Решение № 609 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20241100901570 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 84905/30.07.2024 г., уточнена с молба от 26.08.2024 г., молба от 11.09.2024 г., молба от 10.10.2024 г. и молба от 23.09.2025 г., с която са предявени искове с правно основание чл.

342, ал. 2 от ТЗ, чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, изменени по размер, съгласно протоколно определение от 02.12.2025 г. по делото на основание чл.214, ал.1 ГПК, от „ВФС България“ ЕООД, с ЕИК 203071481, срещу „ПРЕСС 2012“ ООД, с ЕИК 201935532 и Ц. П. М., с ЕГН **********, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

- 7921,23 лева - непогасени лизингови вноски за месец януари, февруари, март и април 2023 година по договор за лизинг № 2119813-1/28.12.2018 година, сключен между „ВФС България“ ЕООД, като лизингодател, и „ПРЕСС 2012“ ООД, като лизингополучател, и Ц. П. М., като солидарен длъжник, при общи условия към договори за лизинг, версия 2/01.11.2017 година;

- 11 903,09 лева, от която непогасени задължения за данък МПС - 1196,04 лева, застраховки в общ размер на 9721,31 лева, от които - за застраховка ГО 6094,94 лева и за застраховка „Каско“ - 3626,37 лева и административни такси - 985,74 лева;

- 39 062,01 лева - неустойка по чл.17.5.6 от общите условия за неизпълнение на задължението за връщане на лизинговия актив, за периода от 23.05.2023 година до края на лизинговия период според погасителния план, в която сума се включва сумата от 19 558,03 лв. - остатъчна стойност и и сборът от лизинговите вноски за периода от датата на прекратяване на договора до края на лизинговия срок, ведно с законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от 1 датата на предявяване на исковата молба (30.07.2024 година) до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за /финансов/ лизинг, като на 30.04.2019 година е предоставил на лизингополучателя лизинговия актив - един брой седлови влекач марка „Рено“, модел Т 4х2 520, с рег.№ ******** и VIN номер VF611A366KD017249, като цената на процесното превозно средство е 80 000 евро без ДДС.

Твърди, че вторият ответник - Ц. П. М., се е задължил солидарно с лизингополучателя, като в началото на 2023 година първият ответник спрял да заплаща лизинговите вноски, а след месец май 2023 година престанал да отговаря и на електронния си адрес и предоставения телефон за връзка. Сочи, че и солидарният длъжник не е заплатил дължимите вноски и поради спиране на плащанията на 15.05.2023 година договорът за лизинг бил прекратен едностранно с уведомление поради съществено нарушение. Поддържа, че към датата на прекратяване на договора са били падежирали четири вноски по погасителния план, съответно от 16.06.2022 година, 16.01.2023 година, 16.03.2023 година и 16.04.2023 година. С уточнителна молба от 26.08.2024 година сочи, че претендира непогасена част от лизингова вноска с падеж 16.01.2023 година в размер на 1419,45 лева, лизингова вноска с падеж 16.02.2023 година - 2167,26 лева, лизингова вноска с падеж 16.03.2023 година - 2167,26 лева и лизингова вноска с падеж 16.04.2023 година - в размер на 2167,26 лева.

Също така твърди, че ответниците не били погасили и задълженията си за данъци, застраховки и административни такси.

Във връзка с дадени от съда указания, с молби от 26.08.2024 година и от 11.09.2024 година и в ОСЗ, проведено на 08.10.2025 г., ищецът е уточнил, че претенцията за данъци е съответно за данък МПС - 1196,04 лева, за застраховки „Гражданска отговорност“ за периода 11.04.2023 година 04.06.2024 година - общо 6094,94 лева и „Каско“ общо - 3626,37 лева, както и за административни такси, дължими на основание чл.12.1, буква „g“ и „n“ от ОУ към договора - съгласно уточнителна молба от 11.09.2024 година - 985,74 лева или общо 11 903,09 лева.

