Решение № 536 от 14.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000501950 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 12.03.2021г по гр.д. № 6089/2018г на Софийски градски съд, 1-12 състав ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати на Г. Й. Р. сумите от 90 000лв- обезщетение за неимуществени вреди; 280лв – обезщетение за имуществени вреди под формата на търпени загуби- разходи за лечение, сторени в периода 26.05.2016г- 08.05.2018г, както и сумата от 1 130лв- обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за същия период на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху първата главница, считано от 01.05.2017г., а върху другите две главници, считано от 08.05.2018г до окончателното изплащане, като искът за имуществени вреди /пропуснати ползи/ е отхвърлен над присъдения до претендирания размер от 39 150лв като неоснователен.

Решението е обжалвано от ЗАД „Армеец“ АД чрез пълномощник ю.к. М. – Л. в осъдителните му части по отношение на присъдените неимуществени и имуществени вреди.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са, че по делото не е доказан ексцес /настъпили нови вреди/ различни от тези, които са компенсирани с решение по т.д. № 341/2016г на ПлОС. Неправилни в тази връзка били изводите на първата инстанция, че влошаването на здравословното състояние се презумира, напротив тези факти подлежали на доказване от ищеца, а последният не ангажирал доказателства. В тази връзка се цитира заключението на в.л. С., според което няма настъпили усложнения, и че съдът не е 1 съобразил факта, че функцията на крайника е нарушена много преди настъпване на процесното произшествие, както и че ищецът е ползвал протеза през целия си живот.

Евентуално се поддържа, че дори и да се приеме, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, то присъденият размер се явявал прекомерен и в нарушение на чл.52 ЗЗД. По отношение на присъдените имуществени вреди се поддържа, че същите не са доказани по основание и размер, като въоще не били представени доказателства претендираните разходи за лечение да са в причинна връзка, а по отношение претендирананата разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност се твърди, че съдът не е обсъдил и съобразил факта, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и вместо това отхвърляне на исковете, евентуално намаляването им по размер.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – Г. Й. Р. чрез пълномощник адв. Р.Г.. Поддържат се подробно развити съображения за неоснователност на оплакванията, акцентиращи на събраните по делото доказателства, установяващи наличието на пряка причинна връзка между пътното произшествие и настъпилите усложнения в здрасловното му състояние.

В срок е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца Г. Й. Р. чрез пълномощник адв.Р.Г. против решението в отхвърлителната му част по отношение на иска за имуществени вреди над присъдения размер от 1 130лв до претендирания. Развиват се съображения за неправилни изводи на съда във връзка с периода, за който е присъдено обезщетение за имуществени вреди, и против изводите на съда, че се дължи само разликата между нетното трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност, защото като база за изчисление следвало да се вземе брутният размер. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се присъди разликата между претендирания размер от 39150лв и присъдения от първата инстанция от 1 130лв, евентуално се присъди обезщетение за имуществени вреди за периода от 26.05.2016г. до приключване на производството пред въззивната инстанция, както и ежемесечно обезщетение до 13.08.2023г, когато се навършва пенсионна възраст от ищеца.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна ЗАД „Армеец“АД, с който се поддържат доводи за неоснователност.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:

Решението в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск на пострадал при пътно-произшествие против застраховател, покриващ отговорността на виновния водач против трети увредени лица по риска „Гражданска отговорност“ с правна квалификация чл.

226 ал.1 КЗ /отм./ за компенсиране на допълнително търпени неимуществени вреди, настъпили поради влошаване на здравословното състояние, с цена 90 000лв и имуществени 2 вреди в размери на 39 150лв, изразяващи се в претърпени и сигурни бъдещи вреди за периода 26.05.2016г- 13.08.2023г, както и 280лв – разходи за медикаменти и лечение, ведно със законните лихви върху главниците до окончателното им изплащане.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковете по основание с възражения против наличието на новонастъпили от деликта вреди, подлежащи на обезщетяване извън вече компенсираните с влязло в сила решение на ПлОС, както и против исковете за имуществени вреди с доводи, че не са сторени твърдените за лечение разходи или че не са в хпричинна връзка с увреждането, както и че не следва да бъдат компенсирани бъдещи вреди, чието настъпване не е сигурно.

