Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 26.04.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 61/2023
Вид
Решение № 55
Подписан
26.04.2026
В сила
01.06.2026
Състав
Емилиан Благов Венчев

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Панагюрище, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200061 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Обжалван е ЕФ за налагане на глоба, серия К № 6506650 на ОДМВР Пазарджик, с който на П. А. Б., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли за отмяна на издадения електронен фиш. В жалбата си твърди, че фишът е издаден извън тримесечния срок, в който нарушителят е открит, което било нарушение на чл.34 от ЗАНН. Заявява, че посоченото място на нарушението, а именно – „Републикански път III-801, „км. 60+690“ и „от град Панагюрище посока град Стрелча“ било напълно неизвестно, абстрактно посочено и не се позволявало да се индивидуализира по безспорен начин мястото на извършване на нарушението, като по този начин му се нарушавало правото на защита. Твърди се, че от представената фактическа обстановка не ставало ясно на кой километър е въведено соченото ограничение на скоростта с пътен знак В26, поради което в рамките на така очертания географски район, към посочената дата в ЕФ, пътен знак с ограничение на скоростта не бил поставян. Оспорва се и техн. изправност на АТС с №TFR1-M 631.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. АНО 1 редовно призован, не се явява.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ПРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалван е електронен фиш К № 6506650 на ОДМВР Пазарджик издаден за нарушение на ЗДвП извършено на 29.07.2022 г. в 13,24 часа на „Републикански път III-801, „км. 60+690“ и „от град Панагюрище посока град Стрелча“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60км. и отчетен толеранс от 3км от измерената скорост в полза на водача с АТСС "TFR1-M-631" била засечена скорост на движение на МПС л. а. "Джип Гранд Чероки", с рег. № ** **** ** – а именно 93 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е П. А. Б., ЕГН **********.

За заснетото нарушение от ОДМВР - Пазарджик бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 6506650, като в текстовото описание на нарушението, са посочени дата, час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 93 км/ч., била отчетена и допустимата грешка при измерването от «-3км» и превишението от 33 км/ч.

На основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДВП с ЕФ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното с техническото средство веществено доказателство – снимки.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна следното:

Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, регламентира начин на въвеждане на ограничение на скоростта, различно от нормативно установеното в чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, включително и за населено място, което се реализира чрез 2 сигнализиране с допълнителен пътен знак, или в случая В26.

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място.

Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

В ЕФ правилно, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и пътният знак, с който е въведена.

Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно, видно от представения Протокол от проверка № 1-2722/16.02.2022 г. на ГД „НП“, Сектор „Управление на собствеността“, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с обжалвания електронен фиш.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Г. П. П., доколкото той пресъздава непосредствено възприети от него обстоятелства.

Освен това намира, че показанията на свидетеля са последователни и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Показанията на свидетеля, опровергават в силна степен изложените възражения на жалбоподателя за липса на знак, ограничаващ скоростта в процесния пътен участък.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че ЕФ е издаден след преклузивния срок от 3 месеца по см. на чл.34 от ЗАНН, в тази насока доказателства не се събраха, посочената в жалбата дата 20.02.2023г. е моментът, в който на жалбопадателят му е връчен ЕФ /л.13 от делото/, а не че на тази дата е издаден ЕФ. Що се касае за мястото на извършване на нарушението, същото в достатъчна степен изрично е посочено „Републикански път III-801, „км. 60+690“ и „от град Панагюрище посока град Стрелча“, фактът, че жалбоподателят твърди, че мястото му било неизвестно и 3 било абстрактно е правно ирелевантен. Твърдението относно техническата неизправност на АТС №TFR1-M-631 не се доказа, видно от приложеното писмено доказателство по делото - Протокол от проверка № 1-2722/16.02.2022 г. на ГД „НП“, Сектор „Управление на собствеността“, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери.

В конкретния случай нарушението е установено с автоматизираното техническо средство №TFR1-M-631, представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. При използването на системата за контрол контролният орган, независимо, че присъства, то той не се намесва в работата й, а единствено слага начало и край на работния процес, като го позиционира /в случая служебния автомобил/, включва и задава ограничението на скоростта. Спазени изискванията за използване на АТСС.

Попълнен е и съответният протокол, съгласно чл. 10 от Наредба № 8121/12.03.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол. В административно наказателната преписка се съдържа съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението. На приложените по делото снимки /стр. 12 от делото/ е отразено точно и ясно датата и часа на нарушението, измерената скорост, въведеното ограничение, превишената скорост, посоката на засичане, географски координати и регистрационния номер на МПС.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, както и при заснемането на установеното нарушение.

Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. се

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.

Процесният автомобил е собственост на жалбоподателя. Същият не оспорва факта, че на посочената в ЕФ дата и час именно той е управлявал МПС-то.

4

Съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателя, в качеството на собственик, е наказателно отговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана и не е посочил пред административно-наказващия орган лице, на което да е било предоставено управлението на МПС на посочената дата и час в ЕФ.

Нарушението е квалифицирано правилно в ЕФ. Съответната административно-наказателна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДВП (изм.

ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), действаща към дата на нарушението - 29.07.2022 г., предвижда административно наказателна отговорност за водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, както следва - за превишаване от 31 до 40 км/ч. - с глоба 300 лв, като в случая установеното превишение е 33км/ч.

Съобразявайки всичко изложено, съдът неоснователна и ЕФ следва да бъде потвърден. намира, че жалбата е

Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО по делото в размер на 66,47 евро /130 лв./, която сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя по сметка на ОДМВР - Пазарджик.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6506650 на ОДМВР Пазарджик, с който на П. А. Б., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева /153,39 евро/, за нарушение на чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. А. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Пазарджик на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 6