Определение № 1169 от 25.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 659/2024
- Вид
- Определение № 1169
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1169 гр. Стара Загора, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500659 по описа за 2024 година Производството е образувано по частната жалба на „АСВ“ ЕАД -гр.С., чрез юриск. И.Н. против разпореждане № 6568 от 25.09.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 2815/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. И. М., защото не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, изр.1 , във вр. с чл. 127, ал.1 т.4 ГПК и заявителят не е отстранил тази му нередовност в дадения му 3 – дневен срок от съобщението.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения по същество. Счита, че заявлението били посочени страните по материалното правоотношение, предмета и основанието, размерът на вземането за главница, договорна и наказателна лихва. Сочи, че съдът неправилно не приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, след като констатирал недействителност на процесния договор за кредит.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:
Заявителят „АСВ“ ЕАД чрез пълномощника си юриск. И.Н. е поискал 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. И. Г. за сумата 2500 лв. - главница във връзка с договор за потребителски кредит;
338.45 лв. – възнаградителна /договорна лихва за периода 20.07.2022г. – 20.05.2024г.; 317.39 лв. - обезщетение за забава от 21.07.2022г. до подаване на заявлението в съда, заедно с законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда и разноски.
С разпореждане № 4531 от 25.06.2024г. съдът е оставил без движение заявлението, с указания до заявителя да изложи всички обстоятелства, на които е основал искането си: на коя дата е сключен договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай тръст“ и между „Ай тръст“ и „Кредисимо“; в какво се изразява неизпълнението на задължението по договора за кредит и какви точно по размер, съдържание и падеж суми, твърди, че не са били платени по договора; на коя точно дата задължението е било изпълнено от поръчителя и какви точно суми е платило последното; уведомен ли е длъжника за това плащане на поръчителя; настъпил ли е падежа за връщане на кредита и обявен ли е договора за предсрочно изискуем и от кое лице; уведомен ли е длъжника за това волеизявление; на коя дата длъжникът е получил уведомление за цесията, в 3 - дневен срок. Предупреден е заявителя, че при неизпълнение на указанията на съда искането ще бъде отхвърлено.
С молба от 16.07.2024г. заявителят „АСВ“ ЕАД, чрез юриск. Н. е изложил съображения, че твърденията в т.9 и т.12 от заявлението съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания, същите били индивидуализирани и не следвало да се изисква от заявителя посочване на допълнителни данни.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „АСВ“ ЕАД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. И. М. поради непоправяне на констатираните от съда нередовности в заявлението.
За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е изложил съображения, че препис от разпореждането е получено редовно от заявителя на 16.07.2024г. и в дадения му 3 – дневен срок заявителят не е отстранил нередовностите в заявлението.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
2
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, във въззивното производство, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл. 269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Определението е допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до 3 информацията, съдържаща се в заявлението.
В заявлението по чл. 410 ГПК обаче заявителят следва да опише основанието и всички факти и обстоятелства, на които претендира вземанията си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т. е. началната дата на забава, кога е последно направената вноска, съответна каква част от нея е погасена, да има твърдения за легитимация като кредитор, кога е обявена предсрочна изискуемост на кредита, кога е уведомен длъжника за това, да има твърдения кога е извършена цесията, твърдение как е формирана претендираната лихва за забава. Това е така, защото на основание чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на всички изисквания за редовна ИМ.
В случая в заявлението и в молбата за поправка не се съдържат конкретни твърдения за относимите, посочени по – горе обстоятелства. След оставяне без движение на заявлението от съда с конкретни указания, заявителят не е изложил никакви допълнителни обстоятелства за отделните си претенции, а е заявил, че не е необходимо да представя допълнителни данни.
Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК следва да отговаря на изискванията за искова молба – чл. 127 ГПК, всички относими обстоятелства за настъпила изискуемост на претендираните суми следва да са изрично посочени в текстовата част на заявлението. Липсата на изложени обстоятелства в заявлението в тази връзка го правят нередовно, поради което правилно районния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваното разпореждане.
Предвид изложените съображения, съдът съд намира, че подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК следва да се потвърди изцяло като правилно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6568 от 25.09.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 2815/2024г. по описа на Старозагорския районен съд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5