Решение № 40 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20231100107765 по описа за 2023 година

Предявeни са от Е. И. И. против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 19.01.2023 г. в гр.София настъпило пътно-транспортно произшествие по вина водача В. Я. Д. при управление на л.а „Мерцедес С 500“ с рег.№ СВ *******, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие получил счупване на тарзални кости на дясното ходило, закрито, от което претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Ищецът твърди, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 26 000 лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за закупуване на шина за крака и лекарствени средства на обща стойност от 216.53 лв.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени в размер на 26 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 216.53 лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове изцяло, като прави следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба вреди; оспорва наличието на причинноследствена връзка между катастрофата и вредите; оспорва механизма на настъпване на катастрофата; оспорва да е осъществено противоправно поведение от водача на л.а „Мерцедес С 500“ с рег.№ СВ ******* - В. Я. Д.; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан и не спазил лекарските предписания за лечение и 1 рехабилитация на травмите; оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно; оспорва претенциите за законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За да бъдат уважени исковете ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;

2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимите обезщетения.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а „Мерцедес С 500“ с рег. № ******* – В. Я. Д. е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.

За установяваване на конкретния механизъм на настъпване на катастрофата по искане на страните по делото е допусната автотехническа експертиза. От нейното заключение, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установяват следните обстоятелства, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие: На 19.01.2023 г., около 03.00 часа, в гр.София, л.а „Мерцедес С 500“ с рег. № СВ ******* се е движел по ул. „Академик С. Младенов“ в посока от ул.“Атанас Манчев“ към ул.“Осми декември“, като в района срещу бензиностанция „Го Петролиум“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил леко кос челен удар с л.а „Фолксваген Кади“ с рег. № *******. След този удар л.а „Фолксваген“ е отскочил и е ударил паркирания от дясната му страна л.а “Форд Фокус“ с рег. № *******. Катастрофата е настъпила по вина на водача на л.а “Мерцедес“, който неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Разрешената скорост на движение в процесния участък от пътя е била 50 км/час. Няма данни за скоростта, с която са се движели автомобилите в момента на удара. Л.а „Мерцедес“ е бил оборудван с триточкови колани за всички места в купето. След удара, вследствие на инерционните сили, тялото на ищеца е политнало напред. Дори и при поставен колан, краката и ръцете му биха били свободни от колана, поради което биха могли да достигнат до части от интериора на автомобила.

По искане на ищеца за установяване на механизма на катастрофата по делото е разпитан като свидетел водачът на л.а „Мерцедес С 500“ с рег. № СВ ******* - В. Я. Д.. В своите показания той заявява, че, докато управлявал процесния автомобил, зареждал телефона си в колата, при което го изпуснал между краката си. Погледнал надолу, за да го вземе, но изгубил контрол върху автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, където ударил насрещно движещ се автомобил. Ударил го челно, като засегнал само половината от предната му част. Твърди, че не е спирал. След удара се отворила въздушната възглавница на автомобила. Ищецът пътувал от 2 дясната му страна с поставен предпазен колан. След удара И. сам разкопчал колана си.

Катастрофата настъпила рано сутринта, около 4-5 часа, било тъмно. Нямало никого на пътя.

Представено е влязло в сила наказателно постановление от 06.02.2023 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което В. Я. Д. – водач на л.а „Мерцедес С 500“ с рег. № СВ *******, е признат за виновен в това, че на 19.01.2023 г. е допуснал нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗдвП, като на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, се е движел в лентата за насрещно движение, където е ударил насрещно движещия се автомобил, за което му е наложено, на основание чл.53 и чл.179, ал.2, ал.1, т.5, предл.5 от ЗдвП, наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

За установяване на получените от ищеца телесни повреди при катастрофата и претърпените от него неимуществени и имуществени вреди по делото е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – ортопед. От заключението на експертизата, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищецът е получил при катастрофата счупване на основата на трета предноходилна кост на дясното ходило. Травматичното увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 2 месеца. На 19.01.2023 г. ищецът е прегледан в болница „Пирогов“. Поставена му е ортеза за 30 дни. След свалянето й е провел раздвижване в домашна обстановка. Ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет за 5-6 дни, болки с умерен интензитет за около 1 месец, след което интензитетът е намалявал постепенно за около 1-2 месеца. Ищецът би могъл да изпитва болки и понастоящем – при по-продължително ходене и стоене прав. Получената от него травматична повреда подлежи на пълно възстановяване. При медицински преглед, извършен на 22.03.2024 г., е установено, че самостоятелната му походка е възстановена в нормален обем, възстановен е обемът на движения на дясната глезенна става и ходило. Разходите по фискален бон от 19.01.2023 г. за ортеза от 190 лв. и по фискален бон от 19.01.2023 г. за медикамент „сераза“ - 26.53 лв. са били необходими за лечението на ищеца. Вещото лице разяснява, че обичайният срок за възстановяване от такава травма е около 2 месеца. Зарастването на костите е настъпило за 30-40 дни. Ищецът е могъл да се придвижва самостоятелно по време на възстановителния процес, без да стъпва на крака си, за около 25-30 дни с помощно средство – бастун или канадка. След това е могъл да се придвижва самостоятелно и да стъпва на крака си. Според вещото лице, тъй като ищецът е възстановен, той е спазвал лекарските предписания и е носил имобилизацията. С оглед на характера, вида и местоположението на травматичната увреда, може да се приеме, че не е било задължително провеждането на рехабилитация от пострадалия.

При така събраните доказателства съдът приема за установени по делото всички факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. Страните не спорят относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахования водач на л.а „Мерцедес С 500“ с рег. № СВ *******. От автотехническата експертиза, показанията на св. Д. и влязлото в сила наказателно постановление се установи конкретният механизъм на настъпване накатастрофата и противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, а от медицинската експертиза се установяват претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка с катастрофата.

3

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така например, в решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд, е прието, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характерът и тежестта на увреждането, степента и интензитетът на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки е индивидуално.

При определяне размера на дължимото обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на пострадалия към датата на катастрофата; вида на полученото от него телесно увреждане – средна телесна повреда, изразила се в счупване на основата на трета предноходилна кост на дясното ходило ; вида на проведеното лечение – поставяне на ортеза за 30 дни. Периодът на интензивни болки и страдания при ищеца е продължил 5-6 дни, след което е изпитвал болки с умерен интензитет за около 1 месец, които постепенно са намалели за около 1-2 месеца. Общият възстановителен период е продължил около 2 месеца. Зарастването на костите е настъпило за 30-40 дни. Ищецът е могъл да се придвижва самостоятелно по време на възстановителния процес, но през първите 25-30 дни е използвал помощно средство – бастун или канадка. След изтичане на тридесетдневния срок вече е могъл при придвижването си да стъпва на крака си. Съдът съобрази обстоятелството, че получената от ищеца травма подлежи на пълно възстановяване. При извършения на пострадалия медицински преглед на 22.03.2024 г. е било установено, че е възстановен обемът на движения на дясната му глезенна става и ходило, самостоятелната му походка е напълно възстановена.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2023 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 15 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

По иска за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение:

По делото са представени фискален бон от 19.01.2023 г. за закупуване на ортеза от 190 лв. и фискален бон от 19.01.2023 г. за закупуване на медикамент „сераза“ - 26.53 лв., които са били необходими за лечението на ищеца, съгласно заключението на медицинската експертиза, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 216.53 лв. е 4 изцяло основателен.