Определение № 2149 от 19.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2149 гр. Пловдив, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502237 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Обжалвано е определение № 7532/03.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. №17784/22г., с което се допълва определение № 4870/26.04.2023г. постановено в з.з., като постановява:

ОСЪЖДА „Колект плюс“

ЕООД, ЕИК 203173874, представлявано от управителя Г* А* Г* да заплати на адвокат К. И. Б., със съдебен адрес: гр. С*, ул. „Г**“ № *, ет.* (партер) адвокатско възнаграждение за осъщественото на длъжника П. И. И., ЕГН **********, определено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Частният жалбоподател „Колект плюс“ ЕООД моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, подробно изложени в жалбата.

Другата страна адвокат К. И. Б. счита частната жалба за неоснователна.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

След получаване на уведомлението за издадената Заповед № 8722/07.12.22г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 17784/22г. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр. с., длъжницата П. И. И. е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за което е сключила договор за правна защита и съдействие от 01.02.23г. с адвокат К. Б., като адвокатското възнаграждение е уговорено по реда на чл.

38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. С възражението е направено искане за присъждане на разноски.

С определение № 4870/26.04.23г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал.5 от ГПК, но не е присъдил разноски в полза на длъжника.

1

Затова с обжалваното определение съдът е присъдил по реда на чл. 248 от ГПК разноски.

Основното възражение в частната жалба е, че подаването на възражение по чл.

414 от ГПК не е сред предвидените хипотези в Наредба № 1/09.07.2004г. за заплащане на възнаграждение.

Това възражение е неоснователно. В нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено и производството по издаване на заповед за изпълнение като основание за заплащане на адвокатско възнаграждение. Подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК е част от производството по издаване на заповед за изпълнение и затова не е нещо различно от това производство, поради което и не е необходимо процесуалното представителство за подаване на възражение да се урежда изрично като основание за заплащане на адвокатско възнаграждение, отделно от заповедното производство.

Посочената в жалбата съдебна практика не е относима към настоящия казус, тъй като в случая съдът е отказал присъждане на разноски, но не защото такива не се дължат при подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а защото не са били представени в срок доказателства за направените разноски.

Неоснователно е и възражението за отсъствие на предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв., тъй като наличието на основанията по чл. 38, ал.1 от ЗАдв. не може да се обсъждат от съда при произнасяне по отговорността за разноски – вж. Опр. № 395/09.07.18г. по т. д. № 1314/18г., ІІ т. о.

Последното оплакване, свързано с приложение на нормата на чл. 132 от ЗАДв. е ирелевантно в настоящето производство и затова не следва да се обсъжда.

Изложеното налага извода, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7532/03.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. №17784/22г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3