Решение № 26 от 27.03.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. М, общ. М, обл. Вр, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200411 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„К ***“ ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град М, представлявано от П С – управител чрез пълномощник адв. К. Т. от ВрАК е обжалвало Наказателно постановление № **-******/29.11.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Вр, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Оплакванията в жалбата са свързани както с неправилно прилагане на материалния закон, така и с възведеното в административните актове описание на нарушението, като за последното се счита, че не отговаря на действително настъпилите събития. На тези основания се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М К е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в 1 която са развити подробни съображения в подкрепа на горното. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 26.10.2023 година към 10,30 часа свидетелите Ц. Н., Ц. П. и Л. Б., всички служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Вр, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „Скара бира“, намиращ се в град М Общински пазар, стопанисван от „К ***“ ЕООД със седалище град М, ЕИК *****. На мястото три лица обслужвали клиенти, печели кебапчета и кюфтета. След като се легитимирали, контролните органи помолили всяка една от работничките да попълни декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство.

Собственоръчно Мл. Ив. Т е ЕГН ********** вписала в декларацията, че от 01.10.2023 година работи в обект „Скара бира-пазар“, стопанисван от „К ***“ ЕООД град М на длъжност „Пекар“ с работно време от 07.00 часа до 14.00 часа срещу трудово възнаграждение в размер на 40 лева на ден, с почивни дни по график и почивка в работния ден от 30 минути, със сключен трудов договор. Тъй като екземпляр от трудовият договор не бил представен, контролните органи задължили дружеството да депозира необходимата документация на 07.11.2023 година в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“. На въпросната дата били представени поисканите документи, включително трудовите договори на работниците. Прегледът на документите касателно Мл. Т показал, че трудовият й договор с „К ***“ ЕООД гр.М под № 009 е сключен на 25.10.2023 година и е регистриран в ТД НАП офис гр. Вр на 26.10.2023 година в 14:37:04 часа, според приложената от работодателят справка, издадена от Национална агенция за приходите. При това положение на 08.11.2023 година в присъствието на упълномощен представител свидетелката Цекова съставила на дружеството-работодател АУАН за нарушение на чл.63 ал.2 Кодекса на труда. Изготвен бил и протокол, съдържащ резултатите от проверката с № ПР2340785/08.11.2023 година, екземпляр от който бил връчен на дружеството.

2

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц. Д. Н., Ц. Г. П. и Л. М. Б..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира жалбата за частично основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е допуснал до работа лицето Мл. Т без да й предостави екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление, заверено от ТД НАП. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ. С въпросната разпоредба законодателят е въвел забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му е предоставил документите по ал.1 на чл.62 КТ /ред. ДВ бр.105/2005 година, в сила към датата на нарушението/, а именно екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Това изискване е задължително за всички видове трудови договори, намерили уредба в Кодекса на труда. Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът счита, че същите изцяло подкрепят изложената в административните актове фактическа обстановка. За да е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ е необходимо, на първо място, да има сключен трудов договор, подписан от работодателя и работника, екземпляр от който да бъде предоставен на работника преди постъпването му на работа, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП за неговата регистрация, което след одобрение също да бъде връчено на работника. Съгласно чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор е формален и се сключва в писмена форма между работодателя и работника или служителя преди постъпване на работа. В настоящият случай, на л.21 от делото е приложено заверено копие от трудовия договор, сключен между Т и дружеството-жалбоподател, който, според показанията на свидетелите Н., П. и Б., е предоставен за нуждите на проверката. От разпита на тези свидетели безспорно се установява, че на инкриминираните дата и час Т е пекла на скара кебапчета и кюфтета в проверявания обект, като по този начин е престирала работна сила при дружеството - жалбоподател. Същевременно, от съдържанието на приложената на л.22 от делото справка става ясно, че уведомлението за сключения с нея трудов договор е депозирано в ТД на НАП 3 по електронен път на 26.10.2023 година в 14:37:04 часа. Налице е сключен договор с дата 25.10.2023 година от дружеството - жалбоподател с Мл. Т, който, макар и регистриран в последствие в НАП, позволява да се приеме, че лицето действително е работило за едноличния търговец към датата на проверката 26.10.2023 година. Това обстоятелство коректно е било вписано и в попълнената от самата Т декларация с дата 26.10.2023 година. При това положение съдът приема, че към момента на проверката дружеството е имало качеството на работодател по отношение на Мл. Т и като такъв то не е изпълнило задължението си по чл.63 ал.2 КТ. Основания за този извод се съдържат в писмените доказателства. Видно от приложената декларация, Т е посочила, че в деня на проверката е работила в проверявания обект. При това положение същата дължи продължително и многократно изпълнение на задълженията си като работник, което е едно от основните белези на трудовия договор при предоставяне на работна сила. Видно от съдържанието му, въпросният договор на лицето с дружеството е от 25.10.2023 година, като изрично е отбелязано, че работникът се задължава да постъпи на работа на 26.10.2023 година. От показанията на свидетелите Н., П. и Б. става ясно, че Т практически е изпълнила това си задължение. Същевременно е видно, че трудовият договор не е бил регистриран в системата на НАП, според справката от приходната агенция. Това е станало едва на 26.10.2023 година в 14:37:04 часа, т.е. 4 часа и 17 минути след извършената проверка от контролните органи. На база обсъдените дотук доказателствени източници, съдът приема, че към момента на проверката 26.10.2023 година около 10,30 часа между Т и дружеството-жалбоподател е имало сключен трудов договор.