С молба от 10.10.2024 година ищецът е уточнил, че претендираната неустойка в размер на 50 327,73 лева е формирана, съгласно чл.17.5.6 и чл.17.5.2. от ОУ, както следва: остатъчна стойност в размер на 19 558,03 лева и лизинговите вноски за периода 16.05.2024 година до 16.07.2024 година - от датата на прекратяване на договора до края на лизинговия срок - 32 508,90 лева - 15 вноски по 2167,26 лева, които възлизат на 52 066,93 лева, от които се претендират 50 327,73 лева. С молба от 23.09.2025 г. ищецът е уточнил, че не предявява частични искове.

С протоколно определение от 02.12.2025 г. по делото съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 92 от ЗЗД за неустойка, за сумата от 50 327,73 лева, като същият се счита предявен за сумата от 39 062,01 лева, като е прекратил производството за разликата над 39 062,01 лева до пълния претендиран размер от 50 327,73 лева, поради оттегляне на исковата претенция.

Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят претендираните суми, както и направените разноски по делото, в т.ч адвокатски хонорар.

2

Представя доказателства.

В дадения срок отговор е депозиран само от ответника Ц. П. М., чрез адв.Т. П., която оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

Оспорва да е налице солидарност между ответниците за претендираните суми, както и съществуване на задължение от страна на солидарния длъжник Ц. М. по договор за лизинг. Възразява срещу валидното прекратяване на договора за лизинг.

Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

По делото са допуснати писмени доказателства и е прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.12.2018 г. между „ВФС България“ ЕООД (като лизингодател), „ПРЕСС 2012“ ООД (като лизингополучател) и Ц. П. М. (като солидарен длъжник) е сключен договор за финансов лизинг № 2119813, при общи условия към договори за лизинг (ОУ), версия 2 от 01.11.2017 година, с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване активи, които следва да бъдат подробно описани в приложение 1 към договора.

Съгласно приемателен протокол от 30.04.2019 г. към горепосочения договор за лизинг (л.29) лизингодателят предава, а лизингополучателят приема държането на следния лизингов актив: седлови влекач марка „Рено“, модел Т 4х2 520, с рег. № ******** и VIN номер (шаси) VF611A366KD017249.

Уговорено е лизингът да е със затворен край, което, според приложимите ОУ, означава, че след изтичането на срока на лизинга, лизингодателят ще прехвърли на лизингополучателя собствеността върху лизинговия актив.

Видно от приложение 2 към договора за лизинг № 2119813 (л.6), цената на лизинговата вещ е 80 000 евро без ДДС. Съгласно погасителния план, обективиран в същото приложение, лизингодателят се е задължил да изплати 3 сумата с 60 лизингови вноски, считано от 16.02.2019 г. до 16.01.2024 година, като за период от 60 месеца ежемесечно заплаща на всяко 16 число от съответния месец определената сума в погасителния план. Падежът на последната лизингова вноска е 16.01.2024 година. На същата дата лизингополучателят следва да заплати и остатъчна стойност в размер на 10 000 евро, което съгласно приложимите към договора ОУ, означава сумата в края на срока на договора, срещу която лизингополучателят се задължава или избира да придобие собствеността върху лизинговия актив, в съответствие с договора. Предвидена е такса за управление на лизинга в размер на 720 евро.

Според чл. 6 от ОУ, срокът на договора е от датата на влизането му в сила до датата на окончателно изпълнение на всички задължения на лизингополучателя и солидарните длъжници или прекратяването му. На основание чл. 9.7 от ОУ лизингополучателят се задължава да заплаща за своя сметка всички данъци, такси, глоби, налози и или други разходи, свързани с използването, експлоатацията, обслужването, ремонтите и съхранението на вещта. Ако не изпълни задължението за плащането им, лизингодателят може да ги плати вместо него, като лизингополучателят се задължава да възстанови сумите на тези плащания на лизингодателя незабавно, при поискване от страна на лизингодателя.

