Решение № 19549 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19549 гр. С..., 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело №241110129613 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу „Ф.Б“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г., по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер на 6000 лв., като е следвало да върне сума в размер на 8100 лв. в срок от 18 месеца.

Излага се становище, че уговореният годишен лихвен процент по договора е 35 %, а годишният процент на разходите е 49,66 %. Обосновава се, че съгласно чл. 5 от договора с цел да бъде обезпечен договора е следвало да сключи договор за гаранция с Ф.Б. по силата на който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 5940 лв.

Релевират се доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазена форма. Твърди се, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл.

11 ЗПК за индивидуализиране на дължимата главница, лихва и такса гарант. Сочи се, че не е спазено и законовото изискване на чл. 11, ал.1 , т. 10 ЗПК относно годишния процент на разходите. Обръща се внимание, че сумата в размер на 5940 лв. не е включена в ГЛП и ГПР. Навеждат се възражения, че по този начин се заобикаля закона.

Претендира се, че на посочените основания договорът за кредит е нищожен.

Предявява се иск за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, възлагащ заплащането на такса за поръчител/гарант. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева, частично от сума в общ размер от 5940 лева., представляваща платена при липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

С молба с вх. №3937/26.07.2024 г. се моли да бъде допуснато изменение на предявения иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД като същия да се счита предявен за сумата от 134,79 лева – недължимо платена сума за възнаградитела лихва при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

1

Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба оспорва иска. Обосновава се действителност на процесния договор. Оспорва се същият да съдържа нищожни клаузи или да е сключен при неспазване на законовите изисквания.

Твърди се, че уговорката предвидена в чл. 5 от договора е индивидуално уговорена между страните и ищецът сам е избрал да обезпечи задължението по договора по този начин. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК против „Ф.Б“ ЕООД за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г. и осъдител иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 134,79 лева – недължимо платена сума за възнаградитела лихва при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК против „Ф.Б“ ЕООД за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г.: В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № ... на 08.07.2022 г. с „Ф.Б“ ЕООД и договор за гаранция (поръчителство) с Ф.Б с твърдените клаузи (безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона и добрите нрави.

В тежест на ищеца по иска с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане в полза на ответника на посочената в исковата молба сума в размер на 134, 79 лева за възнаградителна лихва при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си., а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото на валидни договорни клаузи.

С оглед становищата на страните, съдът отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право следва да бъдат отделени следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски № ... на 08.07.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 6000 лв., като е следвало ищецът да върне сума в размер на 8100 лв. и съгласно чл. 5 от договора ищецът се е задължил да сключи договор за гаранция с Ф.Б. по силата на който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 5940 лв. От страна на ищеца по процесния кредит са заплатени следните суми: 6000 лева главница, 143,79 лева договорна лихва, 60 лева такса за предсрочно погасяване на кредита и 340,67 лева сума по незадължителна услуга, както и възстановена сума поради надплащане в размер на 14,54 лева.

Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 6000 лв. Предвидено е, че същият следва да бъде плащан на 18 вноски според погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа погасителна вноска на 07.08.2022 г. В чл. 3 е предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 8100 лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 6000 лв. и 2100 лв. лихва при лихвен процент от 35,00%. В чл. 4 е уговорено, че ГПР е в размер на 49,66, изчислен по реда 2 на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „...“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидено е, че „със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване“. Не е спорно по делото, че между ищеца и „...“, в качеството на гарант, е сключен договор гаранция, с който гарантът предоставя гаранция на клиента, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № ..., сключен с „Ф.Б“ ЕООД. За поемането на това задължение, клиентът дължи „такса“ в общ размер от 5940 лв.

От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания към „Ф.Б“ ЕООД на суми в общ размер от 14 040 лв., с които са осчетоводени като погасени 6000 лв. главница по договора за кредит, 2100 лв. договорна лихва по договора за кредит, и 5940,00 лв. възнаграждение по договора за поръчителство. Вещото лице посочва, че постъпилите суми за гаранция са регулярно прехвърляни от Ф.Б на Ф.Б. Експертът посочва, че ако по договора за кредит като разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на 49,66 %, но ако се добави и възнаграждението за поръчителство, възлиза на 256,75 %.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв.

Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по 3 кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на 3 погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоен от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК.