127 и §16 от ДР на ЗУТ. Моли да се потвърди оспорения акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт на всички основания по чл.168 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното:

С нотариален акт вх.рег. №30058/12.12.2004 г. Н. В. С. е придобил място, с площ от 600 кв.м., съставляващо [ПИ], от к.р. 5210 по плана на местност „Р.“, ведно с построената в него сграда.

С договор за доброволна делба, вписан в Служба вписвания на 26.08.2008 г. Н. В. С. и А. М. С. са придобили дял втори по проект за делба а именно 142 [жк], които се приобщават към [ПИ], при което имотът става с площ от 742 кв.м.

Със заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж рег. № АУ118623АС/17.11.2021 г. Н. В. С., чрез пълномощника си И. П. Г., е поискал от Главния архитект на Р. А. при Община Варна издаването на удостоверение за търпимост на жилищна сграда и склад, находящи се в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], находящ се в СО „Р.“, [населено място].

Представено е архитектурно заснемане, становище от инженер-конструктор и геодезическо заснемане, както и нотариално заверена на 24.03.2021 г. декларация, с която Н. В. С., като собственик на ПИ ***********“, [населено място], според договор за доброволна делба ********** от 14.08.2008 г., декларира, че съществуващата в имота вилна сграда и зимнично помещение със застроена площ 69 кв.м. са изградени през периода 1996-1998 г. от неговите родители Ц. Б. С. и В. Ж. С., и същите са разположени съответно на разстояние 3.17м /вилната сграда/ и 1.5м /зимничното помещение/ от границата със съседния [ПИ], кв. 38, собственост на П. Т. П. и Ц. К. П., които нямат възражения относно съществуването и запазването на постройката в настоящия й вид.

С приемо-предавателен протокол от 14.01.2022 г. арх. В. М. К. – главен експерт в дирекция „Устройство на територията“ при Район „Аспарухово“ предава на И. П. Г. административна преписка с рег. № АУ118623АС/17.11.2021 г., състояща се от документална част – 8 броя листове; архитектурно заснемане – 8 броя листове, 3 броя папки; конструктивно становище – 3 броя листове, и геодезическо заснемане – 10 броя листове, 2 броя папки.

Със заявление рег. № АУ036030ВН/19.04.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, подадено от Н. В. С. до Главния архитект на Община Варна, е поискано издаване на удостоверение за търпимост на строеж, изграден до 7 април 1987 г., съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, находящ се в УПИ /ПИ/ **, по плана на СО „**“, [населено място]. Към заявлението са приложени:

- скица на поземления имот;

- декларация от Н. В. С. за времето на изграждане на строеж, идентична с представената при подаване на първото заявление;

- нотариално заверена на 01.10.2020 г. декларация от П. Т. П. и Ц. К. П., които заявяват, че като собственици на [ПИ], кв. 38 по плана на СО „Ракитника“, [населено място], съседен на [ПИ], нямат възражения относно съществуващите в [ПИ], кв. **, по плана на СО „**“, [населено място], постройки – складово помещение за зимнина, и склад за инструменти, материали и селскостопански инвентар, разположени на повече от 1,5м до границата между имотите, в настоящия им вид; документи за собственост;

- конструктивно становище, изготвено от инж. И. Н. И., съгласно което в [ПИ] са изградени жилищна постройка със застроена площ ЗП=65,59 кв.м. с долепен до нея зимничен склад със ЗП=3,57 кв.м.

- архитектурно заснемане на жилищна сграда и склад в ПИ с [идентификатор] по плана на СО „**“, [населено място], в което е описано, че са изградени – жилищна постройка със застроена площ ЗП=65,43 кв.м. с долепен до нея зимничен склад със ЗП=3,57 кв.м. Съгласно архитектурното и геодезическото заснемане отстоянието на жилищната сграда е 3,17м до страничната регулационна линия към съседния [имот номер], а на склада – зимнично помещение, е 2,16м към същата граница.

