Определение № 453 от 14.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600365 по описа за 2026 година НПК.

Производството е по чл.313 и следващите вр. чл.306, ал.2, вр. ал.1, т.1 Производството е образувано въз основа на частна жалба, депозирана от депозирана от осъдения К. Ц. В. чрез защитника му адв. В. М. от САК, срещу определение от 27.03.2026 г., постановено по НОХД № 173/2026 г. по описа на СОС. С определението си съдът на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК е осъдил К. В. на основание чл.343б, ал.5 от НК да заплати сумата от 2 958 евро, представляваща левовата равностойност на МПС, послужило за извършване на престъплението.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Адв. М. сочи, че определението е немотивирано, поради което се явява и необосновано. Защитникът обосновава своите аргументи, като сочи и практика на СЕС, а именно решения, постановени по дело С-537/16 и дело С570/20. Адв. М. намира, че с оглед на цитираната практика в конкретния случай имуществото, което е постановил РС – Б. да бъде отнето по силата на въведената мярка по чл.53 от НК, пазарната стойност на МПС, определена по експертен път в размер на 2 958 евро надвишава размера на предвиденото в закона наказание – глоба, съгласно чл.343б, ал.1 от НК. Защитникът намира, че наказателната мярка следва да бъде индивидуализирана в съответствие със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на осъдения, което не е сторено от първоинстанционния съд. С оглед на това адв. М. иска въззивния съд да отмени атакуваното определение и да намали размера на равностойността на лекия автомобил.

Представителят на ОП – С. изразява становище, че депозираната частна въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. Намира, че 1 първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.343б, ал.

5 от НК и е отнел в полза на държавата лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението, собственост на осъдения. Счита, че обжалваното определение не противоречи на закона и липсват основания за отмяната му.

Адв. В. М., защитник на осъдения К. В. поддържа подадената частна жалба. Излага аргументи, че въззивният съд следва да индивидуализира наказателната мярка, предвидена в чл.343б, ал.3 от НК в съответствие със смекчаващите и отегчаващите отговорността на подзащитния му обстоятелства. Сочи, че подзащитният му К. В. е неосъждан, с добри характеристични данни, същият работи и проявява критично отношение към извършеното от него. С оглед на това е налице превес на смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства, поради което и въззивният съд следва да отмени определението на РС – Б. и да намали размера на присъдената равностойност на автомобила.

Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните, намери са установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.319, ал.1, вр. чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 НПК и от страна, която се явява процесуално легитимирана да обжалва постановения съдебен акт. Разгледана по същество въззивният съд, намира същата за частично основателна.

Със споразумение, одобрено на 27.03.2026 г. по НОХД № 173/2026 г., по описа на РС - Б., К. Ц. В., е признат за виновен, за това, че на 13.03.2026 г. на ПП-3 в района на 192,840 км в землището на гр.П., с посока на движение към гр.Е., е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,55 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози – с Протокол от извършена химическа експертиза с №2026/ХИ-90/17.03.2026 г. на БНТЛ – ОД МВР – София, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ 4 /четири/ месеца, изпълнението на което е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от одобряване на споразумението от съда. На осн. чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил на осъдения К. В. кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „глоба“.

Съдът е лишил осъденият В. на основание чл. 343г, ал.1 и ал.2, вр. чл.

37, ал. 1, т. 7, вр. чл.55, ал.1, т. 1 от НК от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което осъденият В. е бил лишен по административен ред от това право, считано от 13-03.2026 г.

След одобряване на постигнатото споразумение между представител на РП – Б., адв. В. М. и подзащитния му К. В., съдът служебно на осн. чл.306, ал.1, т.1 НПК се е занимал с въпроса за отнемане на лекия автомобил във 2 връзка с извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 НК. След като е преценил, че са налице основанията за прилагане на нормата на чл.343б, ал.5 НК, както и че управлявания товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *******, послужил за извършване на престъплението, не е собственост на осъдения К. В., е осъдил К. В. да заплати в полза на държавата сумата от 2 958 евро, представляваща равностойността на моторното превозно средство.

Нормата на чл.343б, ал.1 НК инкриминира по наказателен ред управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. В редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието по делото, приложима по аргумент на чл.2, ал.2 НК, е предвидено кумулативно приложение на наказанията: лишаване от свобода за срок от една до пет години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС /чл.343г НК/. Освен това за извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл.343б, ал.5 /нова, бр.67 от 2023 г./ - отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а докато деецът не е собственик – присъждане на равностойността му.

