Решение № 199 от 23.08.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 749/2022
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 23.08.2023
- В сила
- 27.04.2024
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Ихтиман, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20221840100749 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. Г. А. против Г. Д. Д., с искане за предоставяне на основание чл. 127, ал. 2 СК на родителските права по отношение на детето на страните М. Д. А.а на ищеца, местоживеенето на детето, опреД.е на режим на лични отношения с ответника, осъждането й да заплаща месечна издръжка в размер на минимално установения в закона до края на всеки текущ месец, както и да бъде определен режим на лични отношения между ответницата и детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с която оспорва изцяло изложеното в исковата молба и предявява насрещен иск, с който отправя искане на основание чл. 127, ал. 2 ГПК родителските права да бъдат присъдени на нея, опреД.е на местоживеенето на детето при ищцата по насрещния иск, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както и месечна издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор, с който оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.
Ищецът и ответник по насрещния иск А. твърди, че с ответницата и ищца по насрещния иск Г. Д. живели на семейни начала в период от около 10 1 години. Ответницата има и друго дете на 18 години, което се отглежда от нейните родителите. От съвместно им съжителство имали общо дете – М. А.а.
Постепенно отношенията им се влошили.
Ищецът, твърди че за отглеждането на детето основни грижи полагали неговите родители, тъй като ответницата имала нестабилно психическо състояние, характеризиращо се с чести пристъпи на истерия и неконтролируеми крясъци при отказани пари или при изразено несъгласие в някакво отношение спрямо нея. Поведението й ставало яростно и неконтролируемо, като посягала и физически. Излага твърдение, че същата взема лекарства за състоянието си, както и съмнения за близки контакти, с мъже извън семейството им. На 16.07.2022г. ответницата напуснала дома им, заедно с общото им дете и не се върнала. Оттогава ищецът бил възпрепятстван да вижда дъщеря си.
Ответницата към момента живеела в жилището на родителите си в с. К., където се отглеждали домашни животни. Детето многократно споделяло, че се страхува от животните. Ищецът твърди, че условията, в които се отглеждало детето не отговаряли на изградения му до този момент стандарт.
Излага, че е материално стабилен и подсигурен, отговорен човек, който винаги се е грижел за семейството си. Притежавал подсигурена материална среда и отлични битови условия за отглеждането на детето си в гр. С..
Въз основа на изложеното, претендира предоставяне родителските права по отношение на общото между страните дете М. Д. А.а на ищеца и опреД.е на режим на лични отношения с ответницата, осъждането й да заплаща месечна издръжка в размер на минимално установения със срок до края на текущия месец
Ответницата оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства като неверни и предявява насрещен иск. Твърди, че причината за раздялата с Д. А. било неговото поведение и по-конкретно злоупотреба с алкохол, липсата на грижи за детето, както и непрекъснатото заявяване, че няма ангажименти към него.
Навежда, че са й приписали поведение и отношение към детето и ищеца, което не отговаря на истината, с цел пораждане на негативизъм спрямо нея, както и че никога не е имала проблеми в психическо отношение, не е вземала и не взема лекарства за такива състояния. След раздялата на 2 страните е поела грижите по отглеждането и възпитанието на дъщеря им.
Ищецът рядко я търсел.
На тази основа ответницата претендира М. Д. А.а да остане да живее при нея, тя да упражнява родителските права, да се определи режим на лични отношения между детето и баща му, както и да се определи месечна издръжка.
В съдебно заседание ищецът в лично качество чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и оспорва насрещната искова молба.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска и поддържа насрещния иск.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при опреД.е на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на 3 решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай страните са родители на детето М. Д. А.а, родена на 08.05.2019 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл.
127, ал. 1 СК, не живеят заедно, не общуват помежду си.
Не е спорно и от всички относими доказателствени източници се установява, че в период от около 8 години страните в производството са живели на съпружески начала в гр. С., в жилище собственост на ищеца и ответник по насрещния иск Д. А.. От съвместното им съжителство на 08.05.2019 г. е родено детето М. А.а. Отношенията им след раждането претърпели разрив и на 16.06.2022 г. ответницата Г. Д., заедно с дъщеря си М., напуснала семейното жилище и се установила при родителите си в с. К., общ. К..
Ищецът и ответник по насрещния иск А. е трудово ангажиран, като от 16 години работи в Българския футболен съюз на длъжност секретар в отдел „Детско-юношески футбол“. Ответницата и ищца по насрещния иск Г. Д. е била трудово ангажирана. Около 8 години е работила в аптечната мрежа на различни длъжности. Ползвала отпуск за отглеждане на малко дете. След прекратяването му възобновила работа, която напуснала след като напуснала семейното жилище и се установила в с. К.. Към момента на приключване на устните състезания получава обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване.
