Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5134 от 24.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12186/2024
Вид
Решение № 5134
Подписан
24.11.2024
В сила
07.04.2025
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.8, ал.1 · Закон за администрацията
  • чл.5, ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.7 · Закон за обществените поръчки
  • чл.7, ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.115, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл.49, ал.1, т.2 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл. 52, ал.1, т.3 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5134 гр. София, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110212186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-251 гр.София, 08.08.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от ЗАНН на В. И. Д., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. И. Д. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба лично и чрез защитника си адвокат Н. А. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. Претендират се разноски.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.

Претендират се разноски.

Въззивният съд, в качеството си на последна инстанция по фактите, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно 1 и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

I.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.08.2024г., в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 14.08.2024г. с разписка на „Български пощи“ ЕАД, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Спорът по делото не касае фактите или събраните доказателства в производството, а как следва да се тълкува закона. Т.е. спорът между страните е само по правото.

Н а 06.10.2023г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията (ЗПК).

Жалбоподателят В. И. Д. бил назначен на 02.11.2023г. на длъжността „Директор“ на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ (РД „СП) Монтана - съгласно Заповед № ЧР-СП-1 668/02.11.2023г. на Изпълнителния Директор на Агенция за „Социално подпомагане“. Същият осъществявал административно ръководство на отделно структурно звено - Дирекция, намираща се в гр.Монтанта, в общата организация, към която се причислявал а именно към Агенцията за „Социално подпомогане“.

Жалбоподателят Д. като Директор на РД „СП“ - Монтана бил възложител на обществени поръчки по реда на упълномощаването от Изпълнителния Директор на Агенция „Социално подпомагане“.

Съгласно писмена заповед № Х РД05-0632 от 03.11.2023г. на Изпълнителния

Директор на

Агенция

„Социално подпомагане“ жалбоподателят Д. (по реда на упълномощаването) е следвало да открие и администрира обществена поръчка „Техническа поддръжка и ремонт на климатична техника за нуждите на РД „СП“ - Монтана на обща стойност 1 140.00 лева с ДДС.

След извършените законови промени в разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП (обн. в ДВ бр.88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г.), от Агенцията за обществените поръчки (АОП) към Министерството на финансите били обявени методически указания с изх. № МУ-2 от 29.12.2023г. относно тълкуването на разпоредбата на чл.7, ал.1 вр. чл.5, ал.1 от ЗОП.

Напрактика, жалбоподателят Д. не е попадал по закон в обхвата на новите изменения в чл.7, ал.1 от ЗОП и не се включвал в кръга лица, на които можело 2 да се възлагат обществени поръчки, тъй като не е ръководел Агенцията за „Социално подпомагане“ и съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Закона за администрацията, а само нейно отделно структурно звено - Дирекция (а именно РД „СП“ - Монтана“).

Жалбоподателят Д. попадал в обхвата на лицата по чл.6, ал.1, т.44 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) - виж лист 13 и лист 14 от съдебното дело в точка № 13.

В КПК била извършена проверка на 16.04.2024г. от свидетеляактосъставител В. Х. Б. - служител на Комисията, като след справка в „Публичния регистър“ на КПК е било установено, че от 22.12.2023г. до 22.01.2024г. жалбоподателят Д. е следвало да подаде в КПК гр.София декларация по образец за имуществени интереси на основание чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.

С писмена заповед № Х РД01-1033 от 16.05.2024г. на Изпълнителния Директор на Агенция „Социално подпомагане“ спрямо жалбоподателя Д. било прекратено упълномощаването му с правото да представлява Изпълнителния Директор на Агенция „Социално подпомагане“ и да възлага обществени поръчки по чл.7, ал.1 от ЗОП.