Република България като държава членка на ЕС, както и останалите държави от Съюза, са задължени да прилагат правото на ЕС, винаги когато действат в приложното му поле. Така рамковите решения и директивите са актове от вторичното право на ЕС, като задължителния характер на рамковите решения налага на съдилищата задължението да тълкуват националното право в съответствие с тях /решение по дело С-103/05 на СЕС, т.34/. Принципът на съответстващо тълкуване се прилага и за директивите, като изисква националните съдилища да използват всички свои правомощия, като вземат цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел /решение по дело С-282/10 на СЕС, т.27/.

Следователно в случая като част от правото на Съюза, приложими са Рамково решение 2005/212 относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС от европейското право. Разпоредбите от първичното право на Съюза на които е посочено, че се основава Рамково решение 2005/212, а именно чл.29 и чл.31, параграф 1, б. „в“ от Договора за ЕС, предоставят достатъчен обхват на Рамково решение 2005/212, за да се прилага то спрямо престъпления с определена тежест, а именно наказуемите с лишаване от свобода над една година, без обаче те да се ограничават до конкретен списък или категория (каквато би могла да бъде организираната престъпност). В крайна сметка разпоредбите на първичното право, споменати в Рамково решение 2005/212 като правно основание, предоставят достатъчен обхват, за да може член 2 от него да обхване хоризонтално и престъпленията, които европейският законодател е счел за релевантни, без да ги свежда до определена област на престъпната дейност.

3

Приемането на Директива 2014/42, която заменя само част от разпоредбите на Рамково решение 2005/212, не поставя под въпрос този извод, защото разпоредбите, които остават в сила, в това отношение са съставна част на Рамковото решение. В противен случай те щяха да са включени в текста на Директива 2014/42.

Така съгласно член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 всяка държава членка: „взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги“. Съгласно чл.343б, ал.1-4 НК престъплението се наказва с лишаване от свобода до пет години, текстуално погледнато, то попада в приложното поле на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212.

На следващо място Директива 2014/42 изоставя общия подход на Рамково решение 2005/212 и го заменя със специален списък с престъпления, залегнал в член 3 от него. Става въпрос за каталог от деяния с общоизвестна тежест, много от които се характеризират с наличието на организационен елемент (организирана престъпност). Списъкът на престъпленията по член 3 от Директива 2014/42, който е изчерпателен, не обхваща престъплението управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Следва да се има обаче в предвид, че разпоредбите на Директива 2014/42 не изключват Рамково решение 2005/212 от правния ред на Съюза. Всъщност с оглед на контекста, в който е приета, Директива 2014/42 трябва да се разбира в смисъл, че има за цел да разшири приложното поле на разпоредбите на Рамково решение 2005/212. Ето защо конфискацията, следствие от управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, попада в приложното поле на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212, като наказанието лишаване от свобода, предвидено за това престъпление, е над една година.

На следващо място предвид разпоредбата на чл.14, пар. 1 от Директива 2014/42 дефинициите на понятията „конфискация“ и „ средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления. Съгласно чл.2, т.4 от Директива 2014/42 „конфискация“ означава окончателното отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление.

В разглеждания случай с разпоредбата на националния закон – чл.343б, ал.5 НК, се предвижда, че в случаите на ал.1 и 4 от същата норма, съдът следва да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, послужило при извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му. Всяко едно от престъпленията по чл.343б, ал.1-4 НК, към които препраща нормата на ал.5, предвижда наказание над една година лишаване от свобода, поради което и отговаря на изискването, поставено в чл.2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 за размера на наказанието. По нататък, моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.5 НК 4 влиза в обхвата на горепосочената дефиниция, дадена в чл.2, т.3 от Директива 2014/42 на понятието „средства на престъпление“. В случая съдебният състав намира, че е без значение дали се касае за предмет или средство на престъпление по смисъла на националното право, тъй като европейското право си служи със своя собствена терминология и в случая тя е приложима по отношение на съюзните актове. За яснота следва да бъде отбелязано, че настоящият въззивен състав е на становището, че в хипотезата на чл.343б, ал.1-4 НК моторното превозно средство е предмет на престъплението, а не средство.