Решение № 1743 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1743 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100115309 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на АНГ. ХР. К. и ХР. АНГ. К. срещу П. на РБ за осъждането й да им заплати по 50 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по образувано наказателно производство, приключило с постановена оправдателна присъда и 800 лева имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, ведно със законните лихви от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 13.09.2018 г. около 13.00 часа в гр.

София, на ул. ****, в близост до „АИСПМП – Д-р А.А.“ ЕООД бил задържан Х.К., който носел в себе си 15 капсули Субситол 200 мг. Този препарат се предписвал при поддържащо лечение на наркотична зависимост. След задържането на Х.К. в дома на А.К. на ул. „Розова долина“ се извършили обиск, претърсване и изземване. По време на тези процесуално-следствени действия А.К. бил изведен в двора пред жилището си, с поставени белезници зад гърба. Преди това на А.К. бил нанесен побой. От дома му били иззети 22 капсули Субситол и лични движими вещи на живущите на адреса.

На 14.09.2018 г. на А.К. и Х.К. били повдигнати обвинения в извършени престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. пр. 5, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С определение от 16.09.2018 г. състав на СГС взел по отношение на А.К. и Х.К. мерки за неотклонение „задържане под стража“.

На същия ден А.К. обявил гладна стачка и отказал прием на храна.

Решението на К. било продиктувано от убеждението му, че мярката за 1 неотклонение и повдигането на обвинение са незаконосъобразни. Стачката на А.К. продължила 39 дни, до 22.10.2018 г. През този период здравословното му състояние се влошило. На 05.11.2018 г. СГС заменил мярката за неотклонение на А.К. от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 500 лева.

Х.К. подал молба за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение, но съдът отказал да уважи молбата му. По подадена от него жалба състав на САС изменил мярката в „домашен арест“, която на 13.05.2019 г. била заменена с подписка.

В хода на досъдебното производство се събрали множество доказателства, установяващи невиновността на А.К. и Х.К.. Въпреки това, на 18.04.2019 г. ищците били привлечени като обвиняеми. Образуваното НОХД № 3771/2019 г. по описа на СГС приключило с постановена на 05.10.2020 г. присъда, с която подсъдимите били признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. Съдът отменил и мерките за неотклонение на привлечените към наказателна отговорност. Състав на САС потвърдил присъдата с окончателно решение от 04.03.2021 г.

Вследствие незаконосъобразните действия на ответника ищците претърпели болки и страдания. Изпитвали страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за деяние, което не са извършили. Опасявали се от признаването им за виновни и ефективно търпене на наказанието.

Задържането им също било съпътствано с неудобства от лошите битови условия в ареста. А.К. имал множество заболявания, а гладната стачка влошила състоянието му. Допълнително получил болки в гръдния кош и в четвърти пръст на десния крак.

Всеки от ищците оценява търпените от него неимуществени вреди на 50 000 лева и моли съдът да осъди П. на РБ да им заплати сумите със законната лихва от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане.

А.К. и Х.К. заплатили и адвокатски хонорари за представителство и защита в наказателното производство в размер на 800 лева. Тези техни разходи представлявали имуществени вреди, отговорност за която следвало да понесе П. на РБ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените от ищците искове. Счита, че описаните в исковата молба вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищците били многократно осъждани за същите по вид престъпления, което обосновавало извод за липса на страх от настъпване на негативни последици от евентуално осъждане. Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди били прекомерни и несъобразени с критерия за справедливост. От обема на вредите следвало да се изключат онези от тях, които ищците търпели във връзка с действия на полицейски служители при извършените обиски, претърсване и изземване. През процесния период срещу А.К. и Х.К. се водели и други наказателни производства, поради което интензитетът на 2 увреждането било по-нисък от обичайния.

П. не следвало да отговаря и за лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, нито за вреди от личното решение на А.К. да проведе гладна стачка.

Оспорват се и претенциите за имуществени вреди, които ответникът счита за недоказани.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).

В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищците неимуществени и имуществени вреди от повдигане на обвинение за извършване на престъпления, внасяне на обвинителни актове в съда и приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда.

Установява се, че ДП № 513 ЗМК 171/18 г. е образувано по чл. 212, ал. 2 от НПК – с първото действие по разследването.

На 14.09.2018 г. в СГС е било внесено искане по чл. 164, ал. 3 от НПК за одобряване на обиск и изземване на ХР. АНГ. К., при които на 13.09.2018 г. са били иззети вещи от значение за делото. С определение от 14.09.2018 г. е одобрен протокол от 13.09.2018 г. за обиск и изземване спрямо лицето ХР.

АНГ. К..

С определение от 14.09.2018 г. по ч.н.д. № 4017/2018 г. са били одобрени и претърсване и изземване в жилище на адрес гр. София, ул. **** – 3 сутерен, обитавано от АНГ. ХР. К. и Л.Г.Б..

Със заповеди от 14.09.2018 г. по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР АНГ. ХР. К. и ХР. АНГ. К. са били задържани за срок от 24 часа.

На 16.09.2018 г. с протоколно определение по ч.н.д. № 4029/2018 г. по описа на СГС, 16 състав на Х.К. и А.К. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“. Жалбите на обвиняемите срещу определението на състава от СГС са оставени без уважение.

По подадена на 02.11.2018 г. молба от АНГ. ХР. К. за изменение на мярката за неотклонение съдът се е произнесъл с определение от 05.11.2018 г. по ч.н.д. № 4957/2018 г., с което е изменил мярката от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 500 лева.

Х.К. също подал молба за изменение на мярката за неотклонение в полека. С определение от 20.12.2018 г. мярката „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест“.

С постановление на наблюдаващ прокурор от 13.05.2019 г. мярката „домашен арест“ на Х.К. е изменена в „подписка“.

На 11.09.2019 г. в СГС е внесен обвинителен акт, с който на ХР. АНГ. К. и АНГ. ХР. К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.

354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Образувано е НОХД № 3771/2019 г. по описа на СГС, НО, 7 състав. В насроченото за 09.10.2019 г. съдено заседание подсъдимите Х.К. и А.К. са се явили лично, но ход на делото не е даден поради неявяване на адвокат В. Х., поради негова служебна ангажираност.

На 11.11.2019 г. е проведено разпоредително заседание с участието на подсъдимите и адв. Х., като взетите мерки за неотклонение – „подписка“ на Х.А. и „домашен арест“ на А.К. са потвърдени.

В продължение на една година и шест месеца по образуваното НОХД № 3771/2019 г. по описа на СГС са проведени осем открити съдебни заседания, на всяко от които Х.К. и А.К. са се явявали лично. На 05.10.2020 г. съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимите за невиновни в извършване на престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. Срещу присъдата е подаден протест. На 27.01.2021 г. подсъдимите са се явили лично. Оправдателната присъда от 05.10.2020 г.

4 потвърдена с решение № 70/04.03.2021 г. по ВНОХД № 1306/2020 г. по описа на САС.

При тези данни от присъединеното НОХД № 3771/2019 г. по описа на СГС съдът приема за доказано деянието, от което ищците твърдят да са им причинени вреди и с това са осъществени две от предпоставките за уважаване на съдебно предявените претенции - повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.

Ищците следва да докажат и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпления, за които са били оправдани.

Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).

При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищците Х.К. и А.К. наказателно производство, без съмнение за тях са произтекли неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост (§ 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД). Негативните последици върху личността и психиката на обвинените в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо тях наказателно-процесуални действия.

В случая определянето на справедлив размер на обезщетението следва да се извърши при отчитане на конкретните особености на личността на всеки от ищците.

Многократните предходни осъждания са отражение на лошите характеристични данни на Х.К.. Още преди да навърши пълнолетие, на петнадесет годишна възраст, на 24.02.2003 г., той е извършил тежко умишлено престъпление - измама. Това е поставило началото на поредица от 5 обществено-опасни прояви. Само през 2006 г. този ищец е извършил три престъпления против собствеността на гражданите и опит за такива (на 23.06.2006 г., 25.06.2006 г. и на 14.08.2006 г.), както и опит за умъртвяване на родител в състояние на афект – на 20.09.2006 г. Наложените наказания не са повлияли поправително на К., нито са го превъзпитали към спазване на закона и на добрите нрави.

Установява се от представената от ответника и приета като доказателство по делото справка за протичане на наказателни производства, че в хода на процесното досъдебно производство спрямо Х.К. е водено производство по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, по което разследването е приключило на 23.09.2020 г. и е изготвен обвинителен акт. С решение от 17.11.2021 г. по АНД № 8484/2021 г. по описа на СРС, 8-ми състав Х.К. е признат за виновен за извършено на 31.10.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК. За същото по вид престъпление, извършено на 21.02.2020 г. Х.К. е признат за виновен с решение от 22.02.2021 г. по НАХД № 14033/2020 г. Налага се изводът, че пет месеца след изменение на мярката „домашен арест“ в „подписка“ на 13.05.2019 г. Х.К. е извършил престъпления от същия вид като това, по което е бил оправдан с присъда от 05.10.2020 г. по НОХД № 3771/2019 г. В хода на образуваното на 12.09.2019 г. НОХД № 3771/2019 г., на 31.10.2019 г., преди провеждане на разпоредителното заседание на 11.11.2019 г., Х.К. е държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества. Съдът е преценил, че престъплението представлява маловажен случай, поради което е освободил К. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“. Три месеца и половина по-късно, на 21.02.2020 г. Х.К. отново е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Разпечатката съдържа 46 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4200d32b-c569-4d72-b6fe-15d39f487770