Жалбоподателят Д. на 24.06.2024г. под вх. № Ф 637 при закъснение от 5 (пет) месеца и 2 (два) дни (след изтичане на законоустановения срок на 22.01.2024г.) подал в КПК гр.София писмена декларация за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетеля-актосъставител В. Х. Б. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

IV.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Липсва нарушение от актосъставителя при призоваването на жалбоподателя Д. за връчване на АУАН. Правото му на защита не е било нарушено. Подал е възражение срещу АУАН. Същият е знаел за какво деяние е административно-наказателно обвинен. Като уличено в административно нарушение лице същият има правото да не се самоуличава; да избягва призоваването и/или уведомяването си; да не оказва съдействие на актосъставителя; да забавя процедурата и т.н. - все възможности, с които същият би могъл да упражни правото си на защита. Тези съображения мотивират съдът да приеме, че са неоснователни възраженията на 3 жалбоподателя Д. относно твърдяното нарушение при съставянето на АУАН.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики и други.

Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за установяване на административното нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.

Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон.

АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.

Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Административно-наказателното производство е образувано в сроковете п о чл. 34, ал.2 от ЗАНН . Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Нарушената материалноправна норма е посочена правилно. Установеното административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е формално - на просто извършване е. Осъществено е било с продължено довършено бездействие от деня, следващ законовия едномесечен срок за подаване на имуществената декларация - а именно от 23.01.2024г. (това е датата на нарушението с местоизвършване в гр.София - където е седалището на Комисията).

В срок от 22.12.2023г. до 22.01.2024г. жалбоподателят В. И. Д. не е подал и не е подавал в КПК задължителната декларация за имуществото му и неговите финансови интереси в качеството му на „Директор“ на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ (РД „СП) - Монтана.

Жалбоподателят Д. е бил назначен на тази длъжност на 02.11.2023г. съгласно Заповед № ЧР-СП-1 668/02.11.2023г. на Изпълнителния Директор на Агенция за „Социално подпомагане“. Местоработата му е била в едно и също населено място в гр.Монтана в отделно административно подразделение към Агенцията за „Социално подпомагане“, като е без значение дали това подразделение се наименова като Регионална Дирекция „Социално 4 подпомогане“ или само като Дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за „Социално подпомогане“ - същите са все в един общински център - в гр.Монтана и са все Дирекция. Тези съображения мотивират съдът да приеме, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя Д. релевирани в хода на пренията в обратен смисъл.

О т 22.12.2023г. по волята на законодателната власт с влязло в сила изменение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП жалбоподателят Д. вече не е отговарял на изискванията да бъде надлежно законово лице, на което възложител (Изпълнителният Директор на Агенция за „Социално подпомагане“) да е можел да възлага с преупълномощаване извършването и администрирането на обществените поръчки по ЗОП. Законът го е забранявал това, според разбиранията на съда, като последващите упълномощавания на възложителя след 22.12.2023г. не са можели да преодолеят тези законови ограничения по чл.7, ал.1 от ЗОП. Това е така, защото жалбоподателят Д. не е бил ръководно лице на цялата администрация на Агенцията за „Социално подпомагане“, а само на нейно отделно структурно звено - Дирекция, в гр.Монтана. Поръчките е следвало да се реализират само от Изпълнителния Директор на Агенцията за „Социално подпомагане“. Т.е. само до 22.12.2023г., без да е имало изрично законово ограничение (което е започнало да действа след тази дата), е важала спрямо жалбоподателя Д. упълномощителната власт на възложителя (Изпълнителният Директор на Агенция за „Социално подпомагане“), като е можел (жалбоподателят Д.) да реализира извършването и администрирането на обществените поръчки по ЗОП, но само до 22.12.2023г. До 22.12.2023г. жалбоподателят Д. не е бил законово делегирано лице при условията на ограничения, при което само упълномощаването му от Изпълнителния Директор на Агенцията за „Социално подпомагане“ (пълномощното е едностранно гражданска сделка) до 22.12.2023г. е било достатъчно. След 22.12.2023г. е започнало да действа спрямо жалбоподателя Д. законово ограничение по чл.7, ал.1 от ЗОП, като само упълномощаването му вече не било достатъчно. Т.е. пълномощното му, което не е било прекратено по волята на упълномощителя, а е било прекратено по волята на законодателя и това пълномощно не можело да се противопостави на законовото ограничение на чл.7, ал.1 от ЗОП (в тази насока съдът се позова и на методическите указания с изх. № МУ-2 от 29.12.2023г. Агенцията за обществените поръчки (АОП) към Министерството на финансите). Тези съображения, мотивират решаващата инстанция на въззивния съд да приеме, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя Д..