Решение № 383 от 06.08.2018, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

06.08.2018

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

Районен съд –

Дупница състав

17.06.

2018 на Година

И. Д.

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Сашка Вукадинова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

246

2018 дело № по описа за г.

Е.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.П.,*** /ОКС-АК/, е предявил срещу Й.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот пл. № 559, с площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, кв. 9 по регулационния план на град Кочериново, с улична регулация, одобрена със Заповед № 147/29.12.1987 г. и дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 147/29.1987 г., ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 /шестдесет и шест/ кв. м., при настоящи граници и съседи на имота: улица с осеви точки 97-98; улица с осеви точки 140-139-138; ПИ – 560, и на ½ ид. част от ПИ с пл. № 560, с площ 115 кв. м., кв. 9 по регулационния план на град Кочериново, ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 77 кв. м., при настоящи граници и съседи на имота: улица с осеви точки 97-140-139; ПИ пл.№ 561; ПИ пл.№ 562; улица с осеви точки 97-98, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху притежаваната от него част от имотите. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че е собственик по наследство от баща си Георги Неофитов Н. на ½ ид. част от гореописаните поземлени имоти и построените в тях жилищни сгради, а при условия на евентуалност – че е придобил собствеността върху тях по давност в периода от 2012 г. до настоящия момент.

Ответникът Й.К.К., който по наследство притежава 1/6 ид. част от описаните имоти, на 23.12.2016 г. се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 111, том II, рег.№ 3689, дело №273 от 2016 г. на нотариус С. Милева, с който е признат за изключителен собственик на имотите. В момента описаните имоти се владеят от ответника.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че е собственик на процесните имоти на основание завещание, наследство и придобивна давност. Неговата наследодателка Е. К. К. до смъртта си през 2005 г. държала като свои процесните имоти, само тя имала достъп до тях, наемала хора за необходимите ремонти. Ответникът след смъртта й продължил да упражнява фактическа власт върху имотите и да ги държи като свои, включително той ги отдава под наем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е обявено за безспорно правото на собственост върху процесните имоти на Георги Н. Ситнилски, роден през 1870 г. и починал на 04.02.1946 г., и на Йорданка Георгиева Ситнилска, родена на *** г. и починала на 15.01.1967 г.

Между страните не е спорно, че процесните имоти са реституирани през 1999 г. на наследниците на Георги Н.

Ситнилски и Йорданка Георгиева Ситнилска, съгласно представеното решение от 09.06.1999 г. по адм. д. № 201/1998 г. по описа на ОС – Кюстендил, с което е отменено извършеното през 1966 г. отчуждаване на имот пл.№ 749 в кв.9 по плана на гр. Кочериново от 1960 г. /идентичен с процесните – л.36/, ведно с находящата се в него масивна жилищна сграда. Видно от представените удостоверения за наследници, след смъртта на Георги Н. Ситнилски на 04.02.1946 г., и на Йорданка Георгиева Ситнилска на 15.01.1967 г., техни наследници по закон са: Елеонора Георгиева Ситнилска /дъщеря/, починала през 1957 г. /без да остави низходящи – л.15/, Елена Георгиева Богданова /дъщеря/, починала на 12.02.1970 г. и Неофит Г.Н. /син/, починал на 26.05.1953 г. Наследници на Елена Георгиева Богданова са: К. Д. Б. /съпруг/, починал на

22.06.1977 г.; Й. К. Ш. /дъщеря/; Г. К.

Богданов /син/, починал на 15.05.1993 г. и оставил за наследници Д. П.

Богданова /съпруга/, починала на 26.03.2016 г., Константин Г. Богданов /син/, починал на 02.08.2017 г. и Елка Георгиева Богданова /дъщеря/; Е.

К. К. /дъщеря/, починала на 01.11.2005 г. и оставила за наследник Й.К.К. /син/; Д. К. В. /дъщеря/, починала на 20.06.2000 г. и оставила за наследници В. В. /съпруг/, починал на 15.11.2006 г., М. В. В. /дъщеря/, починала на 22.10.2016 г. и оставила за наследници Р. Д. С. и В. Д. В. – дъщери, Л. В. В. /син/, починал на 10.12.2006 г. и оставил за наследници М. Н. В.

/съпруга/ и Н. Л. В. /син/. Наследник на Неофит Г.Н. е Георги Неофитов Н. /син/, починал на 26.01.2012 г., чиито наследници по закон са Добринка Генчова Накова /съпруга/, починала на 04.12.2012 г. и Е.Г.Н. – син.

Ответникът е представил нотариален акт за публично завещание от 03.12.1958 г. по нот. д. № 659/58 г., с което Йорданка Георгиева Ситнилска е завещала на внучката си Е. К. К.

