Решение № 627 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000701 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 837/12.06.2024 г. на СГС, VI-10 състав по т.д. № 2196/2021 г. е осъдено „Г. Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 200678992, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Илиянци“ № 48 да заплати на „А и К Инженеринг“ ООД, ЕИК 130966871, седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Мир“ № 6, съдебен адрес: гр.

София, ул. Раковски 99, ет.12, офис 15, адв. Д. Г., по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 43 396.80 лева с ДДС - незаплатена част от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по фактура 290/18.12.2018 г. във връзка с договор с предмет Конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на обект „Ремонтно-възстановителни работи на покрива на сграда „Филтърен корпус“ на ПСПВ Бистрица – с. Бистрица“ от 31.03.2017 г. и Анекс 1, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.11.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 12 609.18 лева - законна лихва за забава от 01.01.2019 г. до подаването на исковата молба на 12.11.2021 г. върху сумата от 43 396.80 лева с ДДС незаплатена част от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по фактура 290/18.12.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 11 062.26 лева – разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлен предявения от „А и К Инженеринг“ ООД, ЕИК 130966871, седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Мир“ № 6, съдебен адрес:гр. София, ул. Раковски 99, ет.12, офис 15, адв. Д. Г. срещу „Г. Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 200678992, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Илиянци“ № 48 иск с основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 4 339.68 лева - неустойка за забава по договор с предмет Конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на обект „Ремонтно[1]възстановителни работи на покрива на сграда „Филтърен корпус“ на ПСПВ Бистрица – с. Бистрица“ от 31.03.2017 г. и анекс 1, като погасен по давност, 1 както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 12 609.18 лева законна лихва за забава от 01.01.2019 г. до подаването на исковата молба на 12.11.2021 г. върху сумата от 43 396.80 лева с ДДС - незаплатена част от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по фактура 290/18.12.2018 г. до пълния претендиран размер от 12 620 лева, като недоказан.

Ответникът „Г. Инженеринг“ ЕООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение само в осъдителната му част. Поддържа, че ищцовото дружество не доказало в процеса, че спорните СМР са извършени от него, като това, че част от тях били предадени на „Софийска вода“ АД не доказвало изпълнение от ищеца, нито пък обстоятелството, че ответникът се е ангажирал към „Софийска вода“ АД да изпълни работи с наименования и отчетни елементи, идентични с отчетените в Протокол Обр. 19, изготвен между ищеца и ответника.

Сочи, че не бил спазен чл. 5 от договора между страните, който било уговорено да бъде сключван при допълнително възлагане на работи. Неправилно съдът приел, че анекс се сключвал само при допълнителни СМР, различни от вече договорените.

Поддържа още, че ищецът не е представил отчетните документи, уговорени в чл. 8 от договора. Намира, че представените актове обр. 19 не били приемо-предавателни и не обуславяли плащане на описаните в тях работи. По отношение подписването им от негово име жалбоподателят своевременно бил направил възражение за извършени действия без представителна власт, което дерогирало прилагането на чл. 301 ТЗ.

Поради неоснователност на главната претенция, неоснователни били и акцесорните такива.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че неправилно СГС не уважил направеното от него възражение за прихващане със свое вземане към ищеца за неустойка за забава по Договор № 2017 III-В-37/31.03.2017 г., като приел наличие на хипотезата по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, която изключва наличието на забава, а и самият ищец не бил твърдял подобно нещо. Излага доводи относно съществуването на неговото насрещно вземане за неустойка за забава в размер на 26 905.53 лева за периода 20.05.2017 г. до 08.07.2017 г.

Ищецът „А и К Инженеринг“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, включително сочи, че насрещното вземане на ответника е погасено по давност. Сочи, че извършването на спорните СМР е доказано посредством СТЕ и свидетелски показания, а и ответникът никога не бил твърдял някой друг да ги е извършил. Поддържа, че е изпълнявал само работи по процесния договор и анекса към него, а не и допълнителни такива, поради което подписване на анекс не било нужно. Ответникът в нито един момент не оборил презумпцията на чл. 301 ТЗ. Излага доводи за невярност и на останалите твърдения на жалбоподателя, както и сочи, че в нито един момент не е поставян в забава от него.

Сочи още, че самият ответник признал в Споразумение от 14.07.2017 г., сключено с възложителя, че наложилите се допълнителни работи поради разкрита силна корозия в стремената и носещата надлъжна армировка, е следвало да бъдат извършвани паралелно с основните възложени работи, които не е могло да бъдат завършени без да са изпълнени допълнителните работи. Ето защо ищецът не е имало как да изпълни в срок възложените му работи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, 2 приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт, доводите на въззиваемия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „А и К Инженеринг“ ООД е твърдял в исковата молба и уточнителната молба към нея, че в качеството си на изпълнител сключил с ответника „Г.

Инженеринг“ ЕООД договор за конструктивно усилване на стоманобетонни елементи на покрива на сграда от ПСПВ Бистрица – с. Бистрица на стойност 269 055,38 лева без ДДС (конкретните СМР са посочени в молбата – уточнение на ИМ от 21.12.2021 г.).