Детето М. А.а посещава детска градина на територията на община К..
Останалите обстоятелства са спорни. Следва изрично да се посочи, че доколкото предметът на производството е спор за родителски права, съдът ще изследва причините, довели до раздяла на двамата родители и свързаните с това обстоятелства, само дотолкова, доколкото това е необходимо са установяване на родителския капацитет на всеки от двамата, наличието на рискови фактори в ежедневието му и с оглед преценката на най-добрия 4 интерес на детето.
На първо място, при изграждане на фактическите положения, които да послужат като основа за приложение на материалния закон, съдът кредитира заключенията на двете комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи (КСППЕ), Съдебна-химико-токсикологична /токсихимична/ експертиза и изслушванията на вещите лица. Заключенията са обективно, компетентно и безпристрастно изготвени от независими от страните вещи лица. Дават се аргументирани отговори, като за изготвянето им вещите лица са провели и лични срещи със съответната страна и са съобразили материалите по делото. Заключенията в голяма степен служат за преценка на достоверност на двете групи свидетелски показания, формирани от свидетелите близки и роднини до всяка от двете страни.
Съдът кредитира безрезервно и писмените доказателства, обективирани в представените от НАП, НОИ справки, удостоверение за брутен доход на Д.
А. и на Г. Д., които непротиворечиво изясняват размера на доходите получавани от двамата. Кредитират се и социалните доклади, които служат за установяване на битовите условия в домовете на двамата родители, както и обстоятелства, свързани с медицински грижи и социална интеграция на детето М., но не и в частта, в която възпроизвеждат извънпроцесуални твърдения за изгодни за страните факти.
Не следва да бъдат градени никакви изводи върху приложената кореспонденция от приложението „Вайбър“, защото не може да бъде несъмнено доказано дали ищецът и ответник по насрещния иск А. е автор на процесните съобщения.
Твърденията на страните, а и част от гласните доказателства, са противоречиви относно това притежава ли всяка от страните достатъчен родителски капацитет, за да упражнява родителски права по отношение на детето М.. Взаимно изключващи се са твърденията страда ли ищецът и ответник по насрещния иск А. от алкохолна зависимост и страда ли от психическо заболяване или психично разстройство ответницата и ищца по насрещния иск Д., вследствие на което да изпада в състояния на ярост, да вика, крещи и започва на пръв поглед безпричинни скандали.
Така свидетелите М. А.а, Р. П. – майка и сестра на ищца и ответник по насрещния иск Д. А. най-общо описват ответницата и ищца по насрещния иск 5
Г. Д. като избухлива, вербално агресивна, с налудно поведение, когато изпадне в ярост. Твърдят, че им е споделяла за халюцинации. Не полагала (добри) грижи за детето, като основно такива се полагали от свид. М. А.а.
Конфликтното й поведение станало и причина да има трудности на работното си място. Категорично отричат ищецът и ответник по насрещния иск А. да злоупотребява с алкохол.
Свидетелите Г. Д. и Д. Д. – сестра и баща на ответницата и ищца по насрещния иск Г. Д., от своя страна посочват, че основната причина за проблемите между двамата родители е системната злоупотреба с алкохол на ищеца и ответник по насрещния иск А., като не съобщават за никакви психически проблеми, емоционални изблици на Г. Д. или други форми на девиантно поведение.
В подобен смисъл на казаното от роднините им свидетели, е заявеното от двамата родители при изслушването им.
При преценка на достоверността на показанията на посочените свидетели съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК отчита възможната им заинтересованост, поради близката роднинска връзка. Отчита обаче и факта, че част от обстоятелствата, които установяват, имат характер на строго лични взаимоотношения, които поради естеството им е характерно да стават достояние до много тесен кръг от хора, обичайно най-близки роднини и не е легитимно очакването подобни семейни проблеми да са известни на външни за семейството лица.
От заключението на двете КСППЕ и изслушването на вещите лица се установява, че Г. Д., както впрочем и Д. А., не страдат от психично заболяване или психическо разстройство, разбират свойството и значението на постъпките си и от психическа и психиатрична гледна точка липсват пречки да полагат грижи за дете. Ответницата и ищца по насрещния иск Г. Д., при съжителството си с ищеца А., е имала свръхмерни реакции на гняв и раздразнителност, от на пръв поглед незначителни поводи, в който смисъл са и показанията на свидетелите А.а, П., К. и в тази част следва да се кредитират.