Решение № 320 от 26.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. гр. Хасково, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640103095 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Р. И. М. - Т. – Управител, за признаване за установено съществуването на вземанията против И. М. П., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 1141 от 28.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2443 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на 28.08.2007 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № FL291227, по силата на който първият, като кредитор, отпуснал на ответника, като кредитополучател, кредит в размер на 10 000 лв. за текущи нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на ответника, а същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срока и условията, уговорени в договора. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора, а годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил 8,2849 %. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 28-мо число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита бил до 28.08.2017г. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, бил в посочения в погасителния план размер.

1

Посочено е, че след усвояване на кредита, ответникът погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си.

Междувременно, на основание сключен между кредитора „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД/ и „Еос Матрикс“ ЕООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, задължението на ответника по горепосочения потребителски кредит били изкупени от ищцовото дружество. Ищецът поддържа, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия и за предсрочна изискуемост, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане вече е ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД. По силата т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът и „**************“ били упълномощени от цедента да извършват уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Поддържа, че разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес, като писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Длъжникът бил уведомен и по телефона за цесията. На основание чл.235 ал.3 ГПК ищецът иска да се приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен втори път и с връчването на уведомление изходящо от цедента като приложение към исковата молба, тъй като с връчването на препис от същата и приложенията към нея по делото, ответникът получавал изходящите от стария кредитор уведомления за извършеното прехвърляне на процесните вземания и ставал надлежно уведомен за извършената цесия.

На 29.01.2019 г. ищецът входирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата в размер на 3000,00 лв. - частично, дължими по процесния договор за потребителски кредит, от които главница - 2209,78 лв. и договорна лихва - 790,22лв. За тези суми били издадени Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 229/2019г. по описа на Районен съд град Хасково и изпълнителен лист, с които ответникът бил осъден да заплати сумата в размер на 3000,00лв. - частично, дължими по Договор за потребителски кредит № FL291227 от 28.08.2007г„ от които: главница 2209,78лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 29.01.2019г. до окончателното изплащане; договорна лихва - 790,22лв. и направените по делото разноски. На 22.08.2019г. било образувано изпълнително дело при ЧСИ рег.№ 929 Николета Кавакова под ИД №1587/2019г. на основание така издадения изпълнителен лист, вземането по който към момента било напълно изплатено.

Посочва се още в исковата молба, че междувременно на 09.06.2021 г. между страните по делото било сключено Споразумение за разсрочване на парично задължение, по силата на което длъжникът признавал вземането на кредитора относно Договор за потребителски кредит № FL291227 от 28.08.2007г. и страните се съгласявали доброволно да уредят отношенията си. Към датата на подписване на споразумението бил налице непогасен дълг по договора в размер на 8638,27 лв., като общата сума на споразумението била 1800,00 лв.

2

Кредиторът разсрочил тази сума на месечни вноски с крайна дата на погасяване - 31.05.2022 г., като оставащата дължима сума по договора след края на периода била в размер на 6 833,60лв. След сключване на Споразумението длъжникът погасил част месечните си вноски съгласно новия погасителен план, след което преустановил плащанията си, като последното плащане било направено на 31.05.2022 г. и било в размер на 150 лв. Така, след преустановяване на плащанията, длъжника имал останало непогасено задължение в размер на 6674,97лв., от които: главница - 5883,19лв. и лихва за забава - 791,78 лв.

За принудителното му събиране, ищецът подал Заявление до РС-Хасково за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.09.2022 г., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2443/2022г. по описа на съда и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед постъпило възражение от ответника, за което ищецът бил уведомен с надлежно връчено на 08.11.2022 г. съобщение.

Ищецът поддържа, че към настоящия момент погасяване на задълженията не било осъществено, липсвало и основание, на което задълженията за погасяване на получения от ответника кредит да е отпаднало, което пораждало правния му интерес да предяви иск за установяване на вземането си по процесния договор за кредит за сумите по издадената по ч.гр.д. № 2443/2022г. по описа на РС-Хасково заповед за изпълнение.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер на 6 674,97 лв., от които: 5 883,19 лв. – останала несъдебно претендирана главница по Договор за потребителски кредит № FL291227 от 28.08.2017г; 791,78 лв. – лихва за забава за претендираната главница за периода от 01.10.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото производства. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Според него, в случая е настъпила кратката погасителна давност за претендираното вземане, поради което моли предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен. Иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2443 по описа за 2022 г. на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 15653/27.09.2022 г. в полза на ищеца срещу длъжника И. М. П. е издадена Заповед № 1141 от 28.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 28.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото 3 разноски от 133,50 лева за платена държавна. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 01.11.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.

По делото е представено заверено копие от Молба за потребителски кредит от 22.08.2007 г., както и Договор за потребителски кредит № FL 291227 от 28.08.2007 г. ведно с погасителен план, сключен между И. М. П. и „Българска пощенска банка" АД, с положени и на трите документа подписи от ответника. Договорът за кредит е сключен между „Българска пощенска банка" АД като кредитор, и ответника, като кредитополучател. Предмет на същия е предоставянето от банката по банков път на ответника на сумата от 10 000 лв. за текущи нужди, която да му върне заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора /чл. 1 и 2/. Според чл. 3, за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката през първите 6 месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана лихва в размер на 7,00% /ал. 1/, а за оставащия период на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 0,100 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката за потребителски кредити бил в размер на 7,750% /ал. 2/. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита /чл. 3, ал. 3/, а ГПР по разрешения кредит е 8,2849 % /чл. 3, ал. 4/. БЛП се определя от СД на банката или от комитет към СД и подлежи на ежемесечно преразглеждане, като промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия и се публикува на интернет страницата на банката и се поставя на видно място в банковите салони /чл. 3, ал. 5/. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на 28-во число на месеца /чл. 4/, като крайният срок на погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви, е до 28.08.2017 г. /чл.

6/. Кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, включваща лихва и главница, с размер на всяка вноска за първите 6 месеца от 116,11 лв. и за останалия период - по 120,34 лв. /чл. 7, ал. 1/.

При промени на БЛП, размерът на погасителните вноски по погасителния план се променя едностранно от банката, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето съгласие и се задължава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план /чл. 7, ал. 2/. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава /чл. 9/. При непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или от лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора /чл. 15/, който е валиден до окончателното издължаване на кредита /чл. 16/. Неразделна част от договора са молба за отпускане на кредита, погасителен план и запис на заповед /чл. 17/. Страните по договора са се съгласили, във всеки един момент от действието на договора банката да има право да 4 прехвърли вземанията си, произтичащи от него, на трето лице, като банката се е задължила да уведоми кредитополучателите за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо тях при уведомяването им от банката /чл. 18, ал. 1/. С подписването на договора, кредитополучателят е потвърдил, че е предварително уведомен за всички условия по кредита, прочел е договора и е съгласен с условията му /чл. 21/. Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра от представители на банката и от ответника – кредитополучател.