- геодезическа снимка на сграда в [ПИ] по кадастралната карта на местност „Р.“, Район „Аспарухово“, [населено място]. В обяснителната записка на приложеното геодезическо заснемане е посочено, че е заснета сграда в [ПИ] по кадастралната карта на местност „Ракитника“, Район „Аспарухово“, [населено място], която е със застроена площ 69,00 кв.м.

С писмо рег. № АУ036030ВН_001ВН/16.05.2023 г. Главният архитект на Община Варна изпраща преписката по заявление рег. № АУ036030ВН/19.04.2023 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна за по-нататъшно процедиране.

Констатирано е, че са налице кадастрален план, одобрен със Заповед № Р-358/22.10.1996 г. на Кмет на Община Варна; ПУР, одобрен с Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на ОС, [населено място]; ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв. 38, по плана на СО „**“, землище на „Галата“, [населено място], одобрен със Заповед № Г-19/21.03.2011 г. на Заместник-кмета на Община Варна, влязъл в законна сила на 18.04.2011 г., в графичната част на който са отразени ограничителните линии на застрояване, позволяващи застрояване на 4,00м от страничните регулационни линии, 6,00м от дъното на парцела и 3,00м от уличната регулационна линия. С ПУП-ПРЗ е предвидено изграждане на вилна сграда. В посочения ПУП-ПРЗ, в частта – извадка от ПУР на СО „Ракитника“, одобрен с Решение № 197-13 от Протокол № 8 от 28.01.2004 г. на ОС, [населено място], е отразен строеж с площ 16,00 кв.м.

При извършена проверка относно посочения имот по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Р.“, одобрен със Заповед № РД-1-7706 /387/ от 20.09.2002 г. на Областния управител на област с административен център Варна, и предходните и последващи документи, описващи собствеността и придобиването й, налични в техническия архив на Район „Аспарухово“ при Община Варна, е констатирано наличието на следните документи:

- Констативен акт от 27.07.1989 г. за незаконно строителство, подписан от служители на Кметство „Галата“ и В. Ж. С. /наследодател на Н. В. С./, в качеството му на нарушител, с който е констатирано наличие на незаконен строеж – дървена барака с площ 15,00 [жк],00 кв.м.;

- Удостоверение № 27 от 05.10.1989 г., с което е удостоверено, че е предоставено право на ползване за трайни насаждения на Ц. Б. С. /наследодател на Н. В. С./, подписано от секретаря на общинската комисия по самозадоволяване и от председателя на ИК на общинския народен съвет;

-Оценителен протокол от 15.12.1993 г., в който са описани незаконни строежи – дървена барака с площ 15,00 [жк],00 кв.м., включени в общата стойност на имота, подписана на 23.12.1993 г. от Ц. С. /наследодател на Н. В. С./;

- Заповед от 31.10.2003 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е разпоредено Ц. Б. С. да придобие правото на собственост при условията на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с пл. №**, с площ 600 кв.м.;

- Протокол № 112Р от 15.12.2004 г. за въвод във владение на новообразувани имоти в местност „Р.“, землище „Галата“, код по [ЕКАТТЕ], подписан от длъжностното лице Ю. Х. и Ц. С. /наследодател на Н. В. С./.

При извършена проверка от служители от дирекция КСИД при Район „Аспарухово“, Община Варна, е установено, че изградената сграда е с размери около 9м/7,50м и височина около 2,20м, и ЗП – около 67 кв.м.

С писмо рег. № ЕО-АС-000292АС_001АС/16.05.2022 г. Главният архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна уведомява Н. В. С. относно констатираните факти и обстоятелства. В писмото са изложени съображения, че строежите, за които е поискано издаване на удостоверение за търпимост, не отговарят на правилата и нормите, действащи към декларираното от заявителя време на извършване на строителството – 1996-1998 г., както и на понастоящем действащите разпоредби съгласно Закона за устройство на територията.