Решение № 190 от 25.08.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Елин Пелин, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100973 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „.....“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр...., ул. “...“ № 3 е предявила срещу ответника “КРЕДИТО“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ...., бул. „...." № 100 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 435,63 лева по Договор за кредит от .... г. сключен между ищцата и „КРЕДИТО" ООД, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че на .... г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в заем средства в размер на 1200,00 лева.

Съгласно процесния договор за кредит заемателят дължи неустойка в размер на 435,63 лева, която следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на 1 изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в клаузите на договорите за потребителски кредит санкции, като заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигуряват допъл‐ нителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като така преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпяните вреди от не‐ изпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърня‐ ване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, с които се обезпечава неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл.92 от ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се 2 приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функци Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на по‐ ръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на не‐ устойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо от 50 % от заетата сума в размер на 1200,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави Ответникът „КРЕДИТО“ ООД в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв.Т. К. – САК, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, алтернативно ако съдът го приеме за допустим, то същия се явява неоснователен и недоказан. Излагат се аргументи относно неоснователността на претенцията.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че между „КРЕДИТО“ ЕООД и С. Д. Н. е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL000.... от .... г., по силата на който ищцата е получила в заем сума в размер от 1200.00 лева, при фиксиран лихвен процент 3 по заема 40,10%, годишен процент на разходите - 48,36%, такса експресно разглеждане 186,70 лева, лихва от 165,67 лева и неустойка от 435,63 лева, при срок за погасяване на кредита от седем месечни погасителни вноски всяка в размер на 284,00 лева, с обща стойност на плащанията 1988,00 лева.

С оглед така изложеното относно съдържанието на процесния Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL000.... от .... г., следва да се приеме, че същият по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит

Затова ищцата по делото има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответното дружеството е неин кредитор предвид нормата на чл.9, ал.4 от ЗПК

Видно от съдържанието на процесния Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL000.... от .... г. в чл.26, ал.1 е уговорено, че „страните се споразумяват, че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да предостави на Кредитора следното обезпечение: Две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000.00 лева и да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор. Договорът за встъпване в дълг, трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на кредитора или в офис на партньор на Кредитора. В чл.26, ал.2 от договора е прието, че „В случай, че в деня на сключване на Договора Кредитополучателят не представи обезпечението по ал.1, той дължи неустойка в размер, посочен в т.5 от условията и параметрите на договора“, която в случая възлиза на 435,63 лева.

В приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК е разяснено, че неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради 4 противоречие с добрите нрави.

В случая, както бе посочено по-горе от съдържанието на чл.26, ал.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL000.... от .... г. се установява, че уговорената неустойка е изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което не може да се приеме, че има характер на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вреди от неизпълнението му или санкция за поведението на длъжника. Прочита на клаузата на чл.26 от процесния договор, сочи че дължимата от кредитополучателя неустойка няма обезпечителен характер, тъй като по никакъв начин не обезпечава главното задължение, а по своята същност представлява акцесорно задължение, за непредставяне на обезпечение от заемателя. Така уговорената неустойка не може да служи и за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника, а също не може да служи и за обезщетяване на вредите, тъй като нито в деня на подписване на договора, нито на третия ден след подписването му би могло да се прецени ще настъпят ли за кредитора някакви вреди от неизпълнение на задължението и ако настъпят такива, дали подлежат на обезщетяване и какъв ще е техния размер.

Житейски нелогично и на практика неизпълнимо би било за кредитополучателя в уговорения в чл.26 от договора тридневен срок, да намери поръчители, които да могат да отговорят на поставените от кредитора условия, което на практика прави това задължение неизпълнимо.

Изложеното води до извод, че с посочената клауза на чл.26 от процесния договор задължаваща кредитополучателя да заплати неустойка в размер на 435,63 лева, кредиторът има за цел да увеличи по скрит начин размера на главното задължение, а не да постигне присъщите цели на неустойката, въведени от законодателя.

Според чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл.146, ал.1 от Закона за потребителския кредит неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуалн

5

В конкретния случай, макар и процесният договор за кредит да е именуван като Индивидуален договор за потребителски кредит, не може да се приеме, че клаузата за дължимост на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.26 от договора е уговорена индивидуално, тъй като видно от съдържанието на договора се касае за предварително изготвен бланкетен договор, предлаган на клиентите на ответното дружество в готов вариант, върху съдържанието на който потребителят не може да влияе или да преговаря за промяна на включените в него клаузи

Както бе прието по-горе, със заплащането на тази неустойка от длъжника, кредиторът по договора цели да получи едно допълнително възнаграждение, без същото да е включено в годишния процент на разходите по кредита и по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва, което сочи, че при изчисляване на годишния процент на разходите същият не съответства на действителния посочен в договора за кредит съобразно изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК, като по този начин кредиторът не е предоставил на заемополучателя данни за действителния размер на годишния процент на разходите по предоставяната услуга