От фактическа страна не е спорно, че с влязло в сила решение от 23.05.2017г по т.д.

№ 341/2016г. на Пловдивски окръжен съд застрахователят- ответник ЗАД „Армеец“АД е осъден да заплати на ищеца Г.Р. сумата от 48 000лв, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на 30.10.2014г. в гр.Пловдив по вина на водача на застрахования автомобил за причинените му травми, изразяващи се в открито счупване на лявата бедрена кост. Травмата на лявото бедро при ищеца е получена на долен крайник, който още през 1966г поради ампутация на подбедрицата е загубил основната си функция. Загубата на лявата подбедрица, от времето преди процесното ПТП, е фактор допринесъл за нарушаване на кръвоснабдяването на целия долен крайник и възможностите за движение, като в конкретния случай е установено счупване не само на бедрената кост на крайника, но и самата протеза, подлежаща на подмяна след пълното зарастване на засегнатата област. От мотивите на приложеното в препис решение се изяснява, че счупените костни фрагменти са наместени оперативно с поставяне на остеосинтеза, както и че в хода на възстановителния процес са настъпили и са били взети предвид като усложнения гнойното възпаление на костта /хроничен фистуулозеностеомелит/, който е съществувал в по-лека форма до приключване на делото.

Във връзка с твърденията за последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания, пред първата инстанция са изслушани две медицински експертизи, които са еднозначни в констатациите си, че следоперативното лечение е протекло с усложнения – гнойно възпаление на лява бедрена кост, наложило ампутация на ляв долен крайник на 25.01.2018г на ниво над коляно.

Първата медицинска експертиза на в.л. д-р С. определя ампутацията на левия крак като дефинитивно лечение без настъпили усложнения, изключвайки драстична промяна в начина на живот на увреденото лице, поради наличието на протеза на лява подбедрица още от 1966г и изграден вече такъв стереотип на живот. Заключението е оспорено в тази му част и пред първата инстанция е изслушана повторна експертиза на друго вещо лице-медик д-р Б., което правилно е кредитирано от съда поради детайлното описание на състоянието на пострадалия и обсъждане на цялата налична медицинска документация. Според изводите на повторната експертиза на в.л. Б. реампутацията на ниво ляво бедро увреждането следва да се оцени по друг медико-биологичен критерий като постоянно разстройство на здравето, вместо осакатяване по чл.129 НК. При ищеца са настъпили усложнения на по-късен етап през 3 м.април 2017г е констатирана локална инфекция в областта на ампутирания чукан, която е обхваналалявата бедрена кост в долната й част, съвпадаща с получената фрактура. Поради влошаване на този процес –изтичане на гноевидна материя през фистули е приет на 22.01.2018г в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив с диагноза състояние след операция за фрактура на лява бедрена кост- фистулозен остеомелит и на 25.01.2018г е извършена ампутация на лявата бедрена кост. От деня на извършената първа ампутация през 1966г до процесното ПТП ищецът се е придвижвал с протеза, самообслужвал се и не е имал нужда от чужда помощ, за разлика в периода след процесното ПТП, когато придвижването е било възможно само с патерици, а след извършената реампутация на ниво ляво бедро е бил преосвидетелстван с решение на ТЕЛК и оценката от 90% е завишена на 100% по съвкупност с други две заболявания диабетна полиневропатия и артериална хипертония 2-ра степен, хипертонично сърце, с право на чужда помощ за три години. Като основна причина за за извършената нова ампутация на ляв крайник е определен тежкият възпалителен процес – остеомелит, което според поясненията на вещото лице е изключително тежко и коварно възпалително усложнение и би могло да се появи след дълъг период на затишие. За сериозното влошаване на здравето на ищеца свидетелстват множеството извършени в периода 20.04.2017г - 03.07.2018г медицински прегледи /151 според констатациите на в.л.Б./ и категоричният извод, че не общия му физиологичен статус и придружаващи заболявания, а именно настъпилият гноен възпалителен процес е основен фактур за реампутацията на крайника.

