Решение № 578 от 17.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Стара Загора, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102340 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Р. П. П. и П. Б. Б. против Т. Т. Б. – всички от гр. Стара Загора – по чл. 108 от ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици по наследство на гараж със склад, находящи се в ............, в ........... по плана на гр.Стара Загора. Този имот притежавали по наследство от ............, починал на 13.03.2021г. Този имот представлявал търпим строеж по смисъла на ЗУТ и бил налице Акт за узаконяване №...........г. на Общински народен съвет - гр. Стара Загора. Наследодателят им приживе бил собственик и на партерен етаж от жилищната сграда, находяща се в ..............., /находящ се в имота/, който партерен етаж бил подробно описан в Протокол за съдебна делба от ............. на PC - Стара Загора.

Впоследствие, с нотариален акт № ............г. партерният етаж бил прехвърлен на първата от ищците - Р. П. П..

Приживе техният наследодател - ............, стопанисвал и упражнявал непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано владение върху притежавания от него гараж със складово помещение, което било преустроено в механа за лично ползване.

Редовно имотът бил посещаван, както от ищците, така и от баща им. В механата периодично се били правели различни тържества, по повод всякакви празници. Още повече, винаги били заплащали съответните данъчни задължения за местни данъци и такси към Община Стара Загора. Никой не бил оспорвал, нито собствеността, нито бил възпрепятствал владението върху имота им. Ако имотът не бил собственост на баща им, нямало да бъде описан в протокола за узаконяване, приложен към исковата молба.

Наследодателят им - ............, починал на 13.03.2021г., в резултат на продължително боледуване. Въпреки това ищците продължавали да се интересуват от имота, като периодично се обаждали на съпругата на чичо им - В. Б.а, която живеела на приземния етаж от жилищната сграда, в чийто двор се намирал и гаражът със складовото 1 помещение - тяхна собственост. Винаги били изразявали качествата си на собственици на имота. Въпреки това, в началото на месец февруари 2023г. ищцата Р. П. отишла до входната врата на имота, находяща се на улицата, за да влезе в него. Провела разговор с В. Б.а, да отключи, но тъй била трудно подвижна, тя им отказала и ги помолила да се обърнат към сина й - Т. Т. Б. /ответника/, който им отказал достъп и заявил, че вече нямали нищо с този имот. Ищцата категорично му заявила, че те с майка й били собственици и желаели да нанесат имота на кадастъра, тъй като не бил нанесен след приемане на новия ОУП на гр. Стара Загора. Провели консултации със специалисти в кадастъра и в Община Стара Загора и им било заявено, да ангажират геодезист, който да нанесе имота в кадастъра. Видно от издадената скица от Община Стара Загора притежаваният от тях гараж със складово помещение били нанесени и съществували, но следвало да бъде попълнена кадастралната карта. Имотът бил построен с лични средства на техния наследодател, и те считат, че като правоприемници по наследство следвало да си защитят правото на собственост по съответния ред. Независимо от обстоятелството, че за имота бил налице акт за узаконяване, приложен към исковата молба, както били заявили, същият не бил нанесен на кадастралната карта, а без приложена кадастрална скица било невъзможно да бъде извършено вписване на исковата молба. Предвид тези съображения ищците били образували ч.гр.д ........ по описа на PC - Стара Загора, с правно основание чл. 207 от ГПК - за обезпечаване на доказателства, като поискали от съда да се извърши обследване на процесните недвижими имоти и съответно да се извърши геодезическо заснемане на същите, с оглед тяхната индивидуализация, във връзка с бъдещия им иск за собственост. Районен съд - Стара Загора постановил Определение № .........., съгласно което била оставена без уважение молбата им по чл. 207 от ГПК. За целта обаче бил необходим достъп до имота, но предвид действията на съсобственика им - Т. Т. Б. /ответника/ били в невъзможност да се снабдят с кадастрална скица. Очевидно било, че с действията си ответникът им оспорвал собствеността и за това за ищците се пораждал правен интерес от предявяване на ревандикационен иск.

Молят съда да постанови решение, като признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: гараж със складово помещение, находящи се в ............, находящи се в .......... по плана на гр. Стара Загора. Молят ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху гореописания недвижим имот, представляващ гараж със складово помещение, находящи се в ..........., находящи се в ........... по плана на гр. Стара Загора /който имот се намира в дъното на парцела/. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Т. Б., с който оспорва предявените искове.

Твърди, че почти нищо от изложеното в исковата молба не било истина. Истина било единствено, че техният наследодател и негов чичо - ............, бил собственик на партерния етаж от построената от баба им Е.Н. Б. в имота двуетажна жилищна сграда, а неговия вече покоен баща - Т. Б. Т. бил собственик на другия етаж в сградата. Тази собственост те били придобили със съдебна делба по гр.д. № ........ Впоследствие, първата ищца - Р. П. П. била придобила от баща си ............ партерния етаж в жилищната сграда, който имот обаче с нот.акт за замяна от ............... на Старозагорския нотариус, била заменила с неговия баща - Т. Б. Т., срещу 1/6 ид.част от апартамент на ..............

Считано от ............, нито ищците, нито техният наследодател, били притежавали някакво недвижимо имущество в цитирания поземлен парцел, на адрес гр. Стара 2

Загора, ул. "............. ......" № 10. Партерният етаж бил единствената им собственост и след замяната му, нито молителките, нито техния наследодател били притежавали някакво недвижимо имущество в цитирания поземлен парцел.

Действително, ответникът знаел, че в дъното на парцела баща му и чичо му заедно били направили някакво паянтово складово помещение - метален навес, покрит с ламарина, което ползвали като склад за инвентар, но което никога не било законен строеж, и което от ............ се стопанисвало единствено от ответника и от баща му и след смъртта на баща му - на 15.02.2019г., единствено ответникът бил ползвал постройката, като и до настоящия момент съхранявал там стари инструменти и материали.

Не отговаряли на истината твърденията на ищците, че техния наследодател ............, бил стопанисвал и упражнявал „непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано владение” върху „притежавания от него гараж със складово помещение”. На ............ първата ищца Р. П. П. прехвърлила /чрез замяна/ на бащата на ответника партерния етаж от жилищната сграда, и от тогова никой освен него и баща му /до смъртта му/ не бил стопанисвал въпросната паянтова складова постройка, нито пък се бил интересувал от нея. Т.е., обратно на твърденията на ищците, повече от 33 години никоя от тях, нито наследодателят им, били упражнявали владение върху постройката. Тази постройка никога не била законен „търпим” строеж. Затова за него било изненада, че ищците представяли документи за заплащани данъци за тази барака.

Известно било обаче, че местни данъци се заплащали на база на подадена от лицето декларация. Счита, че вероятно молителките или техния наследодател били подали някога такава, което обаче не означавало, че имотът, за който била подадена декларация, бил законен или търпим. Показателно за горното било, че такъв имот липсвал на кадастралната карта. Тук следвало да се има предвид и обстоятелството, че декларирането на имот и плащането на данъци за същия, били по съществото си административни дейности /а не правни/ и поради това, от същите не следвал изводът, че лицето, което плащало местни данъци на общината било техният собственик.

Сочи, че в имота действително имало построен гараж /за който се отнасяли представените от ищците документи/, който бил построен от неговия баща и който към настоящия момент обаче, бил собственост на друго лице - К.Д.М., и който бил единственият законен и търпим обект, освен жилищния такъв в парцела. Това било констатирано и от Комисия, назначена със Заповед .........-00- ...........г. на Кмета на Община Стара Загора /по искане на ответника за обследване на постройките, с оглед тяхното събаряне, понеже вече били в крайно лошо състояние и били опасни/, която констатирала, че в процесния поземлен имот имало две сгради, съответно с идентификатори - ............, които били собственост на ответника и на К.Д.М..

Комисията констатирала, че в дъното на имота били налични сгради, „които не са предмет на действащ регулационен и кадастрален план”, и били „без налична техническа документация за тях”. Констатирала също, че „Сградите, вследствие на естествено износване и неподдържане, са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, вредни в санитарнохигиенно отношение. Построени са върху имот — общинска частна собственост без данни за отстъпено право на строеж”. Това били процесните „сгради”, за които ищците твърдели, че били „законни”, че били владеели и че били полагали грижи за същите.

Истината обаче била, че от ............, нито ищците, нито техния наследодател, били ползвали постройките - същите се били стопанисвали единствено от ответника и баща му и след смъртта на баща му - на 15.02.2019г., единствено ответникът бил ползвал 3 постройките, като и до настоящия момент съхранявал в тях разни вехтории. През цялото това време - от 1990г., до зимата на тази година, когато ищцата Р. П. П. отишла да пита за заснемане на тези имоти, и когато ответникът я отпратил, ясно обяснявайки й, че тя нямала собственост в този двор, никоя от двете ищци /нито техният наследодател/ не била проявявала какъвто и да било интерес към тези постройки.

Затова и за него била голяма изненада внезапният интерес на Р. П. П. към същите след толкова много години апатия.

Дори да били верни твърденията на двете ищци - че постройките били „законни” - т.е. че някога далеч назад във времето за тях било имало строителни книжа и че техен собственик бил наследодателят на ищците ............ /и то в съсобственост с неговия баща - Т. Б. Т., тъй като те заедно строили тези паянтови постройки, още когато ответникът бил дете/, тази собственост била изгубена още от наследодателя на ищците ............, докато бил жив, тъй като, считано от ............, когато първата ищца Р. П. П. прехвърлила /чрез замяна/ на бащата на ответника партерния етаж от жилищната сграда, никой освен ответникът и баща му /до смъртта му/ не бил стопанисвал въпросната паянтова складова постройка, нито пък се бил интересувал от нея. Т.е. от момента на прехвърлянето на партерния етаж на къщата, през 1990г., наследодателят на ищците - ............ /и самите ищци/ изоставили владението върху постройките. С извършването на тази разпоредителна сделка, всички страни по нея /не само самите страни, а и всички от двата рода - на бащата на ответника от една страна и на чичо му от друга/ били с ясното съзнание, че рода на ............ повече нямал никаква недвижима собственост в този двор. /Затова за ответника сега били изненада претенциите на ищците за някаква собственост в имота/. Потвърждение на това бил фактът, че след прехвърлителната сделка на ............, чичо му ............ и роднините му /сред които и двете ищци/ незабавно изнесли от въпросните помещения всички свои вещи, които имали там. Със същото ясно съзнание - че техните сродници по чичова линия /в т.ч. ищците/ повече нямали никаква собственост в този двор, членовете на рода на баща му /по-точно ответникът и баща му/, считано от ............, упражнявали фактическата власт /владението/ върху всички постройки в имота и ги имали за свои.