Уговорено било, че окончателно плащане ще бъде извършено в размер на разликата между авансовите плащания и стойността на изпълнените работи, след приемането им от възложител, удостоверено от подписан от страните протокол за приемане на извършената работа – Протокол обр. 19. С Анекс № 1 към договора били уговорени допълнителни количества работи на стойност 102 307.97 лева без ДДС. Сочил е, че в периода 31.03.2017 г. – 13.04.2018 г. били извършени 26 броя авансови и едно междинно плащане от ответника. Към месец юни 2018 г. бил съставен и подписан от страните и сертификат за плащане по чл. 8 от договора, след като всички възложени СМР по договора от 31.03.2017 г. и анекс 1 към него били отчетени пред възложителя – ответник по делото и били съставени сертификат за плащане, акт-образец 19, подробни количествени сметки, сертификати и декларации, доказващи качеството на вложените материали. СМР били приети от ответника без възражения в уговорения 5дневен срок. От сертификата и протокола се установявало, че от общо извършените и приети работи на стойност 747 338.31 лева останали за фактуриране работи на стойност 65 330.67 лева без ДДС или 78 396.80 лева с ДДС. За част от тази сума в размер на 35 000 лева с ДДС ищецът издал фактура №283/14.06.2018 г. и по нея било извършено плащане. Останала обаче неразплатена сумата в размер на 36 164 лева без ДДС – част от посочената като дължима сума в сертификата за плащане, за която била издадена фактура 290/18.12.2018 година, стойността на описаните в молба от 21.12.2021 г. СМР за стоманобетонния елемент „Възстановяване на бетоново сечение и полагане на карбонови платна за Панели 2 ТД-24-2“. Отделно ищецът е твърдял, че в договора между страните имало и уговорка за неустойка за забава - чл. 32 от договора.

С оглед изложеното ищецът е искал съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 36 164 лева – стойността на изпълнение СМР по договора и анекс 1 към него за стоманобетонния елемент „Възстановяване на бетоново сечение и полагане на карбонови платена за Панели 2 ТД-24-2, заедно със сумата от 7 232.80 лева – ДДС, сумата от 4 339,68 лева – неустойка в размер на 10 % от незаплатената част от сумата по 1 договора и сумата от 12 620 лева – лихва за забава върху главниците от 01.01.2019 г. до дата на предявяване на иска, законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане.

Ответникът „Г. Инженеринг“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорвал исковете. Не е оспорвал сключването на договора и анекса към него, но е оспорвал извършването на претендираните от ищеца СМР. Сочил е, че по договора са платени всички изпълнени СМР на стойност в размер на 853 409.17 лева.

Оспорвал е извършването на неразплатени СМР от ищеца. Поддържал е, че не е спазена процедурата по чл. 5 от договора за сключване на анекс за допълнително възложени СМР, чиято стойност се претендира и такива не били възлагани. Нямало и неформално възлагане. Оспорвал е, че СМР, чиято стойност се претендира, са приети от възложителя, като се оспорва представителната власт на лицата, подписали представения акт – образец 19 за завършване и заплащане на видове СМР на обща 3 стойност 896 805.97 лева с ДДС и сметка 22. Сочил е, че действително изпълнените СМР са на по-малка стойност, която е изцяло платена. Сочил е, че нито едно от лицата, които могат да представляват дружество, не ги е подписало. Оспорвал е възможността да се претендира едновременно неустойка за забава и лихва за забава.

Правил е възражение за изтекла давност, както и евентуално възражение за прихващане със сумата от 26 905.53 лева – неустойка по чл. 32 от договора между страните за забавено изпълнение на задълженията на ищеца като изпълнител да изпълни уговорените СМР. Сочил е, че всички СМР е следвало да бъдат извършени в срок до 19.05.2017 г., но не били даже започнати до 08.07.2017 година. Поради това е претендирана и неустойка за посочения период 20.05.2017 г. - 08.07.2017 година.

В допълнителната искова молба ищецът е поддържал иска. Сочил е, че не са възлагани допълнителни СМР като видове, а само допълнителни количества от вече договорени СМР, за които не е имало задължение да се съставят анекси. Поддържал е, че на възложителя са представени всички необходими документи и същият реално е заплатил по-голяма част от задължението си, с изключение на исковата сума. Сочил е, че протоколът образец 19 и сметка 22 били изпратени на ответното дружество и били върнати от същото подписани и подпечатани. След това била издадена фактурата от 14.06.2018 г. и било извършено част от окончателното плащане. С оглед установените трайни търговски отношения при изпълнение на договора следвало да се приеме, че ответното дружество е приело изпълнените СМР, независимо чий подпис стоял под протокола и сметката. Сочил е, че в рамките на трайните търговски отношения между страните, нито веднъж не е имало възражение относно количествата на изпълнената работа или за забава в изпълнението. Ищецът е оспорвал и претенцията за неустойка, като е сочил, че 19.05.2017 г. е следвало да се изпълнят само първоначално договорените обеми СМР, а след това са възлагани и допълнителни количества.