Решение № 1896 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100503883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18530/10.11.2023 г. по гр. д. № 32011/2022 г. на Софийски районен съд, 30-и състав, е отхвърлен искът на Ю. Г. М., с ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че Ю. Г. М. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 3 921,46 лв., от които: главница 2 393,35 лв. и неолихвяема сума в размер на 1 528,11 лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Ю. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че за периода от 05.01.2015 г. до 06.02.2020 г. по изп.д. № 5809/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б. не са предприемани действия по принудително изпълнение. Жалбоподателят счита, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.01.2017 г., а вземането е погасено по давност на 26.06.2020 г. Сочи се, че наложеният на 06.02.2020 г. запор няма значение за давността, защото е наложен по прекратено дело. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 1 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 02.11.2009 г., издаден по гр. д. № 9058/2009 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) и направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за главница и лихви, като установи, че в течение на пет години от влизане в сила на заповедта, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е предприел активни действия за събиране на вземането си.

Изпълнително дело № 20098380405809 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 22.12.2009 г. въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2009 г., с който Ю. Г. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 2393,35 лв. – главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва; 688,04 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2006 г. до 27.07.2009 г.; 61,63 лв. – разноски по делото;

232,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Копие от изпълнителното дело е прието като доказателство в първоинстанционното производство. Видно от документите по него се установява, че първото действие по принудително изпълнение е осъществено на 08.02.2010 г., когато е наложен запор на вземания по сметка на Ю. М., открита в ТБ „Инвестбанк“ АД.

След като на 12.02.2010 г. длъжникът М. е депозирал молба, с която е признал дълга, същият е направил 17 вноски с различни суми, като първата от тях е направена на 19.03.2010 г. и е в размер на 50 лв., а последната е направена на 05.01.2015 г., като също е в размер на 50 лв. Доброволно внесените суми са в общ размер на 1200 лв. На 05.12.2013 г. с писмо изх. № 85142 съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи, а на 06.12.2013 г. е наложил възбрана върху 1/6 ид.ч. от ап. № 26, находящ се в гр. София, ул. „*******, собствени на длъжника Ю. М.. На 06.02.2020 г. е наложен запор върху вземания по сметка на длъжника, открита в „УниКредит Булбанк“ АД.

Така установените по делото факти обуславят следните правни изводи:

От влизане в сила на заповед № 533 от 25.09.2009 г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 02.11.2009 г., е започнала да тече погасителна давност за вземанията, за които същата е издадена. По делото няма данни кога заповедта е влязла в сила, поради което съдът приема за меродавна датата на издаване на изпълнителния лист.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по 2 възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане за запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признание вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

При съобразяване на гореизложените принципни положения съдът приема, че в случая давността за процесните вземания е била прекъсвана многократно, считано от признанието на дълга от 12.02.2010 г., както и с извършените от длъжника доброволни плащания в периода 19.03.2010 г. – 05.01.2015 г., които също съставляват признание на дълга.

Тъй като изпълнителният процес за събиране на вземанията е образуван през 2009 г., то следва да се приеме, че давността не е текла до 26.06.2015 г. От датата на последното плащане от длъжника – 05.01.2015 г., до налагането на запор върху вземания по сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД на 06.02.2020 г. не са предприемани действия по принудителното изпълнение. Затова 5-годишната погасителна давност, която е започнала да тече на 26.06.2015 г., е била прекъсната на 06.02.2020 г., на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, т.е. преди да изтече на 26.06.2020г.

В отговор на доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че трайната съдебна практика, постановена след Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, и обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. но ВКС и др., приема, че перемпцията и погасителната давност са два различни правни института с различни правни последици. За разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско действие от съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността.

С оглед това, макар в случая по изпълнителното дело да не са били извършвани действия по принудително изпълнение в периода от последното доброволно плащане до налагането на запор от 06.02.2020 г. и следователно делото да е било перемирано, то това обстоятелство не влияе върху законосъобразността на извършеното действие по налагане на запор.

От последното действие, което е прекъснало давността за процесните вземания, до 14.06.2022 г., когато е образувано съдебното производство пред първоинстанционния съд, не са изминали пет години, от което следва, че вземанията 3 не са погасени по давност и предявеният иск е неоснователен.

Тъй като изводите на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението на Софийски районен съд като правилно следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемата страна. Същата е била представлявана от юрисконсулт, предвид което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18530/10.11.2023 г. по гр. д. № 32011/2022 г. на Софийски районен съд, 30-и състав.

ОСЪЖДА Ю. Г. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4