Решение № 542 от 08.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Русе, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520100937 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата Т. К. С. чрез адв. пълном. В. В. в исковата молба, уточнена с молба вх. №7431/08.03.2024г., твърди, че е сестра на Р К Х, б.ж. на с. **** област Русе, който е починал на 17.02.2021г. вследствие пътнотранспортно произшествие. На 17.02.2021г. около 14.21 часа на път I-5 Русе-Бяла в района на км 21+830 е настъпило ПТП между управлявания от В Й В лек автомобил “Ауди 80” с рег. №**** и лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №****, управляван от Р К Х. Виновен за произшествието е водачът на л.а. “Ауди 80” с рег. №**** В В, който се е движел със скорост около 97 км/ч в посока гр. Русе, загубил управление над управлявания от него автомобил и навлязъл в предназначената за насрещно движение пътна лента, по която в обратна посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №****, управляван от Р К Х. Между предните части на двата автомобила настъпил челен кос удар, изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Бяла. В резултат на посоченото ПТП настъпила смъртта на двамата водачи. След проведеното ДП №864/2021г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе било установено, че В Й В е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил ПТП, от което последвала смъртта на Р К Х, но тъй като и виновният водач е починал, образуваното срещу него 1 наказателното производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 НПК. По застрахователна преписка №43072952100080 ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД изплатил обезщетения в общ размер 310000 лв за неимуществени вреди на съпругата и на двамата синове на починалия Р К Х, а със съдебно решение по гр. дело №177/2022г. на Окръжен съд – Русе ответникът е бил осъден да заплати общо 90000 лв на наследниците на починалия, като допълнение на изплатените им суми по предявената застрахователна претенция. Като сестра на Р К Х и поради своята близка и емоционална връзка с него твърди, че също търпи неимуществени вреди от причинената му смърт, изразяващи се в постоянна мъка от загубата на най-близкия й човек, с когото живеели в общо жилище, в едно домакинство и морално, душевно и финансово той бил нейна опора в живота. Счита, че има право на справедливо обезщетение за тези вреди. Позовава се на ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, с което е разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък и развива подробна правна аргументация, цитира съдебни решения, както и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на МПС. Моли съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, мъка и страдание по починалия й брат Р К Х, в размер на 10000 лв – частичен иск от 50000 лв, заедно със законната лихва от датата на деликта - 17.02.2021г. до окончателното изплащане, заедно с разноските по делото.

В съдебно заседание на 09.07.2024г. ищцата чрез процесуалния си представител допълнително уточнява иска си относно началната дата на претендираната лихва, която да се счита от 02.11.2023г. – датата на писмената застрахователна претенция (л.21).

Ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД гр. София, представляван от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на иска. Оспорва правната легитимация на ищцата да претендира и получи застрахователно обезщетение поради липсата на 2 изискването за изключителност на взаимоотношенията й с нейния покоен брат, съобразно постановеното Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че между ищцата и починалия й брат е съществувала изключителна близост и че са живеели в общо домакинство. В условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия за настъпването на травматични увреждания в областта на главата по степен и вид, довели до летален край - нарушил е разпоредбата на чл.137а ЗДвП, управлявайки лекия автомобил без поставен предпазен колан. Счита, че съотношението, в което пострадалото лице е съпричинило собствените си травми е 50 %. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като силно завишена. Оспорва акцесорния иск, както и началната дата, от която се претендират лихви, тъй като застрахователят дължи законна лихва за забава, съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, приложени са ДП №864/2021г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе за престъпление по чл.343, ал.1, б.“В” НК и гр. дело №177/2022г. на Окръжен съд - Русе, разпитани са свидетели.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №34/17.02.2021г. се установява, че на 17.02.2021г. около 14.20 часа на път I-5 Русе-Бяла в района на км 21+830, при управление на лек автомобил “Ауди 80” с рег. №**** в условия на ясно време и суха пътна настилка, водачът В Й В причинил пътнотранспортно произшествие. Движейки се в посока гр. Русе той навлязъл в предназначената за насрещно движение пътна лента, по която в обратна посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег.

№****, управляван от Р К Х. Между предните части на двата автомобила настъпил сблъсък, в резултат на което настъпила смъртта на двамата водачи.

Протоколът за ПТП има доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило транспортното произшествие.

По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие с пострадали е било образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” НК. В хода на разследването било установено, че на 17.02.2021г.

3 водачът В В управлявал лек автомобил “Ауди 80” с рег. №**** със скорост около 97 км/ч на път I-5 Русе-Бяла в посока към гр. Русе, като по същото време в обратна посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №****, управляван от Р К Х, със скорост около 37.4 км/ч. В района на км 21+830 В В загубил управление над управлявания от него автомобил, който се отклонил наляво и навлязъл в частта от пътя, предназначен за насрещно движение.

