Решение № 441 от 21.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100901790 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 14779/30.08.2021 г., която е подадена от „Е.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул.

„******* № **, срещу „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. *******, бул. „*******

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:

1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 32 281,20 лв. – представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена услуга свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на обект, във връзка с която услуга са издадени три броя фактури с № 4000039232/09.06.2020 г., № 4000040901/03.08.2020 г. и № 4000041766/02.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане;

2./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 21 520,00 лв. – представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи, вследствие предсрочно прекратяване на договор от 20.03.2020 г. без да се даде уговореното с него двумесечно предизвестие, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане;

3./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от

3 185,00 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /32 281,20 лв. / за периода от 10.07.2020 г. до 30.08.2021 г.; и 4./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 1 от

1 990,60 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /21 520,00 лв. / за периода от 04.09.2020 г. до 01.08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че „ГК Б.“ ЕАД и „Е.“ ООД са встъпили в договорно правоотношение сключвайки договор за физическа охрана на обект от 20.03.2020 г., въз основа на който възложителят – ищец е възложил, а изпълнителят – ответник е приел да извършва физическа невъоръжена охрана на упоменат в договора обект и материалите активи намиращи се в него срещу задължение на възложителя за заплащане на определено по размер месечно възнаграждение. Работата по охрана на обекта била ежемесечно констатирана със съставяне и подписване на протоколи за отработени часове, като тя е била надлежно приета от възложителя. За стойността на предоставените услуги по охрана през месеците – юни, юли и август 2020 г. били издадени три броя фактури – всяка за сумата в размер от по 10 760,40 лв. с вкл. ДДС.

Същите били приети и осчетоводени от възложителя - „ГК Б.“ ЕАД без да има забележки по изпълнението на фактурираните услуги. Плащане на тези парични задължения обаче не било извършено от длъжника по тях, въпреки настъпилата тяхна изискуемост. В пределите на изпълнението на договора възложителя се обърнал към изпълнителя с искане да бъде редуциран обема на охраната без промяна в охранителния план и организацията на обекта, съответно е изпратил писмено уведомление, че се възползва от правото си да прекрати договора за охрана с изтичане на двумесечно предизвестие, чието начало било дадено от датата – 26.08.2020 г.

Последвало обаче ново изявление за прекратяване на договора по инициатива на възложителя, в което не се съобразявала волята изразена от тази страна в предходното такова, а се сочело, че договора за охрана прекратява своето действие, считано от 01.09.2020 г. /момент преди изтичане на срока по даденото двумесечно предизвестие/.

Същевременно на 03.09.2020 г. възложителят - „ГК Б.“ ЕАД осуетил достъпа на изпълнителя - „Е.“ ООД до обекта, чиято охрана следва да бъде изпълнявана съгласно договора от 20.03.2020 г., което било направено поради незабавно прекратяване на договора от страна на възложителя. Ищецът твърди, че съобразно уговорените хипотези за прекратяване на договора сключен между страните към началото на м.09.2020 г. „ГК Б.“ ЕАД не е разполагал с право едностранно без предизвестие да прекрати учредената договорна връзка, а е бил длъжен да отправи с писмено уведомление двумесечно предизвестие за намерението си да прекрати договора с изпълнителя - „Е.“ ООД. Позоваването на възложителя, че охраната по договора не е била изпълнявана с необходимото качество според изпълнителя не отговаряло на обективната действителност и не могло да се възприема, като основание за едностранно прекратяване на договора без отправяне на предизвестие. Възразява се и по хипотеза на системно неизпълнение на задълженията произтичащи от договора за изпълнителя, като се сочи, че работата му е била приемана периодично от възложителя без да са отправяни забележки относно нивото на нейното изпълнение. Ищецът поддържа, че с неправомерното си действие по прекратяване на договорната връзка, считано от 01.09.2020 г. възложителят е осуетил възможността изпълнителят да изпълни надлежно възложената му работа за м. септември и октомври 2020 г. и да получи уговореното месечно възнаграждение през този период на предизвестието, чиито размер възлизал на 10 760 лв. месечно, или 21 520 лв. общо, за която сума възложителят следвало да отговоря под формата на възникнало парично обезщетение за неправомерно извършено прекратяване на договора от 20.03.2020 г., считано от 01.09.2020 г. Ищецът настоява да е носител и на право да получи заплащане обезщетение за забавено изпълнение на следващите му се вземания за възнаграждение по предоставена услуга и обезщетение за неправомерно прекратяване на договора за 2 охрана, като изтъква, че началният момент на закъснението по отношение на първия главен дълг е датата – 10.07.2020 г., а този на втория главен дълг – 04.09.2020 г.

