Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260237 от 15.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 619/2020
Вид
Решение № 260237
Подписан
15.10.2020
В сила
27.11.2020
Състав
ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.6, ал.1, т.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.195, ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.195, ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 111 15.10.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: тридесети юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 619 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н.В.Б. от ***, подадена чрез пълномощник адв. Александър Събев, против решение № 45/06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 6924/2018г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на Н.В.Б., предявени срещу Т.Г.П. от ***, за осъждане на ответницата да преустанови противоправното си въздействие върху собствения на ищцата имот – самостоятелен обект с идентификатор ***. по КККР на гр.Б., ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, като извърши ремонтно-възстановителни дейности на терасата на жилището си, находящо се в същата сграда на ет.3, ап.7, необходими за преустановяване на течове в имота на ищцата, както и за заплащане на сумата от 215.69 лв. – обезщетение за имуществени вреди - разрушаване на мазилката, влага по стените и таваните на детската стая и спалнята в жилището на ищцата, претърпени от теч от терасата на ответницата през м.март 2018 г., причинен от виновното противоправно бездействие на ответницата да приведе имота си в изправност, ведно със законна лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното й изплащане. С решението Н.В.Б. е осъдена да заплати на Т.Г.П. сумата от 460 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано. Оспорва се като неправилен и взет в противоречие с доказателствата по делото извода на районния съд, че въззивницата не е провела пълно главно доказване на фактите, на които се основават исковете – за причиняване на наличните в имота щети в резултат на проникване на влага от теч през терасата на ответницата след извършените от нея ремонти през 2011-2012 г., както и че не било установено соченото от ищцата фактическо основание на претенцията – извършено към м.март 2018 г. В тази връзка се сочи, че съдът изцяло е игнорирал представения с исковата молба констативен протокол № З-40/28.03.2018 г. на комисията при Община Бургас за установяване наличието на щетите и в обжалваното решение не е обсъдил направените от комисията констатации, като съдът не е обсъдил и представената от ищцата независима експертиза, изготвена от вещо лице непосредствено след настъпване на описаните щети. Сочи се също, че приетата по делото СТЕ установява, че имуществените вреди произтичат от терасата на въззиваемата и са вследствие некачественото изпълнение на настилката и первазите на терасата на ответницата в частта на попълване на фугите, което не е взето предвид от БРС. Според въззивницата, съдът неправилно е отхвърлил исковете, позовавайки се на свидетелските показания, дадени от съпруга на ответницата, които не били подкрепени от доказателствата. Поради това се счита, че обжалваното решение не се позовава на факти и доказателства по делото, а се крепи на предположения и показания от заинтересован свидетел. Посочва се също, че след приключване на производството пред районния съд, при първия продължителен дъжд в следствие на теч от терасата на ответницата отново се наблюдава омокряне по стените и таваните в апартамента на въззивницата, за което своевременно е подадено заявление до Община Бургас, като на 27.11.2019 г. служители на общината са извършили проверка на място в апартамента на ищцата и са констатирали наличието на мокри петна по тавана на детската стая и спалня, както и подкожушена мазилка, за което е съставен констативен протокол. При това, въззивницата счита, че извършения ремонт на терасата на ответницата е некачествен, не са спазени строителните изисквания за наклона при отводняване на терасата и има нарушени в частта на попълване на фугите на плочите и первазите, от където прониква вода. В тази връзка, към въззивната жалба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания, които не са уважени от въззивния съд, поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК.

Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените искове. Претендира се присъждане направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т.Г.П., подаден чрез пълномощник адв. Евелина Тончева, в който са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.

С исковата молба ищцата Н.В.Б. претендира за осъждане на ответницата Т.Г.П. да преустанови противоправното си въздействие върху собствения на ищцата имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. по КККР на гр.Б., ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, като извърши необходимите ремонтно-възстановителни дейности на терасата на жилището си, находящо се в същата сграда на ет.3, ап.7, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 215.69 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от виновното противоправно бездействие на ответницата да приведе имота си в изправност, в резултат на което през м.март 2018 г. в жилището на ищцата е настъпил теч от терасата в имота на ответницата, който е причинил повреди на имота й, изразяващи се в разрушаване на мазилката, влага по стените и таваните на детската стая и спалнята, което обезщетение отразява стойността на труда и материалите, необходими за отстраняването на причинените повреди в имота й, ведно със законна лихва върху паричната сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Изложени са твърдения, че ищцата е собственик на апартамент № 4, на ет.2 (трети жилищен етаж), а ответницата е собственик на жилището, находящо се над нейния имот, като част от жилището й представлява открита тераса, разположена върху част от спалнята и детската стая в апартамента на ищцата. Твърди се, че през м.март 2018 г. по тавата и външните стени на детската стая и спалнята в жилището на ищцата са започнали да се появяват мекри петна, значително увеличени през м.юли 2018 г., като положението станало изключително утежнено. Така, в резултат на непрестанни течове от терасата на собствения на ответницата апартамент, в жилището на ищцата били нанесени множество щети, изразяващи се в постоянно омокряне на тавана в детската стая и спалнята, от което мазилката постоянно се рушала, като изронването, подкожушването и нарушаването на нейната повърхност правело жилището неизползваемо по предназначение и създавало риск за здравето на ищцата, която по този начин била принудена да търпи ограничение в правото си на собственост, изразяващо се в лишаване от възможността да ползва част от собствения си недвижим имот, тъй като не отговарял на строителните, хигиенни и здравни изисквания за това. Твърди се, че всичко това било в резултат на неподдържаното от ответницата състояние в имота й – неизправност на терасата, с което се предизвиквал теч в апартамента на ищцата, като с бездействието си, изразяващо се в неизвършване на ремонт на терасата си, ответницата освен, че пречела на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, но и нарушавала предписаните от закона правила за поведение, задължаващи адресата да осъществи определени действия – чл.195, ал.1 и ал.2 ЗУТ и чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС.

