Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1628 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 883/2023
Вид
Определение № 1628
Подписан
28.04.2023
В сила
20.05.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. Варна, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. А. В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500883 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Васил Левски“ № 60, к-с „MGA PАLАCE“, представлявана от управителя Милен Николов Бакърджиев срещу Определение № 1611 от 06.02.2023г. по гр.д. № 16939/2022г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, с което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл.

391, ал. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК по предявения от М. Б. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е постановено спиране изпълнението на решенията на Общото събрание на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Васил Левски“ № 60, к-с „MGA PАLАCE“, взети на проведено на 28.11.2022г. събрание до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради погрешни изводи на пъвоинстанционния съд, че искането за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС посредством спиране изпълнението на взетите от ОС на ЕС решения не следва да се разглежда по реда на обезпечителното производство по ГПК, а по специален процесуален ред, аналогичен с производството по обжалване на административните актове. Поддържа по същество, че изпълнението на решението на ОС от 28.11.2022г. за избор на УС на ЕС не следва да бъде спирано, защото дори и при евентуалното положително за ищцата решение по делото, правата й не биха били затруднени или накърнени от изпълнението на това решение доколкото не може да се презумира, че и бъдещото решение в този смисъл би било незаконосъобразно. Отделно, към исковата молба не са представени убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятна основателност на иска, нито е установено, че без допускане на обезпечението за ищцата ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. При допускане на обезпечението, съдът не е взел 1 мерки за обезпечаване на евентуалните вреди за ЕС от допуснатото спиране, които биха настъпили за ответника като е допуснал обезпечение без определяне на гаранция.

Постановеното спиране на взетите решения би довело до блокиране обслужването на ОЧ на сградата, докато трае процеса, което от своя страна би създало значителен дискомфорт на живущите. В този смисъл отправя искане обжалваното определение да се отмени.

В отговор на жалбата М. Б. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа недопустимост на частната жалба и правилно в определението си ВРС е посочил, че определението е необжалваемо. Оспорва жалбата и като неоснователна по съображения, че като притежател на множество самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС изпълнението на взетите решения би накърнило значително правната й сфера. Посочва, че изпълнението на взетите решения е и обективно невъзможно поради липсата на решения за разпределяне на такси, размера на вноските за отделните етажни собственици, начини и срок за плащане, за откриване на банкова сметка за ФРО на името на ЕС, както и конкретика относно предоставените права и задължения на външно управляващо дружество за управление и поддръжка – няма приет проект на договор, нито конкретни клаузи на такъв. Това са все въпроси засягащи пряко правата и интересите на собствениците. Отделно взетите решения са в разрез с императивните правила на ЗУЕС и тяхното предварително изпълнение е в пряка увреда интересите на ищцата. С цел предотвратяване на вреди от изпълнението на решенията отправя искане обжалваното определение да се потвърди с извод за законосъобразност.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. Б. Д. срещу Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Васил Левски“ № 60, к-с „MGA PАLАCE“, представлявана от управителя Милен Николов Бакърджиев конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на взети решения от ОСЕС проведено на 28.11.2022г., обективирани в Протокол № 2.

Исковата молба е основана на фактически твърдения, че ищцата е собственик на множество самостоятелни обекти в ответната ЕС. На 21.12.2022г. се е снабдила с протокол от ОС на ЕС проведено на 28.11.2022г., на което е присъствала лично. Сградата е новопостроена и все още не е въведена в експлоатация. Към момента на провеждане на ОС не е имало избран управител/управителен съвет и контролен съвет на ЕС. Проведеното ОС е опорочено поради неспазване на правилата на ЗУЕС за инициатива за свикване на ОС, за реда за свикване и представителство в ОС, кворум за провеждане и приемане на решенията – липсват данни за лицата инициирали свикване на ОС; липсва поставена покана на общодостъпно и видно място за свикване на ОС; такава не е доведена до знанието на собствениците, които не обитават сградата; липсва съобщение за изготвен протокол по чл.

