Решение № 3452 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3452 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100502111 по описа за 2024 година

Същото е образувано по въззивна жалба на Ю. В. И., чрез процесуален представител адв. Ч. Д. срещу решение № 18 237/07.11.2023 г. на СРС, 90 състав, постановено по гр.д. 11 052/2023 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че Ю. В. И. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1 817, 32 лв. – главница, представляваща сбор от вноски с настъпил падеж в периода 14.08.2020 г. – 14.02.2021 г. по договор за предоставяне на кредит № 3877121/03.10.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 323, 37 лв. – договорна лихва за периода 14.08.2020 г. – 14.02.2021 г. и сумата от 312, 98 лв.- мораторна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 03.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.06.2022 г. по ч.гр.д. 23 332/22 г. по описа на СРС, 90 състав.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно. Заявени 1 са възражения относно обстоятелствата, че вземането на първоначалния кредитор било прехвърлено без да е конкретизирана цената на придобитото вземане, поради което ако цесионерът го бил придобил при по-благоприятни условия, които не са първоначално предложени на длъжника, това представлявало вреда за него. Заявени са и възражения, касаещи редовността на съобщаването на цесията на длъжника, обосновани с нормата на чл. 36 ал.2 от Закона за пощенските услуги. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. Н. К., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Предмет на първоинстанционното производство са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240 ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че е сключен договор за кредит между въззивника в настоящото производство и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който ответникът е 2 получил сума в размер на 40 000 лв. Не е формиран спор, че вноските, предмет на производството са с настъпил падеж. Не е формиран спор и относно размера на претендираните вземания, установен и от изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира същите.

Не е част от спора, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца – въззиваема страна по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 17.12.2021 г.

Спорът между страните е концентриран върху валидното уведомяване на длъжника по повод на сключения договор за цесия.

Видно от данните по делото, към исковата молба е приложено уведомление, съдържащо имената на ответника, както и индивидуализация на договора за кредит. Същото е надлежно връчено на ответника т.е. достигнало е до неговото знание и по естеството си представлява надлежно съобщаване на цесията по чл. 99 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Предвид което договорът за цесия е произвел действие спрямо длъжника по арг. на чл. 99 ал.4 от ЗЗД.

Обстоятелството, че уведомлението е изготвено от цесионера не опорочава неговото действие предвид наличието на валидна представителна власт на цесионера с тези права, предоставени му от цедента, което се установява от приложеното по делото пълномощно /стр.34-35 в делото на СРС/. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г. на Трето ГО на ВКС , решение 96/17.04.2018 г. по гр.д. 3049/2017 на Четвърто ГО на ВКС и др./.

Неоснователно е и другото заявено възражение във въззивната жалба относно цената, на която било придобито вземането по договора за цесия.

Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на което той трябва да изпълни, поради което и длъжникът не е страна по договора за цесия. 3аконът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те / в този смисъл решение 398/24.06.2024 г. по гр.д. 3006/2023 г. на Първо ГО на ВКС, 3 решение 60256/07.03.2022 г. по гр.д. 3590/2020 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./. Нормативно установено задължение цедентът да предлага първо придобиването на вземането на длъжника липсва, а и същото би противоречало на правилата на правната и житейска логика.

В изпълнение на служебното си задължение да следи за наличието респ. липсата на неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/, СРС е изложил подробни съображения, че такива не се установяват в съдържанието на процесния договор, които изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав, който на основание чл. 272 от ГПК препраща към същите.

При тези съображения, липсата на други заявени възражения във въззивната жалба и с оглед съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна не се следват разноски предвид липсата на заявено искане в този смисъл.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 237/07.11.2023 г. на СРС, 90 състав, постановено по гр.д. 11 052/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4