Твърди се също, че ищцата потърсила съдействие от общинската администрация, като с Констативен протокол № З-40/28.03.2018 г. длъжностните лица констатирали, че в апартамент № 4, на ет.2 се наблюдава наличие на петна от влага по тавана в детската стая и спалня, както и подкожушена мазилка, а по задание на ищцата била извършена и независима СТЕ, която констатирала наличието на течове вследствие на атмосферни валежи, пряко попадащи върху откритите площи – терасата на ответницата, като експертизата изготвила и количествено-стойностна сметка за необходимите средства за ремонтно-възстановителните работи за апартамента на ищцата, но въпреки това независимо от продължилите четири месеца разговори с ответницата, такива ремонтни действия не последвали от нейна страна. Поради горното, ищцата претендира ответницата бъде осъдена да преустанови противоправните въздействия върху имота й, като извърши необходимия ремонт на терасата си, както и да й заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени от противоправното й и виновно бездействие за привеждане в изправно състояние на терасата, което обезщетение представлява равностойността на труда и материалите, необходими за отстраняване на щетите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

За установяване на твърденията в исковата молба ищцата е ангажирала писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата Т.Г.П. е оспорила предявените искове като неоснователни. Оспорила е твърденията на ищцата относно причините за появила се в имота й влага над спалнята и детската стая през м.март 2018 г., както и щетите да са резултат от теч от терасата й. Оспорила е и представените към исковата молба констативен протокол и експертиза, като необективни и пристрастни, изготвени с оглед интересите на ищцата. Ответницата е изложила твърдения, че оплаквания от ищцата за наличие на влага е имало преди доста време, през 2011 г. и 2012 г., когато по нейно искане ответницата е извършила на два пъти ремонт на терасата си от избрани от Б. специалисти от фирмата-строител „Планер 2005“ ООД, която извършила и двата ремонта на терасата, като положила два слоя хидроизолация с качествени материали и обработила перфектно фугите, а при втория ремонт демонтирала 2 кв.м. от плочите на терасата, сменила барбакана с друг с възможности за отводняване на няколко десетки квадратни метра, положила два слоя хидроизолация и е облицовала терасата с изцяло нови плочи. Сочи се също, че плочите на откритата тераса на ответницата са нови, в абсолютна изправност и от тях няма счупени или пукнати, като фугите също са в отлично състояние, допълнително запълнени от строителя, като от извършването на тези ремонти до сега ищцата не се е оплаквала от наличието на влага. Поради това, ответницата счита, че е отстранила всички възможни причини за предизвикване на теч от дъждовна вода в жилището на ищцата и не съществува основание за настъпване на твърдяните вреди към м.март 2018 г.

В подкрепа на възраженията и твърденията си ответницата е ангажирала писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза.

След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено соченото от ищцата фактическо основание на предявените искове – извършено към м.март 2018 г. виновно противоправно действие или бездействие от страна на ответницата, в резултат на което да са настъпили течове от терасата на нейния имот, причиняващи влага по стените и таваните в имота на ищцата. В тази връзка, съдът е приел, че е безспорно установено съществуването на щети по таваните и стените в имота на ищцата, находящи се под процесната тераса от имота на ответницата, но същите не могат да бъдат несъмнено датирани към сочения в исковата молба релевантен момент, като ищцата не провела пълно главно доказване на фактите, на които основава исковете си и по делото не може да се направи несъмнен извод, че наличните щети в имота й са причинени поради проникване на влага от теч през терасата на ответницата след извършените от нея ремонти през 2011-2012 г. Посочено е, че установяването на релевантните за предявените искове факти не е допустимо да се гради на предположения, нито да бъде сторено извън въведените от ищеца обстоятелства, на които е основана претенцията, поради това и съобразно заключението на вещото лице, БРС е приел, че е възможен както по-ранен момент на настъпване на вредите, предшестващ извършените ремонти в имота на ответницата, както и че са допустими и други относими към качеството на строителството на сградата причини за установената влага. Поради това, съдът е приел, че по делото не е установена причинно-следствена връзка на наличните щети в имота на ищцата с въведените от нея неоснователни противоправни действия или бездействия, извършени от ответницата към и след м.март 2018 г., което води до неоснователност на предявените негаторен иск – не е установено твърдяното от ищцата неоснователно действие или бездействие на ответницата, с което да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост (чл.109 ЗС) и иск за обезщетение от непозволено увреждане – не е установено твърдяното виновно причиняване на вреди на ищцата (чл.45 ЗЗД). По тези съображения районният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни.