Определение № 33 от 18.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500028 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от В. Д. Г. въззивна частна жалба против Разпореждане № 2812/ 30.10.2023 г. по в.гр.д. № 105/ 2023 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е постановил издаването на изп. лист срещу него въз основа на невлязлото в сила Решение № 337/ 06.10.2023 г., за което разпореждане узнал при преглед на делото в деловодството на ОС – Русе на 21.11.2023 г. Жалбоподателят счита акта за нищожен и незаконосъобразен поради постановяването му от некомпетентен съд с оглед разпоредбата на чл.405 ал.1 ГПК, която предвижда изп. лист да бъде издаден от първоинстанционния съд. Позовава се на практика на ВТАС, приемаща, че компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, в случая РС – Русе. Излага становище, че в самия закон – в чл.404 т.1 ГПК се съдържа противоречие, защото се разрешавало издаването на изп. лист едва след влизане в сила на решенията/ определенията в сила, но същевременно се сочело, че и решенията на въззивните съдилища можели да са изпълнително основание. Това правно положение го ощетявало, тъй като на насрещната страна се издавал изп. лист предварително, преди делото да е приключило. Моли обжалваното разпореждане да бъде обявено за нищожно и отменено.

В срока за отговор не е подаден такъв от кредитора по изп. лист – К. К. С..

ВТАС намира въззивната частна жалба за процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт и следва да се приеме, че е спазен законовият срок, който тече от връчване на покана за доброволно изпълнение, а такава не е връчвана на жалбоподателя и той е узнал за издадения изп. лист 1 преждевременно.

Съдът констатира следното: С Решение № 337/ 06.10.2023 г. по в.гр.д. № 105/ 2023 г. по описа на ОС – Русе е потвърдено Решение № 1454/ 21.11.2022 г. по гр.д. № 3065/ 2022 г. по описа на РС – Русе в частта, с която В. Д. Г. е осъден да заплати на К.

К. С. сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 13.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. В срока за касационно обжалване на въззивното решение С., действаща лично и със съгласието на своя баща, е поискала снабдяването й с изп. лист и с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане ОС – Русе е уважил молбата й, като е постановил да се издаде изп. лист за присъдените й главница и лихви. Същевременно В. Д. Г. е заявил намерението си да обжалва въззивното решение пред ВКС, като е поискал да бъде освободен от такси и разноски и да му бъде предоставена правна помощ.

При така изяснената фактическа обстановка ВТАС намира въззивната частна жалба на В. Д. Г. за неоснователна. Обжалваният съдебен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение – произнасяне от родово некомпетентен съд – не е свързано с валидността на акта, а с неговата допустимост, но в случая такова нарушение не е допуснато. Изпълнителните основания, т.е. актовете, служещи като основание за издаване на изп. лист, са визирани в чл.404 ГПК, като в т.1 са посочени влезлите в сила решения и определения на съдилищата и осъдителните решения на въззивните съдилища /с които се потвърждават осъдителни първоинстанционни решения/ определения или се отменят отхвърлителни решения и се постановява осъждане на ответника/. Законът не съдържа противоречие, както смята жалбоподателят – той дава качество на изпълнително основание и на двата вида актове: и на влезлите в сила такива, и на осъдителните решения на въззивните съдилища, които не са влезли в сила. С оглед изричната законова разпоредба последните подлежат на предварително, незабавно изпълнение. В чл.405 ал.2 ГПК е направено разграничение относно родово компетентния да се произнесе по искане за издаване на изп. лист съд в зависимост от това, дали се касае до влязъл в сила съдебен акт или до невлязъл такъв – подлежащ на незабавно изпълнение.

Когато изпълнително основание е влязло в сила решение/ определение, тогава компетентен да се произнесе по молбата е съответният първоинстанционен съд, който е разглеждал делото. Използваното от законодателя по отношение на компетентния съд минало свършено време на глагола „разглеждам“ - „който е разглеждал“, ясно сочи, че става дума за вече приключило дело, което съгласно Правилника за администрацията в съдилищата е върнато първоинстанционния съд, сезиран със спора, и се съхранява в архива му. Затова и молбата се адресира до него. Когато изпълнително 2 основание е невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, т.е. решение, подлежащо на незабавно изпълнение, компетентен да се произнесе по молбата е съдът, постановил същото. В настоящия казус въззивното решение на ОС – Русе, послужило като изпълнително основание, не е влязло в законна сила към датата на депозиране на молбата за издаване на изп. лист, при което законосъобразно този съд е разгледал искането. Извън горното следва да се отбележи, че съгласно чл.270, ал.4 ГПК, приложима на основание чл.279 ГПК вр. чл.278 ал.4 ГПК и към обжалване на разпорежданията, актът не може да бъде обезсилен само поради това, че ОС се е произнесъл по казус, подсъден на РС. Т.е. дори и ОС – Русе да не беше компетентен да постанови издаването на изп. лист, разпореждането му в този смисъл не би могло да бъде обезсилено като недопустимо.

По изложените съображения обжалваното разпореждане на ОС – Русе е валидно, допустимо и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2812/ 30.10.2023 г. по в.гр.д. № 105/ 2023 г. по описа на ОС – Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3