От заключението на в.л.Б. се установява и че настъпилото усложение в здравословното състояние на ищеца трайно е влошило качеството му на живот – затруднен е в самообслужването и му се налага да ползва чужда помощ, както и че се нуждае от нова специално изработена модулна високотехнологична протеза, снабдена с колянна и глезенна става, за да поеме тежестта на тялото и способства за възстановяване на движението.

За влошеното качество на живот на пострадалия свидетелстват показанията на К. Р.

/съпруга/, депозирани пред въззивната инстанция, които следва да бъдат ценени при условията на чл.172 ГПК, като кореспондиращи с изводите на кредитираната медицинска експертиза. От показанията на свидетелката се установява, че след ампутацията през 2018г се придвижва с патерици и не може да се обслужва сам, което налага да е постоянно до него, а когато отсъства да му оставя в близост храна. Пробвали с два вида протези, които му създавали болки и затруднения, защото кракът му бил почти изцяло ампутиран. Придвижвал се трудно само в жилището и загубил всякаква мотивация за живот- затворил се, изолирал се от приятели и не желаел да го посещават. Преди инцидента бил трудоспособен, нямал проблеми с придвижването, ходели на разходки с приятели в планината по язовири и водел съвсем нормален начин на живот.

Във връзка с претендираната като имуществена вреда сума от 280лв и двете медицински експертизи не се ангажират да опишат всички изписани медикаменти на ищеца, поради невъзможността да се определи каква е стойността им към момента на закупуване и предвид, че за много от тях има реинбурсация от НЗОК. Независимо от посоченото обаче и 4 двамата експерти са категорични, че продължителността на лечението е налагало постоянно закупуване на медикаменти и тяхната стойност според в.л. Б. във всеки случай ще превиши претендираната сума от 280лв.

Предмет на разглеждане е била и претенция за имуществени вреди- претърпени и бъдещи за периода 26.05.2016г- 13.08.2023г от прекратяване на трудовия договор на ищеца до навършване на пенсионна възраст, изразяващи се в разликата между размера на получаваното трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност. Пред първата инстанция са представени писмени доказателства и е изслушана счетоводна експертиза на в.л. А., която е отговорила в няколко варианта на поставените задачи. Преди инцидента ищецът е работил по трудов договор в ЕТ „Ю. 95“ на длъжност разпределител печат до 26.05.2016г., освободен по негова молба, но няма спор, че е бил в обективна невъзможност да полага труд в резултат на влошеното си здравословно състояние, поради това ирелевантно за предмета на спора е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От констатациите на експертизата се установява, че разликата в размера между получавания среден осигурителен доход от 556,18лв към 26.05.2016г. и пенсията за инвалидност за периода 26.05.2016г - 08.05.2018г. /завеждане на исковата молба/ възлиза на 11 404,50лв, а между получавания нетен доход и пенсията за инвалидност за същия период в размер на 1 129,55лв. В случай, че ищецът не бе загубил трудоспособност и съответно продължил да полага труд на същата длъжност за периода 26.05.2016г до настъпване на пенсионна възраст на 13.08.2023г /на 64г, 6 месеца с 39г и 4мес. осигурителен стаж съгласно чл.68 КСО/ общият размер на трудовото възнаграждение, което би получил при среден месечен осигурителен доход 456,18лв и коефицент 0,10при отчетени тенденции за нарастване на МРЗ би възлизал на 43 440,65лв, а при среден месечен нетен доход от 364,99лв за същия период и при същия коефицент на нарастване на МРЗ в размер на 34 756,90лв.