Решение № 4777 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4777 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110119698 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С. В. Ц. положителни установителни искове с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 000 лева, представляваща непогасена главница по сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД и ответника Договор за паричен заем № 4322141/24.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за сумата от 82,62 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 4322141/24.11.2021 г. за периода от 11.12.2021 г. до 30.04.2022 г., и чл.

86, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 81,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 11.12.2021 г. до 30.04.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1927 от 17.01.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 798/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че на 24.11.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4322141/24.11.2021 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на ответника кредит в размер на 1000 лв., който последният се задължил да върне при условията и сроковете на договора, като заплати и уговорения в договора размер на възнаградителна лихва. За обезпечение на задълженията си по договора за заем длъжникът сключил Договор за предоставяне на гаранция № 4322141/24.11.2021 г. с „Фейненшъл България“ ЕООД, като последното се задължило да отговаря солидарно пред кредитодателя за задълженията, поети от ответника по договора за паричен заем. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора за паричен заем, поради което на 01.07.2022 г. поръчителят заплатил на кредитодателя процесните суми, с което плащане в негова полза възникнало вземане срещу длъжника. Ищецът твърди, че на 02.03.2020 г. е придобил вземанията на поръчителя по кредита по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия). Поддържа, че задължението за съобщаване на цесията на длъжника следвало да се счита за изпълнено и с получаване от ответника на 1 препис от исковата молба и от приложенията към нея, в т. ч. от посоченото и приложено уведомление. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че не се установява уведомлението за извършена цесия да му е било връчено. Релевира възражение за нищожност на договорите за паричен заем и за поръчителство на основание чл. 143 ЗЗП.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на иска:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД . Видно от приложеното ч. гр. д. 798/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. В. Ц.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По основателността на иска:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора за паричен заем, както и размера на обезщетението за забава; наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на ответника по договора за паричен заем, датата на отправяне на искането до поръчителя за плащане на задълженията на ответника по договора за паричен заем, уведомяването на ответника от поръчителя за отправеното към него - като поръчител, искане за плащане; плащането от поръчителя на задълженията на ответника по договора за паричен заем, уведомяването на длъжника за извършеното от поръчителя плащане; прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на ищеца чрез договора за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

По отношение наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 24.11.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4322141, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя паричен потребителски заем в размер на 1 000 лв. със срок на издължаване – 22 седмици. Крайната падежна дата за връщане на отпуснатата по договора за паричен заем сума е 30.04.2022 г., като връщането се дължи на двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 98,42 лв. Уговорени са фиксиран лихвен процент - 35 % и годишен процент на разходите /ГПР/ – 40,01 %. В чл. 4 е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на определени в договора изисквания; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за общата дължима сума в размер на 1 082,62 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за паричен заем; 3. одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. Към договора е подписан погасителен план, в който 2 са посочени размерът и падежът на всяка една погасителна вноска, както и разпределението ѝ спрямо дължимите плащания по договора.

От приобщения по делото като писмено доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4322141 се установява, че на 24.11.2021 г. „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на заемателя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4322141/24.11.2021 г., в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 402,38 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36,58 лв., с посочени падежни дати.

По делото е представен и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), съгласно който на 02.03.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на цедент е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД в качеството му на цесионер свои ликвидни и изискуеми вземания, които цедентът имал към потребители за дължими възнаграждения за извършени гаранционни плащания по договори за паричен заем на клиенти, отпуснати от кредитиращи/финансови институции. Прехвърлените вземания са съответно индивидуализирани в Приложение № 1/01.07.2022 г. към договора, от което се установява, че вземането на ответника С. В. Ц. е сред прехвърлените вземания, като към 01.07.2022 г. общият дълг на ответника възлиза в размер на 1581,15 лв.

С изрично пълномощно поръчителят и цедент „Файненшъл България“ ЕООД е предоставил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД правото да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всеки от длъжниците, чиито вземания са прехвърлени съгласно Приложение № 1/01.07.2022 г. към рамковия договор за цесия. По делото е приобщено и Потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, видно от което цедентът потвърждава, че е извършена цесия съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1/01.07.2022 г., както и че сумите, събрани по тях, следва да се превеждат по сметка, посочена от цесионера ищец.

По делото не се доказа, че уведомлението за извършена цесия е надлежно връчено на ответника преди образуване на делото. Ненадлежното уведомяване за прехвърляне на вземането, респ. липсата на такова, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по процесния договор за паричен заем. В конкретния случай не се твърди ответникът да е платил на различно от цесионера ищец лице преди връчването на преписа от исковата молба. Не се установява и да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. С исковата молба цесионерът кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл е константната практика на върховната инстанция, в т.ч. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о, Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т. о. В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цедента „Файненшъл България“ ЕООД чрез неговия пълномощник – цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. С Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 109/13.07.2016 по т. д.

№ 1050/2015 на ВКС, I т. о. съставите на касационната инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера с правото да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на ответника на 3 уведомлението за извършената цесия като част от приложенията към исковата молба, както и поради изричното изявление на ищеца, инкорпорирано в исковата молба, съдът намира, че изискването длъжникът да е уведомен за цесията е изпълнено. Оттук, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията е породила своето действие спрямо ответника заемополучател и ищецът се легитимира като кредитор на ответника по отношение съдебно предявените вземания.

Както се установи по-горе, налице са облигационни правоотношения по договор за паричен заем, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, и по договор за поръчителство, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ответника възражения за нищожност на процесните два договора на основание чл. 143 ЗПК. С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно.