Решение № 101 от 11.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕИ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20211110210166 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10166 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ХР. Б. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № 323827 от 26.01.2018, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1, 1 б."а", б."б" и б."в" и чл. 35, ал. 1 от Наредбата.

Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правилаа, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 05.01.2018 г. Л.П. – контрольор по редовността на пътниците в "ЦГМ" ЕАД съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушения на чл. 18, т. 1, б."а", б."б" и б."в", вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата в присъствие на нарушителя и на един свидетел.

Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 26.01.2018 г. Евгени Крусев – зам. кмет на СО издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН, но съдържанието на АУАН и НП не съответства на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на нарушението, така и законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В настоящия случай е налице противоречива и неясна правна квалификация на твърдяното нарушение, като в АУАН (чрез подчертаване) и НП са посочени като нарушени б. а, б. б и б. в на чл. 18, т. 1 от Наредбата, в които са предвидени три различни задължения на пътуващите в градския транспорт, а именно, че пътниците са длъжни съответно по б."а" - да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; по б."б" да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при поискване и по б."в"- при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В словесната част на АУАН и НП не е описано неизпълнение на задължения по б."б" и б."в" на чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО (отм.).

При така посочената цифрова квалификация по б."а" и б."б" нарушителят следва едновременно да е пътувал без редовен превозен документ, но и да не е предоставил превозния си документ на контролните органи за проверка, като очевидно не е съобразено че нарушенията на задълженията по тези две букви от цитираната 2 разпоредба логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора.

Хипотезата по б."в" предполага след констатирано нарушение по някоя от предходните две точки и последвал отказ от закупуване на карта за еднократно пътуване, нарушителят да не е слязъл от превозното средство на следващата спирка и да не е предоставил на контролните органи своята лична карта за съставяне на АУАН –като липсва словесно описание на подобно поведение от страна на нарушителя – т.е. никъде не е посочен отказ от слизане или непредставяне на лична карта. Така дадената правна квалификация е противоречива, неясна и несъответна на описаните в АУАН и в НП фактически твърдения. Административнонаказателна отговорност не може да се обосновава по тълкувателен път. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото ограничава възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява вмененото му за противоправно поведение и да организира адекватно защитата си, както по фактите, така и по правото. Трайна практика на контрольорите по редовността на пътниците и на длъжностните лица, оправомощени да издават НП да отбелязват като нарушени всички хипотези на чл. 18 от Наредбата, на свой ред е създала трайна практика в АССГ, с която настоящата инстанция се солидаризира, че е налице неясна и противоречива правна квалификация на нарушението, което представлява самостоятелно основание за отмяна на НП - Решение № 7059 от 8.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 10241/2020 г. – XІV к.с., Решение № 6721 от 25.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6622/2020 г., ІV к.с., Решение № 5010 от 28.09.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 5553/2020 г. – ХІІ к.с., Решение № 3314 от 16.05.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 2819/2019 г. – VІІ к.с. и др.

На следващо място съдът намира, че самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление е противоречието на санкционните разпоредби на Наредбата с нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 101 от Закона за автомобилните превози. Тази норма регламентира същите по вид обществени отношения, като предвижда, че пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ се наказва с глоба от 10 до 50 лв. - за пътуване с обществен превоз по общински транспортни схеми. Безспорно общественият градски транспорт на територията на Столична община, осъществяван с автобуси е обществен транспорт по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, поради което разпоредбата на чл. 101 от ЗАвПр би следвало да намери приложение към настоящия случай. Тя не е бланкетна и не подлежи на попълване с друг нормативен акт, като е недопустимо обществени отношения, изчерпателно уредени със закон да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, който освен това предвижда и по-висок размер на наказание.

Всяко едно от горепосочените нарушения са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП и при тяхното наличие и при липса на яснота относно фактическите рамки на административнонаказателното обвинение е безпредметно да се извършва контрол за правилното приложени на материалния закон и на това дали е налице извършено административно нарушение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 323827 от 26.01.2018, издадено от заместник кмет на СО, с което на ХР. Б. Б. на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1, б."а", б."б" и б."в" и чл. 35, ал. 1 от Наредбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4