Решение № 3014 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330110450 по описа за 2024 година

Ищецът Б. М. П., ЕГН: ********** е предявил срещу „БИ ЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 825269233 иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени болки и страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца при трудова злополука от *** г. ( призната за такава с Разпореждане №***г. на ТП на НОИ-С.), ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увредата /*** г /. до окончателното им погашение.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „**** в ц. ***“, код НКП: *** на 8 - часов работен ден, с място на работа „Дружба стъкларски заводи“ АД, гр. София /предишно наименование на дружеството/, производствена площадка, намираща се в град П., направление „****, група ***“. Твърди , че на *** г. при изпълнение на трудовите си задължения в производствената база на осигурителя, на Б. М. П., в екип с колегите си М. В., П. К. и Ц. Г. е възложена проверка на техническото състояние на кран 1660, разположен в „*** цех“. Твърди, че непосредствено преди възникване на 1 злополуката, екипът от служители за поддръжка се е качил на количка върху релсовия път на крана, за успешното извършване на рутинна техническа проверка. Твърди, че по време на работата е възникнала необходимост да бъде задвижена количката, за което е уведомен краниста, както и че в момента на задвижването на крана, ищецът се е намирал върху количката на крана, извършвайки визуална проверка на двигателя и спирачките. Твърди, че при движението на крана, количката е приближила края на релсовия път, където се намира опорната структура и притиска ищеца между движещата се част на крана-количката и опорната структура на крана. Твърди, че по този начин, при изпълнение на трудовите си задължения Б. М. П. претърпява трудова злополука, приета за такава по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № *** г. на ТП на НОИ- С. град.

Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука, работникът Б. М. П., претърпява множество и изключително тежки травматични увреждания, наложили прием по спешност в УМБАЛ „С.“ ЕАД в град П., където лечението му е продължило от *** г. до **** г. Твърди, че тежкото здравословно състоянието на ищеца е наложило да бъде извършен пълен набор от изследвания, както образни, така и кръвни. Констатирана е причинено ***, фрактура ****. ***. ***, *** *** и ***, ***. ***,***,** ***, закрито счупване на ***, контузия на ***, както и повърхностни травми на ***, *** част на *** и ***

Предвид изложеното, претендира горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна. Не се оспорва фактът на настъпилата трудова злополука.

Твърди се, че трудовата злополука се дължи изцяло на поведението на ищеца и е резултат единствено на нарушаването от негова страна на правилата за безопасна работа и охрана на труда (по смисъла на общата разпоредба на чл.

33 от ЗЗБУТ), както и на неполагането на елементарна грижа за собственото здраве и безопасност, която всеки, макар и непрофесионално подготвен човек, би проявил при подобни обстоятелства.

Твърди се, че ищецът със своето поведение, което е резултат от липсата на адекватна преценка за рисковете на ситуацията и проява на груба небрежност при извършване на възложената му задача, е причинил 2 настъпването на инцидента.

Твърди се, че той съвсем съзнателно е пренебрегнал всички инструкции и правила за безопасност и законовите си задължения. поради което е налице съществено съпричиняване на вредата ог ищеца при условията на груба небрежност.

В тази връзка, релевира се изрично възражение за съпричиняване.

Допълнително, поддържа се, че на ищеца е било заплатено и застрахователно обезщетение, което също следва да бъде приспаднато, ако се прецени, че исковете на ищеца са основателни. Възразява се и че претърпените от ищеца болки и страдания не са със значителен интензитет, поради което и не следва да му бъде присъдена сума в размер от 100 000лв. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъде отхвърлени, а при условията на евентуалност, присъдените суми на ищеца да бъдат в размер по- нисък от претендирания. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ ( претендира се репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди ).

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва в обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици за работника, и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди, т. е. същите да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Всички тези юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.

В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, включително и че е заплатил суми, насочени към репариране на твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди. В тежест на ответника е да установи и твърдяното от него съпричиняване ( че е 3 налице противоправно поведение на ищеца, което е в пряка причинноследствена връзка с увредата и се изразява в неспазване на първоначално предписания му режим на лечение ). В тежест на ответното дружество е да установи и че във връзка с настъпилата трудова злополука, на ищеца му е заплатено застрахователно обезщетение по сключена групова застраховка, както и неговият размер.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства- към датата на процесната злополука между страните е съществувало трудово правоотношени. Процесната злополука е призната за трудова с Разпореждане №***г на ТП на НОИ-С.. Не се спори и е установено, че на *** г. ищецът е претърпял трудова злополука, която е призната за такава с Разпореждане №*** г. на ТП на НОИ-С.. От това разпореждане се установява, че злополуката е настъпила при и по повод изпълнение на трудовите задължения на ищеца. От представените медицински документи и съдебномедицинска експертиза, се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука, ищецът е претърпял посочените тежки телесни увреждания, които са наложили болнично лечение и са причинили значителни болки и страдания, продължили значителен период от време.

По отношение на възражението за съпричиняване: От събраните по делото доказателства ( свидетелски показания на Г., К., В., приети писмени доказателсва касаещи проведени обучения по безопасност на труда, документи за проведени инструктажи и др.) се установява, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за безопасна работа, като с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Това нарушение се изразява в липса на сигнализация при движение на кран, пребиваване в опасна зона без необходимост като е нарушил задължението си да стои в рамките на указаното му за целта място и не е проявил отговорност към собственото си здраве.

Съдът намира, че това поведение представлява проява на груба небрежност от страна на ищеца.

При преценка на степента на съпричиняване, съдът отчита, че макар работодателят да носи обективна отговорност за трудова злополука, поведението на работника, довело до нарушение на правилата за безопасност, е допринесло в значителна степен за настъпването на вредата. Като съобрази всички обстоятелства по случая, съдът намира, че приносът на ищеца за настъпване на вредата е в размер на 50% (петдесет процента).

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – болки и 4 страдания, съдът се ръководи от принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, приложим и по силата на чл. 200, ал.

3 КТ. Съобразяват се характера и тежестта на получените увреждания, интензитетът и продължителността на болките и страданията, броя на оперативните интервенции, престоя в болнично заведение, проведеното лечение, необходимостта от продължително възстановяване, както и трайното въздействие върху общото здравословно състояние и качеството на живот на ищеца. Предвид установените изключително тежки травматични увреждания, наложили продължително лечение, и значителния интензитет на претърпените болки и страдания, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде 100 000 лева.

След приспадане на установеното 50% съпричиняване, дължимото обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищеца, възлиза на 50 000 лева (петдесет хиляди лева).

По отношение на законната лихва: Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, обезщетението за трудова злополука се дължи ведно със законната лихва от деня на увреждането. В случая, датата на увреждането е *** г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена, считано от тази дата до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на застрахователното обезщетение: Ответникът твърди, че на ищеца е било заплатено застрахователно обезщетение по сключена групова застраховка, което следва да бъде приспаднато. Съдът констатира, че ответникът не е представил доказателства за конкретния размер на такова обезщетение, нито е доказал, че същото е изплатено с оглед репариране на процесните вреди. Дори и да е било изплатено, то не се приспада от обезщетението по чл. 200 КТ, тъй като е с различно правно основание.

По разноските: Предвид изхода на делото и частичното уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерна част от направените разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БИ ЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 825269233, да 5 заплати на Б. М. П., ЕГН: **********, сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 50 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „„БИ ЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 825269233 ДА

ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.6 ГПК сума в размер на 2000 лева в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, представляваща дължима държавна такса и депозити за експертизи в настоящото производство.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6