Решение № 41 от 23.01.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1444/2024
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 23.01.2025
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433,ал. 1,т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 443, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Бургас, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501444 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, подадена против упълномощения му процесуален представител юрисконсулт Веселина Йорданова против решение № 1440 от 15.07.2024г. по гр.д. № 3670/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното дружествоответник, че по предявените от ищците Б. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес **** и П. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес ****, искове с правно основание чл.439 о т ГПК, че ищецът Б. Д. не дължи на ответника “EОС МАТРИКС” ЕООД принудително изпълнение на сумата от 3296.79 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 02.12.2011г., сключен с “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, сумата от 326.96 лв. неолихвяеми вземания /включващи 288, 50 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г. и сумата от 38.46 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2013г., както и сумата от 370.94 лв. – разноски по ЧГД № 4059/2013г. на БРС, а ищцата П. Д. не дължи на ответника “EОС МАТРИКС” ЕООД принудително изпълнение на сумата в размер на 1941.57 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 3296 лв., начислена за периода от 22.05.2013г. – 09.03.2019г. за които суми е 1 бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС.
Със същото решение въззивното дружество-ответник е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцитее сумата от 1077.44 лв., представляваща направените от тях разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за неправилност на констатациите на районния съд, че процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист от 29.05.2013г. по ч.гр.д. № 4059/2013г. по описа на РС-Бургас е погасено по давност. Счита се, че съдът не е обсъдил всички изложени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК аргументи и писмени доказателства, което е довело до порочност на решението. Заявява, че изпълнителното производство е прекратено с постановление от 2021г. – поради перемпция, като съдебният изпълнител е посочил, че последното изпълнително действие е извършено на 04.12.2017г., независимо, че през м. януари 2018г. въззивникът е депозирал молба до ЧСИ за справки и налагане на запор върху вземанията на двамата длъжници. След хронологично излагане на фактите по делото и позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика се сочи, че в процесния случай не е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност в чл. 110 вр. с чл. 117,ал. 2 от ЗЗД. Посочва се, че независимо, че едни и същи факти могат да имат общо значение за перемцията и за давността, то те са различни правни институти с различни последици. На следващо място се навеждат аргументи по приложението на чл. 433,ал. 1,т. 8 от ГПК, като се излагат аргументи, че той не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което по отношение на него не следва да се прави аналогия с разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД. Сочи се, че на 12.01, 16.01, 17.01. и 06.10.2023г. са предприемани изпълнителни действия от дружествотовзискател по изпълнителното дело. Иска се да се вземе предвид от съда факта, че давността е била спряна на 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл.
3, т. 2 и чл. 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. По подробно изложените в жалбата доводи и съгласно цитираната съдебна практика се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, в случай, че решението бъде потвърдено изцяло или частично е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с искане за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение в полза на насрещната страна по подробно изложени доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Б. Г. Д. и П. Р. Д., чрез упълномощения си процесуален представител адв. В. Фотева са депозирали 2 писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че спорния по делото въпрос е твърдяното от въззивника прекъсване на давностният срок с оглед подадена молба за налагане на запори по отношение на двамата длъжници от януари 2018г. Възразява се, че такава молба не се намира в кориците на приложеното изпълнително производство, а съществуването й се навежда за първи път във въззивната жалба, поради което се счита,че правилно първоинстанционният съд не е взел предвид този документ. По отношение на останалата част от въззивната жалба се възразява, че същата не съдържа твърдения за относими към спора обстоятелства, а доводи относно института на перемцията и погасителната давност, както и за отговорността на солидарните съдлъжници, основани на цитирана от жалбоподателя съдебна практика, които не са спорни по делото. Посочено е също, че районният съд не е пропуснал да отчете настъпилото спиране на давностния срок от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл. 3, т. 2 и чл. 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, като наред с това се излага, че съдът е приел, че за времето от 26.06.2025г. до 19.11.2021г. са изтекли повече от пет години,независимо от спирането на давността за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Що се касае до посочените в жалбата действия, предприети по изпълнителното дело през 2023г. въззиваемите считат, че районният съд правилно и аргументирано е приел, че те са извършени след изтичане на давностния срок, а вече изтекла давност не може да бъде прекъсвана. Моли се съдът да взема предвид изложените в първата инстанция доводи в становището от 18.12.2013г. По подробно изложените в писмения отговор съображения се сочи, че не са налице заявените в жалбата пороци на първоинстанционното решение се иска потвърждаването и присъждане на разноските за въззивното производство.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено между страните, че
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Д. и П. Р. Д., с искане за приемане за установено по отношение на ответника “EОС МАТРИКС” ЕООД, че първият ищец Б. Д. не му дължи принудително изпълнение на сумата от 3296.79 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 02.12.2011г., сключен с “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, сумата от 326.96 лв.- неолихвяеми вземания /включващи 288, 50 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2012г.
3 до 19.04.2013г. и 38. 46 лв. наказателна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г./, ведно законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 370, 94 лв. – разноски по ЧГД № 4059/2013г. на БРС, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС, както и, че втората ищцата П. Д. не дължи на ответното дружество принудително изпълнение на законната лихва върху главницата от 3296 лв. за периода от 22.05.2013г. – 09.03.2019г., която възлиза в размер на 1941.57 лв., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2013г. по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС бил издаден изпълнителен лист по силата на който настоящите ищци като длъжници са осъдени да заплатят солидарно на кредитора “Юробанк България” АД, сумата от 3296.79 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 02.12.2011г., сумата от 288, 50 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г. и 38, 46 лв. наказателна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г., законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2013г., както и сумата от 370, 94 лв. – разноски по делото. Ищците – длъжници твърдят, че за принудително изпълнение на вземането по изпълнителния лист е образувано изп.дело № 534/2013г. по описа на СИС при РС – Бургас, по което взискател е ответното дружество по силата на договор за цесия, несъобщен на длъжника Б. Д.. Сочи се, че с постановление на ДСИ, влязло в сила на 14.12.2021г. изп.дело № 534/2013г. на СИС при БРС е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция. Излага се, че върху изпълнителния лист е отбелязано, че последното извършено изпълнително действие по същото изпълнително дело е извършено на 04.12.2017г. по отношение на длъжника П.
Д., а по отношение на другия длъжник – Б. Д. - на 29.11.2013г., чрез вписване на възбрана върху притежаван от него имот в гр. Трявна, за което ищецът сочи, че е бил уведомен на 20.01.2014г. Твърди се също, че след перемиране на горното ИД № 534/2013г. на СИС при БРС въз основа на същия изпълнителен лист по искане на ответника на 09.03.2022г. е образувано ново изпълнително дел ИД № 404/2022г. на ЧСИ Таня Маджарова. Ищците заявяват, че в молбата за образуване на делото като актуален номер на задължението към 22.02.2022г. взискателят бил посочил “0, от които главница в размер на 0, лихва в размер на 0, разноски в размер на 0 и такси в размер на 4
0”.Считат, че това бил действителния размер на задължението по отношение на ищеца Б. Д., тъй като, че към тази дата всички вземания срещу този длъжник по посочения изпълнителен лист били изцяло погасени, поради изтекла погасителна давност за търсената главница, съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г.
Сочи се, че доколкото изп.д. № 534/2013г. е образувано преди 26.06.2015г., съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителния процес до 26.06.2015г.,а същата е започнала да тече на 26.06.2015г., като след тази дата давността не е прекъсвана, което е довело до погасяване на всички негови задължения. Що се касае до втората ищца- длъжник П. Д. се твърди, че давността спрямо нея е започнала да тече от 26.06.2015г., но е била прекъсната на 04.12.2017г. с последното изпълнителни действие, след което е започнала да тече нов давност. По отношение на претендираната от взискателя законна лихва се възразява, че тя се погасява с кратката 3 – годишна давност, поради което се изразява становище, че към датата на образуване на изп.дело № 404/2022г. на ЧСИ Таня Маджарова на 09.03.2022г., погасени по давност са се явявали всички лихви за периода 22.05.2013г. и 09.03.2019г.,възлизащи в размер на 1941, 57 лв., дължими от ищцата П. Д..
Твърди се, че независимо, че вземанията на ответника срещу първия ищец са погасени по давност, видно от съобщението за образувано дело по изп.д. № 404/2022г., връчено на длъжника Б. Д., от същия били претендирани следните суми : 8200.10 лв., включващи главница от 3296.79 лв., законна лихва от 3240.25 лв. за периода 22.05.2013г. – 23.01.2023г., 326.96 лв. неолихвяеми вземания, 370.94 лв. присъдени разноски, 100 лв. разноски по изпълнението и 865.16 лв. такси по ТЗЧСИ, начислени върху така посочените вземания.
Разпечатката съдържа 23 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42010941-55ea-43f5-a1a2-10717b826f08