С чл. 11.1 от ОУ е предвидено, че лизингодателят сключва и поддържа за сметка на лизингополучателя застраховка „Автокаско“ и застраховка „Гражданска отговорност“, като лизингополучателят плаща дължимите застрахователни премии в съответствие с условията на застраховките (арг. от чл. 11.3). Съгласно чл.11.6, ако лизингополучателят не изпълни задължението да плати която и да било застрахователна премия по застрахователните полици, лизингодателят може да я плати, като лизингополучателят се задължава да възстанови сумите на тези плащания на лизингодателя незабавно, при поискване от страна на лизингодателя.

В чл.12.1 от ОУ към договора са изброени разходи, които лизингополучателят следва да заплати на лизингодателя, възникващи във връзка с лизинговия актив, сред които са такси за управление на лизинга, за регистрация на лизинговия актив, административни такси, както и каквото и да било друго задължение за плащане от лизингополучателя във връзка с лизинговия актив.

4

Съгласно чл.17.3, б. „d“ от ОУ, договорът за лизинг може да бъде прекратен от лизингодателя едностранно частично или изцяло, с незабавно действие, в случай на съществено нарушение на договора с писмено уведомление, изпратено до странете и без нотариална заверка на подписа на лизингодателя, както е посочено в 17.5.

С чл.17.5 от ОУ са предвидени хипотези на прекратяване на договора за лизинг едностранно и с незабавно действие от страна на лизингодателя, в случай на съществено нарушение на договора. Съгласно чл.17.5 (iv) от ОУ, съществено нарушение е налице, когато лизингополучателят е в забава с плащането на която и да било от лизинговите вноски или част от тях и това забавяне надхвърли 30 дни, или ако лизингополучателят е в забава с повече от 30 дни по отношение на плащането на каквито и да било други задължения във връзка с договора за лизинг.

С чл. 17.5.6 от ОУ е предвидено, че ако в 30-дневен срок след прекратяване на договора за лизинг, поради нарушение или поради съществено нарушение, лизингополучателят не върне лизинговия актив, дължи неустойка, равна на сбора на всички лизингови вноски и остатъчни стойности от датата на прекратяването до края на срока на договора.

Съгласно чл. 19.1 от ОУ солидарните длъжници се задължават да изпълняват солидарно с лизингополучателя всички задължения към лизингодателя, произтичащи от договора за лизинг или в приложенията или анексите към него, или които възникват в резултат от нарушение на договора, или дължими поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, или дължими от лизингополучателя вследствие на прекратяването или развалянето на договора за лизинг от лизингодателя.

От представената по делото електронна кореспонденция между страните (л. 9 8 и сл.) се установява, че те са направили опит доброволно да уредят отношенията си по повод просрочени от ответниците вноски по процесния договор. На 08.03.2023 г. ищецът е изпратил имейл до ответното дружество, като е поискал да му заплати просрочени вноски по процесния договор за лизинг в срок до 31.03.2023 г., а в отговор, на 27.03.2023 г. „Пресс 2012“ ООД е уведомило ищеца, че ще заплати просрочените вноски. С имейл от 24.04.2023 г. ищецът е дал нов срок на ответното дружество за доброволно изпълнение на просрочените вноски, като е посочил, че ако до 28.04.2023 г. не получи 5 плащане, договорът ще бъде прекратен и лизинговият актив ще следва незабавно да бъде върнат, като в противен случай се дължи неустойка.

На 28.04.2023 г. „ВФС България“ ЕООД е изпратило имейл до „Пресс 2012“ ООД (л.31), съдържащ уведомление за прекратяване на договора за лизинг. Ищецът е посочил, че ако в срок до 15.05.2023 г. лизингополучателят не заплати сумата от 10 333,13 лева, прекратява договора поради съществено нарушение на основание чл.17,5, буква „b”, т. i v , считано от датата на изтичане на срока за плащане. На основание чл. 15.1 от ОУ към договора е поискано и връщане на лизинговата вещ в срок от 5 работни дни след прекратяването/развалянето на договора. От ответниците не са наведени твърдения и представени доказателства за плащане на пропуснатите вноски в предоставения срок. Ищецът не твърди да е изпращал уведомление за разваляне на договора до другия ответник – Ц. М..