2

16, ал. 7 от ЗУЕС; подписалите присъствения лист към протокола собственици не са били надлежно упълномощени от собствениците на обекти; отразеният кворум на присъствалите лица поради това е неверен, съответно и взетите решения са при липса на изискуемия кворум. Оспорила автентичността на положените подписи на присъствения списък към протокола от ОС, както и спазване на изискването на чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС по отношение на собствениците Милен Бакърджиев, Мергил Яхова, Светлана Йорданова и Йосифов. Посочила, че отразеното гласуване в % ид.ч. не удостоверява действителната воля на гласувалите представители, а е манипулирано за целите на привидно наличие на мнозинство по всички точки от дневния ред. Като присъстваща на ОС посочила, че такова гласуване не е било извършено. Изборът на протоколчик от друга страна е в разрез с изискването на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС. По време на събранието били предложени други лица за председател и протоколчик на ОС, като тези предложения и гласуването им не е отразено в протокола. Изборът на частен домоуправител е направен при липса кворум; договорът не е представен и разискан от ОС на ЕС, като липсва решение и за срока на договора. Поради всичко изложено отправила искане за постановяване на решение, с което да се отменят всички взети решения от ОС на ЕС, а като обезпечение на иска де се постанови спиране на изпълнението им. Искането обосновала с твърдения, че изпълнението на решенията в този вид би накърнило правата и интересите на всички етажни собственици.

В обжалваното определение ВРС приел, че изпълнението на взетите решения от ОС на ЕС по Протокол от 28.11.2022г. би накърнило съществено интересите на етажните собственици, както и да им причини вреди, поради което постановил спиране изпълнението на решенията.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно даденото с т. 3 от ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС разрешение, молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Това е така, доколкото по своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес и не разкрива сходство със спиране изпълнението на административните актове при обжалването им пред съд. Оплакванията основани на съображения в този смисъл в частната жалба са основателни.

От друга страна обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. Обезпечение на иск съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, се допуска от съда, когато обезпечаваният иск е допустим и са налице визираните в тази норма процесуални предпоставки – искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл. 180-181 от ЗЗД /т. 1/ и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение /т. 2/. Допускането на 3 обезпечение е обусловено освен от посочените предпоставки на чл. 391, ал. 1 от ГПК, също и от съответствието между обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.

Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, исковата молба за отмяна на решение на ОС, включително когато то е за избор на управител, не спира изпълнението му, освен ако съдът не постанови друго. Както съдът вече посочи, по своя характер спирането на изпълнението на решението на общото събрание на етажната собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му докато трае исковия процес.

В конкретния случай ОС на ЕС проведено на 28.11.2022г. е взело решения по 8 точки от дневния ред, обективирани в Протокол № 2, както следва:

1. месечните такси /асансьорна поддръжка, сим карти асансьори, почистване, зелена поддръжка, домоуправление/, да се разпределят на квадратен метър жилищна площ, а токът за ОЧ – на брой живущи в комплекса;

2. УС на ЕС да се състои от Благой Йосифов, Милен Бакърджиев и Илиян Николов, а КС – от М. Д., Цветелина Ябанджиева и Росица Г.а;

3. и 4. избор на „Хоум център България“ ЕООД да домоуправлява и поддържа сградата от м. декември 2022г., а договорът с дружеството да се сключи от Милен Бакърджиев за срок от 2 години;

5. забрана за товаро-разтоварна дейност с търговска цел пред комплекса на камиони над 2.8 тона;

6. медицинският център и неговите клиенти да използват техния обособен вход към обекта, а не този на ЕС;

7. всеки собственик на обект в сградата, който реши да обитава обекта си или да извършва ремонт в него да уведоми „Ем Джи Ей Инвестмънтс“ ООД и да плати на дружеството капаро от 350 лв., което да покрие бъдеща сметка за електричество;

8. общите партиди за ток, вода и газ да се прехвърлят на физическо лице Иво Станиславов Салмански.

Доколкото изпълнението на така взетите решения относно дължимите от етажните собственици месечни такси поддръжка и ток за ОЧ; избор на частен домоуправител и сключване на договор с него; заплащане на капаро за обитаване на собствен обект рефлектира пряко в правната сфера на отделните собственици, а изпълнението на останалите решения относно кръга на управителните и ръководни органи на ЕС би могло да накърни интересите на етажните собственици. Ето защо съдът приема, че от естеството на решенията следва извод, че изпълнението им може да затрудни осъществяването на правата на ищцата при положителен за нея резултат по предявения иск. Ето защо е налице обезпечителна нужда, предвид характера на взетите решения. Претендираната мярка от своя страна е подходяща и призвана да защитава легитимния интерес на молителя – етажен 4 собственик да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решенията на общото събрание до разрешаване на спора за законосъобразността на оспорените решения. С оглед наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на решенията и доказателствата по делото, в конкретния етап на развитие на производството може да се приеме че предявеният иск е и вероятно основателен. Ето защо правилно в обжалваното определение районният съд е уважил молбата за спиране изпълнението на оспорените решения.