Обезщетението се търси за закъснение продължило до 30.08.2021 г., съответно до 30.08.2021 г.

Ответната страна – „ГК Б.“ ЕАД се възползва от правото си на отговор по исковата молба, като депозира такъв по делото на 15.11.2021 г. С него предявените осъдителни искове се оспорват по техните основания и размери, като се настоява те да бъдат отхвърлени, поради недоказаност. Признава се, че на 20.03.2020 г. страните по делото са сключили договор за охрана на имущество на „ГК Б.“ ЕАД, като тази охрана е възложена на ищеца срещу заплащането на определено месечно възнаграждение. В пределите на действие на това правоотношение на 21.08.2020 г. възложителят се е възползвал от уредената правна възможност да прекрати действието на договора преди изтичане на уговорения срок, като за целта е отправил писмено предизвестие, че прекратява договора си с изпълнителя, считано от изтичане на 2 месеца от получаване на това уведомление. На по-късен етап – 31.08.2020 г. „ГК Б.“ ЕАД изпраща до „Е.“ ООД ново уведомление за прекратяване на договорната им връзка, като този път се позовава на това, че фактът на прекратяването настъпва, считано от 01.09.2020 г.

Позоваването за това прекратяване без изчакване на определен срок е мотивирано от ответника с обстоятелството, че ищецът е допуснал неизпълнение на съществени свои задължения заложени в договора – такива по чл. 1.1, чл. 3.1, чл. 3.6 и чл. 3.9, като към уведомлението за прекратяване били приложени два констативни протокола съставни на датите – 18 и 24.08.2020 г. С последните се установявали нарушения по изпълнението на договора състоящи се в това, че едно от определените лица на което е поверена физическата охрана на обекта е спяло по време на своята смяна. Потвърждава се, че договорът е бил развален, считано от 01.09.2020 г. и в периода след това неговото изпълнение е преустановено. В този контекст не било вярно заявеното от ищеца, че договорът бил прекратен едностранно от ответника, считано от 03.09.2021 г., когато представители на ангажираното с охраната дружество не са били допуснати до територията на обекта. Иначе действително „ГК Б.“ ЕАД действително преустановило допускането на служители на ищеца до обекта си, считано от 01.09.2020 г., защото поради прекратяването на договора нямало основание такива лица да пребивават на територията на обекта. Изразяват се резерви по отношение правото на ищеца да получи присъждане на възнаграждение за охрана в периода от м.06.2020 г. до м.08.2020 г. вкл., защото нямало доказване от ищеца услугата по охрана да е била изпълнена надлежно в този период от време. И тук се въвеждат съображения за констатираните нарушения от служител на „Е.“ ООД през м. август при прякото изпълнение на дейността по охрана на обекта изразяващи се в обстоятелството, че определеният служител е спял през времето на своето дежурство, което покрива фактическия състав на съществено неизпълнение на поетите по договора за охрана договорни задължения. Поддържа се, че така изтъкнатите нарушения не можело да се опровергаят от приложените към ИМ констативни протоколи за приемане на работата за коментираните три месеца, тъй като те съставлявали частни писмени документи, чиято преценка трябвало да се прави наред с всички останали доказателства събрани по делото. Заради това, че главно вземане за заплащане на възнаграждения изобщо не било възниквало за ищеца, то той нямал и право на обезщетение за забава в плащането на тези главни вземания. Що се касае до другото заявено за присъждане главно вземане, чиито предмет е присъждане на парично обезщетение за пропуснати ползи от настъпило неправомерно прекратяване на договора за охрана, ответникът се позовава на това, че съвсем правомерно и на възникнало за него годно основание е упражнил правото си едностранно да прекрати 3 договора, считано от 01.09.2020 г. Предвид това за ищеца нямало основание да се счита, че е станало носител на материално право да получи подобно обезщетение за нереализирани приходи от евентуално изпълнение за период от два месеца. Ищецът не доказвал, нито нарушение на договора във връзка с упражненото право на разваляне от ответника, нито настъпването на вреди за него, нито причинна връзка между вредите и допуснатото нарушение. Напомня се, че пропуснатата полза следва да бъде всякога реална, а не хипотетична вреда, като за да бъде възприето нейното съществуване е необходимо провеждането на доказване, че за носителя и е била налице възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, съответно не може да почива на логически допускания за закономерно настъпване на увеличението. В този контекст няма доказване, нито на реално намаляване на актив на изпълнителя, нито на реална липса на увеличаване на неговото имущество. Липсата на нови клиенти за изпълнителя след прекратяване на договорната му връзка с ищеца, нямало как да се разглежда като закономерна последица от настъпилото прекратяване на договора, защото причината за липсата на клиенти не била повлияна от развалилия договора субект. И тук ответникът възразява, че липсата на главно вземане за обезщетение лишава ищеца и от правото да получи лихва за забава от закъснялото плащане на подобно обезщетение. На евентуално основание се поддържа, че забавата която би настъпила в плащането на главното вземане за обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не може да се възприеме да има произволно определената от ищеца дата – 04.09.2020 г., доколкото е необходимо отправянето на покана, съответно най-ранният момент на забава би бил – 16.11.2020 г.

