Определение № 542 от 12.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. София, 12.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500510 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М., представлявано от управителя адв. Д. М., в качеството му на пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство – К. К. К., срещу онази част на решение № 84 от 04.06.2024 г., имаща характер на определение по реда на чл.

248 от ГПК, постановено по гр. д. № 10/2023 г. по описа на РС – Своге, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 276.00 лева с ДДС се явява несправедливо и необосновано, като не е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Моли съдът да отмени атакуваното решение в обжалваната част и на негово място да постанови друго, с което да му бъде присъдено предявеното възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна – „С.К.“ ООД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да 1 бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 107/2023 г. по описа на Районен съд – Своге е образувано по искова молба на К. К. К., чрез пълномощника му адв. Д. М. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „С.К.“ ООД за сумата от 202,64 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 28.03.2024 г./, представляваща платена от ищеца без основание неустойка по чл. 8 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 547490.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие без посочена дата на сключване, с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА (материално затруднено лице), изразяваща се в правна защита и съдействие за изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със сключени договори за кредит и връщане на платеното при начална липса на основание по нищожни неустоечни клаузи. Във връзка с оказаната безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адв. Д. М. М. е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 480,00 лева с ДДС.

Предвид че с депозирания от ответника отговор е направено признание на иска, по делото е постановено решение № 59 от 26.04.2024 г. при наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК, с което предявеният иск е уважен.

С решението (след поправка на очевидна фактическа грешка по реда начл.

247 от ГПК) ответникът е осъден да заплати на адв. Д. М. М. сума в размер на 276,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното от страната безплатно процесуално представителство. В решението си първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за приложението на задължителната практика на СЕС.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от адв. М., е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство решение № 83/04.06.2024 г., в частта му която има характер на определение, постановено по реда на чл.

248, ал. 1, от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че хонорарът, договорен по реда на чл. 38 от ЗА, следва да се определя от съда след преценка на фактическата и правна сложност на делото, адвокатската дейност, материалния интерес и други критерии. Предвид това районният съд е счел, че с присъждането на хонорар в размер по-висок от 276,00 лева би се достигнал икономически необоснован и несправедлив резултат.

Този извод на районния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Действително съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д.

2

№ 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредба за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид посоченото и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС в цитираното решение (Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22), определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл.

38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар. Дори напротив – решаващият национален съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

Настоящият въззивен състав намира, че определеният в конкретния случай адвокатски хонорар в размер на 276.00 лева с ДДС се явява справедливо възнаграждение, предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на делото. Касае се за защита по един иск, за прогласяване на нищожност на конкретна клауза от договор, като делото е разгледано и решено в едно единствено съдебно заседание, в което адв. М. не се е явил, като 3 нещо повече - постановено е решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска. Като критерий за преценката си настоящият състав отчита и извършените от адв. М. процесуални действия, които по конкретното дело представляват депозиране на искова молба и на молба с правно основание чл.

214 ГПК за изменение на предявения иск по размер, поради предявяването му като частичен. При липса на правна сложност на спора, относим критерий е и цената на иска, който в случая е 202,64 лева (дори при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то не би се стигнало до касационен контрол).

С оглед изложените критерии и при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, настоящият състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд при определяне на дължимия се хонорар за предоставената от адв. М. безплатно правна помощ.

Предвид посоченото решението, в обжалваната част, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 04.06.2024 г., в обжалваната част, имаща характер на определение по реда на чл. 248 от ГПК, постановено по гр. д. № 107/2023 г. по описа на РС – Своге,.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4