Решение № 1209 от 22.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300501859 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. М. Д., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „*** **, подадена чрез пълномощника й адвокат И. М., против Решение № 1941 от 30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15677/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Д. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „****, представлявано от управителя инж. А* Г***, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: по изпълнителен лист от 23.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5480/2010 г. на Районен съд – Пловдив: главница в размер на 1 434,19 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 16.03.2000 г. – 31.03.2010 г., сумата от 252,57 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 16.03.2000 г. – 31.03.2010 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2010 г., както и разноските по делото – държавна такса от 33,74 лв., банкова такса от 1,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.; по изпълнителен лист от 01.07.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 5030/2016 г. на Районен съд – Пловдив: главница в размер на 434,44 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.09.2013 г. – 05.04.2016 г., сумата от 42,52 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2013 г. – 31.03.2016 г., законна лихва върху главницата от 18.04.2016 г., както и разноските по делото – държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., за събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 20238190400377 на ЧСИ Людмила Мурджанова, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, рег. № 819.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и 1 процесуалния закон. Поддържат се всички направени по делото твърдения, уточнения и възражения, като и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди се, че съдът е пропуснал да съобрази и прецени някои от доказателствата, подходил е едностранчиво, повърхностно и необективно, като е направил изводи, че погасителната давност е била прекъсната от определени действия по изпълнителното дело, на които законът, трайната съдебна практика и тълкувателните решения са отрекли това въздействие върху давността.

Сочи се, че паричните задължения към водоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват по давност с изтичането на тригодишен период от време. Поддържа се, че в случая не е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която ако вземането е установено със съдено решение, срокът на новата давност е всякога пет години, тъй като изпълнителният лист е издаден в производство по чл.

410 от ГПК, което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Направено е позоваване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се сочи, че между действията на ЧСИ по налагане на запор на банкови сметки на 14.02.2018 г. и налагане на възбрана на недвижим имот на 13.10.2021 г. е изтекъл период, който е по-дълъг от три години, дори и да се вземе предвид спирането на давността съгласно чл. 5, ал. 2 от специалния закон. Поддържа се, че насрочваните през този период описи не са се състояли поради неплащане на дължимите такси, неосигуряване на транспорт и неявяване на представител. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат уважени исковете, така както са предявени. Претендират се разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „***, подаден от пълномощника юрисконсулт Х. Х., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и давността е петгодишна, а не тригодишна, както се твърди във въззивната жалба. Твърди, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника, които спират и прекъсват давността. Споделя се становището на районния съд, че перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемпцията е без правно значение за давността и дори при перемпция изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Поддържа се, че съдът правилно е съобразил приложените доказателства по делото, като е приел, че вземанията по двата изпълнителни листа не са погасени по давност и е отхвърлил иска. Иска се въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. В случай, че жалбата бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено до минималния размер по наредбата.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В. М. Д. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумите по изпълнителен лист от 23.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5480/2010 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: главница в размер на 1 434,19 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 16.03.2000 г. – 31.03.2010 г., сумата от 252,57 лв. – лихва за 2 забава върху главницата за периода 16.03.2000 г. – 31.03.2010 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2010 г., както и разноските по делото – държавна такса от 33,74 лв., банкова такса от 1, 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сумите по изпълнителен лист от 01.07.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 5030/2016 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: главница в размер на 434,44 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.09.2013 г. – 05.04.2016 г., сумата от 42,52 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2013 г. – 31.03.2016 г., законна лихва върху главницата от 18.04.2016 г., както и разноските по делото – държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., за събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 20238190400377 на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С подадения от ответника в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по съображения, че в хода на изпълнителното дело за събиране на вземанията по изпълнителните листове от взискателя са искани и предприемани регулярно изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността, като е налице и плащане от страна на длъжника.

По фактите страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 23.08.2010 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Пловдив против В. М. Д. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5480/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с. за заплащане на следните суми: главница в размер на 1 434,19 лв., представляваща незаплатена консумирана питейна и отведена канална вода за периода 16.03.2000 г. – 31.03.2010 г., сумата от 252,57 лв. – лихва за забава за периода 16.03.2000 г. – 31.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2010 г. да окончателното изплащане, държавна такса в размер на 33,74 лв., банкова такса от 1,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

За събиране на вземанията по изпълнителния лист на 03.11.2010 г. е образувано изпълнително дело № 869/2010 г. по описа на ЧСИ М***, рег. № 822, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. С молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за установяване на имущество на длъжника и налагане на запори и възбрани.

С молба от 04.02.2013 г. от взискателя е направено искане за извършване на опис и продажба на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен с разпореждане от 26.02.2013 г. Няма данни същият да е осъществен.

С молба от 23.08.2013 г. от взискателя отново е направено искане за извършване на опис и продажба на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен с разпореждане от 13.01.2013 г., но не се е състоял поради нередовно призоваване на длъжника.

С молби от 31.10.2014 г. и 10.12.2015 г. от взискателя е направено искане за извършване на справка за декларираните от длъжника имоти и налагане на възбрана върху същите, както и насрочване на опис на движимите вещи на адреса на длъжника.

С разпореждане от 17.10.2016 г. е наложена възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот в гр. П., ж.к. „***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, ведно с прилежащо избено помещение.

С молба от 24.07.2017 г. от взискателя е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист.

С постановление от 21.08.2017 г. изпълнителното дело е прекратено и е вдигната наложената възбрана.

На 01.07.2016 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Пловдив против В. М. Д. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5030/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив за заплащане на следните суми: главница в размер на 434,44 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 3

04.09.2013 г. до 05.04.2016 г. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „*****, сумата от 42,52 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.11.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2016 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 26.01.2018 г. за събиране на вземането по двата изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20189070400068 по описа на ЧСИ ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С разпореждане от 14.02.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.

С молба от 16.01.2020 г. от взискателя е поискано извършване на справка за трудови договори и банкови сметки на длъжника и налагане на запор при установяване на такива. С разпореждане от 30.11.2020 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който не е осъществен поради неявяване на взискателя.

С молба от 13.10.2021 г. от взискателя е направено искане за справка в БНБ за банкови сметки на длъжника и запорирането им, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и извършване на опис и продажба на движимите вещи в жилището на длъжника. С разпореждане от същата дата е наложена възбрана върху ½ идеална част от УПИ XXV-506, находящ се в с. Б. и върху поземлен имот № ***, находящ се в с. Г..

С молба от 22.03.2023 г. от взискателя е направено искане за справка в БНБ за банкови сметки на длъжника и запорирането им, справка в НОИ за размера на пенсията на длъжника и запорирането й, възбрана върху недвижим имот на длъжника, опис и публична продан на същия и опис и продажба на движимите вещи в жилището на длъжника. С разпореждане от 27.03.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, притежаван от длъжника, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащо избено помещение, находящ се в гр. П., ж.к. „Т****, запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД и е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.