В обобщение се иска всички предявени искове да бъдат отхвърлени, поради тяхната неоснователност. Настоява се и за присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба от 23.12.2021 г. „Е.“ ООД е пояснил и допълнил твърденията си изложени в първоначалната такава, съответно е взел становище по изказаните в отговора на ответника възражения. Настоял е, че упражнявайки през м. август 2020 г. правото си да прекрати договора с двумесечно предизвестие дружеството-ищец е направило избор при каква хипотеза да реализира прекратяването на договорната връзка, като последвалото изменение в ползваното основание с позоваване на допуснато системно неизпълнение на договорни задължения не било възможно и следвало да се възприема, като неправомерно упражнено. С това си поведение възложителят е целял единствено да си спести изплащането на възнаграждения и за периода на предизвестието. Относно назованите в отговора две нарушения на дейността по охрана, от ищецът категорично се възразява такива да са се осъществили от негов служител, а ползваните от ответника доказателства за установяване на подобен факт оспорва, като изтъква, че съставляват едностранно съставени писмени изявления, които не го обвързват. Обръща се внимание, че същото лице, което е подписало тези два констативни протокола е подписало и протокола за отработените часове през м. август, като в него не са направени забележки за начина на изпълнение на работата през датите 18-ти и 24-ти август 2020 г. Опонира се и за това, че няма никакви данни, дали силуетът изобразен на двата броя снимки приложени към отговора на исковата молба е на лицето Младен Р., както и че този силует не на служител на ищеца. Акцентира се над това, че на снимката не са видни отличителни знаци на охранителна фирма „Е.“. Продължава да се поддържа, че ищецът в достатъчна степен е доказал факта на изпълнение на възложените му дейности по договора за охрана в пределите на периода м.06.2020 г. – м.08.2020 г., в т.ч. и приемане на работата от възложителя, за което обстоятелство имало приобщени достатъчно по обем доказателство в това число ползване на данъчен кредит по издадените три броя фактури въпреки липсата на плащане по тях. На следващо място ответникът не 4 доказвал допускане на нарушения в изпълнението на договорните задължения възложени на ищеца, като поддържаните такива състоящи се в това, че служител на ищеца е спрял по време на работа не могли да бъдат доказани посредством приложените с отговора писмени документи. В този контекст упражненото субективно право на разваляне на договора без даване на предизвестие не съществувало за възложителя, от което следвало, че действието на облигационната връзка е преустановено неправомерно, поради което за засегнатата страна се пораждало правото да бъде обезщетена за пропуснатата възможност да получи уговореното по договора възнаграждение за месеците – септември и октомври 2020 г. Изказва се позиция, че и по други правоотношения дружеството-ответник допуска неизпълнение на задълженията си към свои доставчици на услуги, като поведението му следва да се санкционира чрез гаранциите за защита установени в договора и закона.