Определение № 239 от 23.11.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Варна, 22.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600381 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345 от НПК.

Инициирано е с жалба от адвокат П.С. за проверка на определение № 885/27.10.2021 г. по ЧНД № 1094/21 г. на Окръжен съд Варна, с което осъденият СТ. В. В. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатък девет месеца и двадесет и четири дни от наложено му наказание лишаване от свобода по НОХД № 251/16 г. на Окръжен съд Разград.

Жалбата се основава на правилната констатация, че след като е изпълнил задължението си по чл.70, ал.4 от НК по отношение на кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС, окръжният съд не се е произнесъл с изричен диспозитив по чл.70, ал.5 от НК, което също е негово законово задължение, видно от императивната съдебна практика – цитираното в определението ПП 7/1975 г., ВС на РБ. Искането е осъденият да бъде освободен от наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК с решението в настоящата инстанция.

Провеждането на въззивно производство е възможно само при наличие на взето решение в първостепенния съд, чиято правилност следва да се провери. Същевременно по Глава двадесет и втора НПК липсва процесуална възможност настоящото дело да бъде върнато за произнасяне по въпроса, който е бил поставен пред окръжния съд, но не е намерил изричен отговор в съдебния му акт. В търсене на процедурно решение, настоящият въззивен 1 състав приема, доколкото и с разпоредбата на чл.70, ал.5 от НК се предвижда само една правна възможност, че в окръжния съд искането на молителя да бъде освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС в тази хипотеза, не е било споделено, макар и да не са изложени основанията за това.

Последното налага допълване на мотивите на проверяваното определение в липсващата част. Въззивникът счита, че след като в първоинстанционния съд безспорно са констатирани предпоставките за постановяване на предсрочно условно освобождаване, като се съобрази, че В. е осъден за деяние, което не е свързано с нарушени лично от него правила за управление на МПС, то следва да бъде постановено и освобождаването му от наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК.

Както е отбелязано в частната въззивна жалба, с позоваване на относимата и обвързваща съдебна практика – ТР 32/1990 г., ОСНК, ВС на РБ, правомощието на съда по чл.70, ал.5 от НК е свързано с констатации и оценки за поведението на осъдения, които да се основават на доказателствата за поправянето му през времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, събрани с оглед изискванията на чл.70, ал.1 НК. От наличните по делото доказателства се установява, че в процеса на работа с осъдения В. са настъпили позитивни промени, оценките на риска от рецидив и вреди стоят стабилно в ниския диапазон, той е осъзнал значението на неправомерното си поведение като фактор за последвалите обществено опасни последици, приел е отговорността си към жертвите на извършеното непредпазливо престъпление, доказал е повишено правно самосъзнание и мотивация за законосъобразен начин на живот. Налага се извод, че след приложената в цялост прогресивна система за третиране на правонарушители, при осъдения В. е настъпила промяна в модела на мислене и поведение, както и трайна и устойчива мотивация за спазване на наложени обществени и морални норми, което е гаранция за успешното приключване на корекционния процес, и същевременно дава основание за освобождаването му и от кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено първоначално за срок от пет години, и намалено от първоинстанционния съд съгласно чл.70, ал.4 от НК с девет месеца и двадесет и четири дни.

2

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 885/27.10.2021 г. по ЧНД № 1094/21 г. на Окръжен съд Варна.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.70, ал.5 от НК, СТ. В. В., от изтърпяване на останалата част на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено му с присъда по НОХД № 251/2016 г. на Окръжен съд Разград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3