Решение № 2186 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100513891 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Т. М. Л. срещу решение № 20073369/22.03.2021год. по гр. дело № 41401/2018г. на Софийски районен съд, 63 състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 86 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 989,01 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. **** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба – 22.06.2018г. до изплащане на вземането и сумата 18,00 лв. - такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба – 22.06.2018 г. до изплащане на вземането. С решението са отхвърлени иска за главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 989,01лв. до пълния предявен размер от 3317,33 лв. и за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., иска за дължима цена на такса за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 18,00 лв. до пълния предявен размер от 46,01 лв.; както и изцяло са отхвърлени иска за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия в размер на 611,63 лв. за периода от 15.09.2015г. до 01.12.2017г. и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 10,51 лв. за периода от 10.07.2015г. до 01.12.2017г.

1

Въззивницата - ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението.

Твърди, че по делото не е доказано приемането и влизането в сила на Общите условия на дружеството – ищец, респ. че същите не я обвързват, в качеството й на потребител на топлинна енергия. Поддържа, че в обжалвания акт не е налице произнасяне по възраженията, направени в отговора на исковата молба. Счита, че неправилно е изчислена квотата й в съсобствеността. Оспорва приетия размер на задължението, по подробни съображения, че клаузите и правилата, уреждащи цените и начина на начисляване на топлинната енергия, са нищожни. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата по изложени в писмен отговор съображения. Сочи, че изводите в атакувания акт отговарят на фактическата обстановка по делото и събрания доказателствен материал, както и при съобразяване със съдебната практика по подобен вид спорове. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

СРС е уважил частично исковете за главници, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за ¾ ид. части от имота, като по отношение на иска за главниците е кредитирал заключението на приетите СТЕ и ССчЕ и е уважил възражението за давност. Исковете за лихва за забава са отхвърлени изцяло като неоснователни, тъй като по делото не е доказано поставянето на длъжника в 2 забава.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

По делото е безспорно установено от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 18.12.1990 год., сключен по реда на Наредбата за държавните имоти и молба за вписване на законна ипотека, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от ответницата Т. М. Л. и И.П.Л. в режим на СИО.

Съгласно представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009год., И.П.Л. е починал на 26.10.2000 год. и оставил като наследници по закон ответницата, като съпруга и дъщеря Н.И.Г., починала през 2018г. след процесния по делото период. Следователно притежаваната от него 1/2 ид. част е придобита при равни квоти по наследство след смъртта му от съпругата и дъщеря му /арг. от чл. 5, ал.

1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Ето защо са правилни изводите в обжалвания акт, че ответницата се легитимира като собственик на 3/4 ид. части от имота за процесния период на основание покупко-продажба и наследство. Възраженията в жалбата в тази връзка са неоснователни.

Предвид изложеното, въззивницата - ответница има качеството на битов клиент съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, както и предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 год., ОСГК.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.

Съгласно констатациите на вещото лице, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.

Съгласно заключението на приетата СТЕ, в топлоснабдения имот има три броя отоплителни тела с монтирани разпределители за ТЕ, като за процесния период абонатът е осигурил достъп на редовните дати за отчет и главните отчети от 22.04.2015 год. и 18.04.2016 год. са подписани. Топлинна енергия за БГВ е начислявана по показанията на 1 брой водомери за топла вода в имота, като за периода 05.2014 г. – 04.2015 год. са отчетени 105 куб.м., а за периода м.05.2015год. – м.04.2016 год. са 3 отчетени 102 куб.м. Начислявана е ТЕ за сградна инсталация съобразно пълния отопляем обем на апартамента и при спазване на правилата на приложимата Наредба 16 – 334/06.04.2007 год. /отм/. Ето защо исковете са доказани по основание и размер Неоснователно е оплакването в жалбата, че страните не са обвързани от Общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези Общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/. В случая приложимите Общи условия на ищцовото дружество са одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани са във в. „24 часа“ и „19 минути“ и са в сила от 12.03.2014г. /служебно известен факт на съда/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и възраженията в тази връзка в жалбата са неоснователни.

Доводите в жалбата за нищожност на Общите условия са бланкетни и обосновани с липсата на приемане, одобряване и обнародване, поради което са неоснователни, по изложените по-горе съображения.

По същите съображения са неоснователни и оплакванията в жалбата относно стойността на реално потребената топлинна енергия, поради липса на свободно договорена цена, както и като определена въз основа на нищожно решение на ДКЕВР.

При възникнало по силата на закона правоотношение по доставка на топлинна енергия, ценовото регулиране е уредено в същия нормативен акт - чл. 30 и сл. ЗЕ, поради което е налице уреден в закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му механизъм за определяне на цената на доставената топлинна енергия на битови клиенти. Настоящият граждански съд не е компетентен да проверява валидността на решенията на ДКЕВР, поради което възраженията в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. В случая присъдената в полза на топлофикационното дружество сума от 989. 01 лв. за топлинна енергия е определена въз основа на заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, при съобразяване, че дължимата сума за непогасения по давност период е 1318. 71 лв. и квотата на ответницата от съсобствеността. Въззивната жалба не съдържа оплаквания относно произнасянето по уваженото възражение за давност.

Правилни са изводите в обжалвания акт относно присъдената сума за за услугата дялово разпределение. По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на 4 топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 61 от Наредба за топлоснабдяването № 16334/2007г. /отм/ и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1/цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.

Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. По делото е безспорно установено извършването на услугата дялово разпределение от третото лице - помагач, поради което искът е доказан по основание, както и по размер от заключението на приетата ССчЕ.

С оглед изложеното, жалбата в частта досежно уважените искове за главници е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.