Безспорно, нормата на чл.63 ал.2 КТ задължава работодателя да представи на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. В жалбата са развити доводи, че тъй като трудовият договор е сключен по реда на чл.114 КТ, то не е налице трудово правоотношение поради липса на постоянна трудова дейност от страна на проверявания обект. Съдът не споделя това становище. Действително, процесния трудов договор по същество е трудов договор за работа през определени дни от месеца, сключен на основание чл.114 ал.1 КТ. В чл.63 ал.1 КТ обаче липсва разграничение на различните видове трудови договори, поради което този състав приема, че изискванията на ал.1 и ал.2 от същата 4 разпоредба следва да се прилагат по отношение на всички трудови договори, регламентирани в Кодекса на труда. В този смисъл, за да е изпълнен състава на нарушението по чл.63 ал.2 КТ, е необходимо работникът да е допуснат до работа без кумулативно да е получил екземпляр от подписания трудов договор и копие от Уведомлението до ТД на НАП. В настоящият случай, видно от справката в информационните масиви на НАП, както нееднократно беше отбелязано в настоящите мотиви, договорът е регистриран на 26.10.2023 година в 14:37:04 часа, което е значителен период от време след проверката, извършена около 10.00 часа. Всички тези обстоятелства, ведно с доказателствата, дават основание да се заключи, че е извършено нарушение по смисъла на визираната законова разпоредба. Безспорно е установено, че лицето Мл. Т е било допуснато до работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл.63 ал.2 от КТ. За това нарушение законодателят е предвидил имуществена санкция за работодателя в размер от 1 500 до 15 000 лева. Видно от съдържанието на наказателното постановление, административно-наказващият орган е определил санкция в размер от 2 000 лева. Налице е неправилно прилагане на материалния закон, тъй като размерът на наложената имуществена санкция не е съобразен с обстоятелствата, визирани в чл.27 ал.2 ЗАНН. Според наличните доказателства, нарушението е първо за дружеството - жалбоподател и липсват данни за наличие на отегчаващи обстоятелства. От значение е също и фактът, че нарушението е отстранено веднага след установяването му по предвидения в закона ред, като от него не са настъпили допълнителни вредни последици за съответния работник. В доказателствата по делото не се държа информация, която да сочи, че дружеството - жалбоподател в качеството си на работодател не е спазвало трудовото законодателство. Действително, в протокола, съдържащ резултатите от проверката, са описани 12 нарушения, за които липсват доказателства, че не са отстранени в определените срокове. За три от тях, сред които и процесното, са съставени АУАН и за издадени НП, но към момента на произнасяне на съда по настоящото дело липсват данни въпросните постановления да са влезли в сила, поради което това не може да счита за отегчаващо обстоятелство. Ето защо наложената имуществена санкция се явява необосновано завишена, поради което размерът й следва да бъде намален на 1 500 лева. За целта наказателното постановление следва да бъде изменено.

5

При проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения, както по процедурата касателно тяхното съставяне и връчване, така и относно изискванията за съдържанието им, поради което счита, че не са налице основания за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на наказващият орган е направил искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При това положение искането е допустимо, като с оглед изхода на делото е и основателно. Съгласно чл.143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правна помощ. В тази насока е и разпоредбата на чл.63д ал.4 ЗАНН. Текстът на чл.37 ЗПрП препраща към Наредбата за заплащането на правна помощ.