Решение № 342 от 13.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102268 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. Д. срещу „Гранит 3“ ЕООД, с която се иска да бъде прогласен за недействителен договор за покупко-продажба на МПС от *** г., на основание чл. 717г, ал. 2 ТЗ, поради противоречието му с чл. 717г, ал. 1 ТЗ, както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху лек автомобил „***“, рег. № ***.

Ищецът твърди, че е наследник на покойния си брат А. И. Д., който приживе е осъществявал търговска дейност като ЕТ „А. Д. – Гранит“, чиято фирма е заличена. Заявява, че в производството по несъстоятелност синдикът е извършил продажба по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ /отм./ на лек автомобил „***“, рег. № ***, която продажба обаче е опорочена поради неспазване на чл.

717а, ал. 1 ТЗ. В тази връзка сочи, че едноличният собственик на капитала и управител на дружеството купувач е тъща на едноличния търговец, а лицето, което фактически участва в продажбата като представител на купувача, е негов син. Счита, че по този начин е налице възможност за влияние върху цената, при което не може да се достигне до максимална такава.

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Заявява, че ищецът не е сред лицата, имащи право да оспорват действителността на продажбата, поради което правните последици от евентуалното уважаване на иска няма да настъпят в неговата правна сфера.

Счита, че искът е следвало да бъде насочен срещу несъстоятелния търговец, а не срещу юридическо лице, което не е негов правоприемник. Твърди, че като юридическо лице „Гранит - 3“ ЕООД не може да бъде свързано лице с 1 едноличен търговец – физическо лице. Сочи, че е собственик на процесния лек автомобил и като такъв осъществява непрекъснато и необезпокоявано владение върху същия от датата на неговото придобиване.

В проведените открити заседание ищецът и неговият процесуален представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че ищецът М. И.

Д. е брат на А. И. Д., б.ж. на с. ***, починал на *** г., който приживе е развивал търговска дейност като ЕТ „А. Д. – Гранит“, заличен от Търговския регистър с решение по т.д. № ***/*** г. на Окръжен съд – Силистра.

Установява се също, че съпругата и децата на А. И. Д. са се отказали от наследството на последния, както и че с решение по ч.гр.д. № ***/*** г. на Районен съд – Велико Търново ищецът М. И. Д. е приел наследството на покойния си брат.

Установява се, че *** г. между З. Б. Ж. – синдик на ЕТ „А. Д. – Гранит“, от една страна, и Г. А. Д. – пълномощник на „Гранит - 3“ ЕООД, от друга, по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ /отм./ е сключен договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил „***“, рег. № ***, което МПС е закупено за сумата от 3 744.00 лева.

По делото са ангажирани гласни доказателства, според които понастоящем процесният автомобил се ползва от служители на „Гранит - 3“ ЕООД.

При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е обуславящ иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 717г, ал. 2 ТЗ и обусловен иск по чл. 108 ЗС.

В случая ищецът аргументира правния си интерес от предявяване на исковете с твърдението, че е единствен наследник на покойния А. И. Д., който приживе е развивал търговска дейност като ЕТ „А. Д. – Гранит“.

Доколкото с т. 10 на ТР № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е прието, че недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от Търговския регистър, остават собственост на физическото лице, следва да се приеме, че като единствен наследник на заличения едноличен търговец ищецът М. И. Д. има правен интерес проданта на процесния лек автомобил да бъде обявена за недействителна, за да може същият да се върне в патримониума на заличения търговец, респ. в наследството на последния. В случая не е налице и никоя от предпоставките на чл. 744 ТЗ за възобновяване на производството по 2 несъстоятелност на заличения търговец, респ. за връщане на продадения актив в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите, което е още едно основание да се приеме, че при евентуална недействителност на проданта активът следва да се върне в патримониума на заличения търговец, респ. в наследството на последния.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 717г, ал. 2 ТЗ :

Съгласно чл. 717г, ал. 1 ТЗ, нямат право да участват в наддаването и да бъдат купувачи нито пряко, нито чрез подставено или свързано с тях лице длъжникът, неговият представител, синдикът, както и лицата, посочени в чл.

185 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно чл. 717г, ал. 2 ТЗ, когато имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава, продажбата е недействителна.

Съгласно чл. 718, ал. 1 ТЗ /отм./, по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж.

Систематическото и логическото тълкуване на посочените разпоредби формира заключение за неприложимост на специалното основание за недействителност по чл. 717г, ал. 1 ТЗ в хипотезата на пряко договаряне /т.е. в хипотезата на чл. 718, ал. 1 ТЗ /отм.//, какъвто е процесният случай. Това е така, доколкото от анализа на последната разпоредба се налага извод, че в хипотезата на пряко договаряне синдикът не е обвързан от оценката на продавания актив и може да продаде същия чрез пряко договаряне и на цена по-ниска от началната по чл. 717ж, поради което нормите на Глава XLVI от ТЗ /отм./, гарантиращи достигането на максимална продажна цена, са неприложими. Именно по тази причина разпоредбата на чл. 718, ал. 1 ТЗ /отм./ систематически е след разпоредбите, уреждащи общите правила за осребряване на имуществото и е озаглавена „продажба при особени случаи“. А именно това е аргументът на ищеца да иска недействителността на продажбата /какъвто е и смисълът на правилото на чл. 717г, ал. 1 ТЗ/ – че при сделка между свързани лица не може да се достигне максимална продажна цена.

Аргументът на ищеца, че след смъртта на едноличния търговец на *** г. делото за несъстоятелност е прекратено ex lege, доколкото не е назначен особен представител на починалия търговец, е неоснователен, тъй като дори да е допуснато такова нарушение, същото не влече след себе си недопустимост на производството /което е приключило в влязло в сила съдебно решение/, респ. на процесната продан.

Горното прави неоснователен предявения иск, който следва да бъде 3 отхвърлен.

По иска по чл. 108 ЗС:

Предвид неоснователността на обуславящия иск, неоснователен се явява и предявеният ревандикационен иск, имайки се предвид, че ответникът доказа правното си основание за владеене на автомобила – валидна прехвърлителна сделка.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът има право на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. Д., ЕГН ********** срещу „Гранит - 3“ ЕООД, ЕИК 200751579 да бъде прогласен за недействителен договор за покупкопродажба на МПС от *** г., сключен между З. Б. Ж. – синдик на ЕТ „А. Д. – Гранит“, от една страна, и Г. А. Д. – пълномощник на „Гранит - 3“ ЕООД, от друга, на основание чл. 717г, ал. 2 ТЗ, поради противоречието на сделката с чл. 717г, ал. 1 ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. Д., ЕГН ********** срещу „Гранит - 3“ ЕООД, ЕИК 200751579 за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху лек автомобил „***“, рег. № ***.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Гранит - 3“ ЕООД, ЕИК 200751579 сумата от 255.65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/ евро – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4