¾ ид. части от двуетажна масивна къща със застроено и незастроено място около 200 кв. м. в с. Кочериново, представляващо парцел 24, пл.№ 39 в кв. 71 по плана на селото /идентичен с процесните имоти, видно от представеното удостоверение – л.127/. В завещанието се сочи, че Йорданка Георгиева Ситнилска притежава ¼ ид. ч. от имота по наследство от съпруга си Георги Н. Ситнилски, и 2/4 ид. части – от покойната й дъщеря Елеонора Георгиева Ситнилска, притежавала ¼ ид. ч. от баща си и ¼ ид. ч. по завещание от брат си Неофит Г. Ситнилски. Предмет на завещателното разпореждане е и лозе от 1, 1 дка в с. Кочериново, представляващо парцел ІІ, пл.№ 8 в кв. 78 по плана на селото.

С нотариален акт № 111, том II, рег.№ 3689, дело №273 от 2016 г. на нотариус С. Милева, въз основа на извършената обстоятелствена проверка Й.К.К. е признат за собственик на ПИ - 559, с площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, кв. 9 по регулационния план на град Кочериново, ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 66 /шестдесет и шест/ кв. м., и на ПИ - 560, с площ 115 кв. м., кв. 9 по регулационния план на град Кочериново, ведно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 77 кв. м.

Във връзка с твърдяното упражняване на фактическа власт върху процесните имоти ищецът е ангажирал гласни доказателства, като според свидетелите Е. Г. и Стоян Беров той живее извън страната, но веднъж на около два месеца идва в България и често отива в гр. Кочериново, като е участвал в извършените ремонти /на покрива и др./ за поддръжка на жилищната сграда, сключвал е договори за наем на намиращите се на приземния етаж магазини чрез пълномощника си И. Горов, получавал е наемната цена /на ръка или по банков път/, като е изплащал припадащата се част и на други сънаследници.

Доведените от ответника свидетели Л. Й. и Е. С. твърдят, че приживе неговата майка Е. К. К., а след смъртта й единствено ответникът е полагал грижи за процесните имоти, чрез пълномощник – И. Горов, а впоследствие - Иво Горов, като е организирал необходимите ремонти на сградата и е получавал наемната цена за магазините в нея.

Ответникът е представил и два договора за наем, сключени от него като наемодател за обекти в гр. Кочериново.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от доказването на три кумулативни предпоставки: правото на собственост на ищеца върху претендираните идеални части от процесните имоти, владението от страна на ответника върху тях и липсата на правно основание за осъществяването на това владение.

С доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът и ответникът са част от наследниците на Георги Н. Ситнилски, починал на 04.02.1946 г. и на Йорданка Георгиева Ситнилска, починала на 15.01.1967 г., които приживе са били собственици на процесните имоти и на чиито наследници имотите са реституирани през 1999 г.

Предвид безспорния сънаследствен характер на възникналата съсобственост е неоснователно възражението на ответника за придобиване на изключителна собственост върху процесните имоти по давност. Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В конкретния случай е безспорно, че наследодателката на ответника, а след смъртта й – и ответника, са стопанисвали процесните имоти, като са упълномощили лице, което да се грижи за тях и да ги предоставя под наем. Основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение – Е. К. К. и ответникът Й.К.К. са част от наследниците на Георги Н. Ситнилски и на Йорданка Георгиева Ситнилска, респ. – владели са собствената си идеална част от наследственото имущество, а по отношение на идеалната част на другите наследници са държатели.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато то не бъде променено. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.

Ответникът не ангажира доказателства за извършването на такива действия, с които да е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на съсобствениците, в частност – ищеца /противопоставяне от ответника на ползването на имотите от ищеца, ограничаване на достъпа му до тях и др./. Свидетелските показания са противоречиви, но дори въз основа на тях да се приеме за установено, че единствено ответникът е полагал грижи за процесните имоти, това не е достатъчно, за да се приеме, че е изменил намерението си и е започнал да владее само за себе си и това променено отношение към имота е станало достояние на другите съсобственици. Не са такива действия плащанията на дължими данъци и такси, както и необходимите ремонтни дейности за поддръжка на имота, защото всеки съсобственик съгласно чл.31 ЗС е длъжен за участва в тежестите за общата вещ съобразно дела си, респ. – може да иска от останалите да заплатят съответна част от разноските, които е поел изцяло.

Установи се, че ответникът е демонстрирал намерение да владее целия наследствен имот, станало достояние на ищеца, едва посредством снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2016 г. До датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 06.02.2018 г., давностният срок не е изтекъл. Поради гореизложеното съдът приема, че възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения си характер.

Съсобствеността в конкретния случай произтича от наследяване по завещание и по закон. Ищецът не е оспорил представеното нотариално завещание от Йорданка Георгиева Ситнилска в полза на Е. К. К. Доколкото завещанието включва разпореждане за след смъртта на завещателката с два конкретно описани имота, т.е. има характер на завет и наследството не се изчерпва с единия от тях - процесния, не са налице предпоставките за прилагане на чл.14, ал.2 от ЗН в първоначалната му редакция от ДВ, бр.22 от 1949 г., приложима към момента на откриване на наследството.