Възприемайки идващото срещу него превозно средство, водачът Р Х намалил скоростта и насочил автомобила “Опел Комбо” надясно, но въпреки това последвал удар между предните леви части на двата автомобила, изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Бяла. След удара л.а.

“Ауди” се преобърнал по таван, а л.а. “Опел” под действие на ударните сили се завъртял, напуснал платното, преминал през банкета и паднал на терена край пътя, вдясно спрямо първоначалната си посока на движение. В резултат на злополуката водачът В В починал на място, а водачът Р Х бил откаран в болнично заведение, където по-късно същият ден починал. В хода на разследването е била назначена автотехническа експертиза и след анализ на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, прокурорът приел, че са налице данни за осъществено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” НК, тъй като водачът В В е нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил смъртта на Р К. Тъй като В В също е починал в резултат на настъпилото ПТП, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК и с Постановление от 17.01.2022г., влязло в сила като необжалвано, прокурор от Окръжна прокуратура - Русе прекратил наказателното производство по Досъдебно производство №864/2021 по описа на ОП-Русе (ДП №41/2021г. на РУ - Бяла), водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” НК.

Механизмът на произшествието е установен. В съдебно заседание на 11.03.2025г. вещото лице инж. О. Е. Д. потвърди устно приетото по ДП №864/2021 по описа на ОП-Русе заключение на автотехническата експертиза, според което виновен за осъщественото на 17.02.2021г. ПТП е В Й В. Според вещото лице водачът Р К Х е управлявал лек автомобил “Опел Комбо” с поставен предпазен колан, който е бил срязан след катастрофата, за да бъде той изваден от автомобила.

При тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното произшествие на 17.02.2021г. е водачът на лек автомобил “Ауди 80” с рег.

4

№**** В В, който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е създал причина за злополуката и по непредпазливост е причинил смъртта на Р Х.

От представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №16/24.07.2023г., издадено от Кметство с. **** област Русе, се установява, че ищцата Т. К. С., ЕГН **********, е сестра на починалия Р К Х.

Няма спор по делото, че собственикът на МПС “Ауди 80” с рег. №**** е сключил с ответника валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, по който ответникът е страна – застраховател, както и че ищцата е завела писмена застрахователна претенция, регистрирана под №43072952100080 на 02.11.2023г. (л.21-22).

Видно от писмо изх. №0-92-13923/08.11.2021г., застрахователят е заявил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна преписка №43072952100080/02.11.2023г., поради което ищцата има правен интерес от предявяване на претенцията си по исков път.

От показанията на свидетеля И Л А, който познава ищцата и нейния покоен брат Р К или Р К, тъй като живее в с. Г А, нейните/техните родители и неговите баба и дядо са живеели в съседни къщи, поради което са израснали заедно. Заявява, че по-голяма част от времето ищцата живее в с. Г А в дома на по-малкия син на починалия й брат и само от време на време пътува до Турция, за да се види с децата си, които трайно са установени там. Заявява, че на 17.02.2021г. извършвал ремонт на къщата на по-големия син на Рашко, който в същия ден на път за Русе се отбил на строежа, за да пита има ли нужда от строителни материали, а два часа по-късно научили тъжната вест, че той няма да се прибере повече. Свидетелят заявява, че ищцата и Р К били изключително близки. Пояснява, че тя има по-голям брат Касим, след него е родена тя, а най-малкият от семейството е Р - Р, за когото в детството тя се е грижила като по-голяма сестра - “...старите са по цял ден на работа, поголемият брат е настрани и няма други хора в домакинството”. Тези обстоятелства, според свидетеля, дали отражение върху отношенията между двамата и породили много голямото им доверие един към друг. През 1989г. ищцата със съпруга си заминали за Турция, където съпругът й починал и по съвет на брат си Р се върнала в страната, на село, като се преместила в къщата на неговия по-малък син. Заживяла в неговото семейство, помагала в 5 домакинството, в градината, били сплотено семейство. И сега ищцата дълбоко страда поради нелепата смърт на брат си, който бил “мъжкото й рамо”, на него се “опирала” в живота.

Свидетелят К Д Н на свой ред описва отношенията между ищцата и брат й Р, които и двамата познавал добре, две-три години работели заедно, като много близки. Р казвал, че Т. го е гледала, като са били деца.

Показанията на свидетелите, които възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от съществуващата приживе близост между Р и сестра му, са конкретни и убедителни, поради което съдът ги приема за достоверни.

Съгласно Тълк. решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г., ВКС, ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на търкувателното решение е посочено, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.