Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 30.04.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 126/2026
Вид
Решение № 152
Подписан
30.04.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Диана Кирилова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.218, ал.1 · Закон за здравето
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Шумен, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200126 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № РД-05-21/05.12.2025г. на Директор на РЗИ - Шумен, с което на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя Н. Р.

С. от гр. Шумен е било наложено административно наказание «глоба» в размер на 300 лева за нарушение на чл.56,ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите в АУАН и НП, като твърди, че към момента на проверката в обекта не били поставени задължителните по закон обозначения, указващи забрана за тютюнопушене. Сочи още, че мястото, където е извършена проверката е оборудвано с подвижни ПВЦ – прозрачни фолиа, монтирани на механизъм за вдигане и сваляне и не представляват трайно изградени стени по смисъла на закона. В жалбата се твърди, че в НП е неточно и противоречиво описана фактическата обстановка, нарушено е правото на защита, липсва субективния елемент, тъй като по масите имало пепелници, както и, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата.

Процесуалният представител на АНО, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.10.2015г., служители на РЗИ – Шумен, съвместно с органите на МВР извършили проверка за спазване на забраната за тютюнопушене в закрит обект – кафеклуб «Бакарди, находящ се в гр. Шумен,бул. Славянски № 64. Влизайки в обекта здравните инспектори - свидетелите А. В. Р. и В. Д. П. огледали допълнителната постройка на кафенето и установили, че всички стени били спуснати и помещението било закрито към момента на проверката. Когато огледали допълнителното помещение, свидетелките Р. и П. не установили лице, което да пуши и се насочили към отсрещната страна, където била другата част на заведението. Когато свидетелките се намирали извън допълнителната постройка през прозрачните й стени видели, че една от клиентите извадила изпод масата цигарата си и започнала да пуши. Тогава свидетелките Р. и П. заедно със свидетеля Б. И. К. – служител в РУ Шумен отново влезли в допълнителната постройка към кафе - клуб «Бакарди». Свид. К. се приближил до жената и поискал документ за самоличност, след което свидетелите констатирали, че жената, която пушела цигара е жалбоподателката Н. Р. С. от гр. Шумен. Свидетелката А. Р. съставила АУАН № 000085 срещу жалбоподателката Н. Р. С. от 14.10.2015г., която обаче категорично отказала да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише акта за установяване на административно нарушение бил удостоверен с подписа на един свидетел- свидетеля Б. К.. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал на 05.12.2025г. обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.

На основание чл.218 , ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателката Н. Р. С. било наложено административно наказание «глоба» в размер на 300 лева, за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ, за това, че на 14.10.2025г. при извършена проверка в закрито обещствено място – «Бакарди клуб», находящо се в гр. Шумен, бул. Славянски № 64, стопанисван от ЕТ «Г. К. – В. К.», ЕИК 837008579, в допълнително изградено помещение от стъкла и покрив, при плътно затворени стени, лицето Н. Р. С., ЕГН ********** пуши тютюнево изделие цигара, с което нарушава законоустановената забрана за тютюнопушене в закрити обществени места.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателката на 09.01.2026г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А. Р. – актосъставител, участник в проверката и очевидец, В. П. – свидетел при съставяне на акта, участник в проверката и очевидец и Б.

Константинов - свидетел при отказа на нарушителя да подпише АУАН, както и приетите и приложени по делото, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото 2 производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.218, ал.1 от ЗЗ за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон. В разпоредбата на чл.218, ал.1 от ЗЗ е предвидена санкция глоба от 300 до 500 лв. за физическо лице, което наруши чл.56 от ЗЗ. В конкретният случай е нарушена ал.1 на чл.56 от ЗЗ, която въвежда забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, каквото място безспорно е обектът, в който е била извършена проверката.

От показанията на тримата свидетели – А. Р., В. П. и Б. К. се установява, че към момента на проверката ПВЦ стените са били спуснати, имало е покрив и помещението нямало проветрение по никакъв начин. И тримата свидетели свидетелстват, че са възприели, видели жалбоподателката, която пушела цигара, поради което се насочили именно към нея.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като пресъздават това, което са възприели непосредствено. Очевидци са на нарушението, осъществено от жалбоподателката и няма индиция за заинтересованост, поради което за съда не съществува причина да не ги кредитира. Показанията им не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически, последователни и обективни. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, не са противоречиви и доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателката.

Според § 1а, б."в" от ДР на ЗЗ "Обществени места" по смисъла на чл.56 от ЗЗ са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и търговските обекти по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, каквото безспорно представлява помещението, в което жалбоподателката е пушила цигара.

Правилно и административно наказващият орган е приложил санкционната норма по чл.218, ал.1 от Закона за здравето, като е наложил наказание "глоба" в предвидения в закона минимален размер от 300 лева, при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, тъй като нарушението по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид. Не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения, или с липсваща такава.. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Извършеното нарушение не е маловажен случай и доколкото целта на нарушената материална норма е да гарантира здравето на хората. В случая се касае до затворено помещение, където се събират множество хора. Съобразявайки конкретиката на нарушението и като се взеха предвид степента на засягане на обществените отношения 3

/конкретно свързани с опазване здравето на хората/, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се приеме като такова с незначителни вредни последици, то пряко нарушава законовата забрана за тютюнопушене на обществени места, поради което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.

Предвид изложените съображения и събрани доказателства, съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателката, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира посочения довод в жалбата за липса на вина за неоснователен.

Обстоятелството, че на масата имало поставен пепелник в никакъв случай не означава, че липсва умисъл за нарушаване на закона. Поради това издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция от страна на АНО, на основание чл.63д от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателката. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на реално осъщественото процесуално представителство, намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да е в минималния размер - 66,47 евро /равностойността на 130 лева/.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-21/05.12.2025г. на Директор на РЗИ - Шумен, с което на Н. Р. С. от **************, с ЕГН ********** на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание «глоба» в размер на 153,39 /сто петдесет и три евро тридесет и девет евроцента/ евро /равностойността на 300 лева/ за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ.

ОСЪЖДА Н. Р. С. от **************, с ЕГН ********** да заплати на Регионална здравна инспекция – гр. Шумен сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на - 66,47 /шестдесет и шест евро четиридесет и седем евроцента/ евро /равностойността на 130 лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Шумен в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4