Решение № 445 от 27.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000370 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №24 от 31.01.2022 г.,постановено по т.д.№1106/2021 г. по описа на Окръжен съд-С. З.,е отхвърлен предявеният от Н**-гр.С.,ул. "Кн. Д." № ** против „М И.“ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С. З.,ул.“Ж. в.“№ **, ет. *, ап. * за признаване за установено,че публичните вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08 лв.,от които главници в размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76 лв.,дължими въз основа на ревизионен акт № *********/******** г. на ТД на Н**-гр.

П.,справки-декларации с вх.№*********/******* г.,№********/******** г.,

№*********/******** г.,№*********/******** г.,

№*********/******** г.,

№*********/******** г.,

№*********/******** г.,№*********/******** г.,

№*********/******** г.,№*********/******** г.,

№*********/******** г.,

№*********/******** г.,

№*********/******** г.,№*********/******** г.,

№*********/******** г.,№*********/******** г.,

№*********/******** г. и

№*********/******** г.; годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО с вх.

№************,вх.№************, вх.№************ и вх.№************;декларации 1 образец 6 с вх.№***************, вх.№***************,вх.№***************, вх.***************, вх.№***************,вх.№***************,вх.№ ***************, вх.№***************, вх.№***************, вх.№

***************, вх.

№***************, вх.№***************, вх.№ ***************, вх.№***************, вх.№

***************,вх.№

***************, вх.№

***************, вх.№

***************,вх.№

***************, вх.№

***************, вх.№

***************,вх.№

***************, вх.№

***************, вх.№

***************,вх.№ ***************, вх.№***************, вх.№***************,вх.

№

***************, вх.№***************,вх.№***************,вх.

№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.

№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.

№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.

№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.

№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.№***************,вх.

№***************,вх.№*************** и вх.№*************** и декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО с вх.№************ и вх.№************,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор,вписан в ЦРОЗ под №*************,въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на Н**-П.,офис С. З.,постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№***************/******** г. подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.1 ТЗ,като неоснователен.

Решението е постановено при участието,на основание чл.694,ал.4 от ТЗ,на служебния синдик на „М И.“ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С. З.,ул.“Ж. в.“№ **, ет. *, ап. *-Е. Н. П.,с адрес:гр.С. З.,ул."Х. Д. А." № ***, ет. *, офис *.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Н** с адрес:гр.С.,ул. "Кн. Д." № **,представлявана от В. П.-директор на дирекция „Д.в.“.В същата е изразено становище,че обжалваното решение е необосновано,немотивирано и несъобразено с действащите норми и със събраните по делото доказателства,както и че е постановено в противоречие с императивни правни норми.Според а.-жалбоподател,първоинстанционният съд неправилно е приел,че запорът върху процесните вземания е наложен едва с вписване на постановлението в ЦРОЗ.Освен това посочва,че съдът не е изложил каквито и да било аргументи относно конкуренцията между кредиторите при осребряване на имуществото на длъжника.В този контекст посочва още,че разпоредбата на чл.194 от ДОПК само е цитирана в решението,без обаче да е уточнено,че с право на предпочитание преди публичния взискател се удовлетворяват онези кредитори,чиито обезпечения предхождат наложените от публичен изпълнител обезпечителни мерки.Развива довода,че доколкото масата на несъстоятелността се осребрява в универсалното принудително изпълнение и същата включва активите на несъстоятелния търговец,върху които в полза на различни кредитори могат да съществуват различни по вид и по време обезпечения,от значение за 2 удовлетворяването им е именно реда,визиран в разпоредбата на чл.722,ал.1 от ТЗ,в която законодателят изрично определя конкуренцията между кредиторите в зависимост от наличието на посочените в текстовете на т.1 и следващите от цитираната разпоредба признаци на приетите вземания,определящи кои вземания в кой ред подлежат на удовлетворяване.Според а.-жалбоподател, разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ не въвежда никакви допълнителни критерии,освен вписването на наложения запор в ЦРОЗ.Допълва,че доколкото текстът на цитираната разпоредба предвижда правото на предпочтително удовлетворяване от стойността на имуществото,което е предмет на ипотека или залог,или на наложен запор,вписан в ЦРОЗ,разпоредбата на може да бъде тълкувана корективно и стеснително,а изложените от съда аргументи не могат да мотивират наличие на правно основание Н** да не се ползва от привилегията,дадена от същата разпоредба,доколкото обезпечените публични вземания попадат именно в хипотезата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

В жалбата се поддържа и аргумента,че възприетата от съда теза,че запорът следва да се счита за наложен едва с вписването в ЦРОЗ,е изцяло в противоречие с действащата нормативна уредба.Според жалбоподателя,разпоредбата на чл.206 от ДОПК изрично повелява,че наложените обезпечителни мерки произвеждат действието,предвидено в разпоредбите на ГПК-чл.451,чл.452,чл.453 и сл.,а вписванията,които са конститутивен елемент от налагането на обезпечителната мярка,са изрично изброени в чл.201,чл.203 и чл.205 от ДОПК.Нито една от посочените разпоредби обаче не съдържа изискване наложеният запор да бъде вписан в ЦРОЗ,за да произведе последиците,предвидени в тях,както смята а.-жалбоподател.Според същата,цитираните разпоредби безспорно водят до извода,че вписването в ЦРОЗ на запора,наложен с издадено от публичния изпълнител постановление за налагане на обезпечителни мерки,не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка,поради което изводът на съда,че обезпечителните мерки са наложени с вписването в ЦРОЗ е изцяло в противоречие със специалните правила,регламентиращи реда за налагане на обезпечителни мерки по ДОПК и действието на наложения запор.

В жалбата са развити доводи и срещу изводите на първоинстанционния съд,основани на разпоредбата на чл.638,ал.4 от ТЗ.Наред с това се поддържа и аргумента,че застъпената от съда теза,че обезпечителната мярка,наложена в хода на индивидуалното производство по принудително изпълнение,поражда относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания след нейното налагане,не изключва приложението на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,доколкото в цитираната разпоредба изрично е посочено,че право на предпочтително удовлетворяване в реда имат вземания,обезпечени със залог или ипотека,или запор или възбрана,вписани по реда на ЗОЗ-от получената сума при реализация на обезпечението,т.е. в производството по несъстоятелност,според а.-жалбоподател,се осребряват както ипотекирани и заложени активи,така и такива,върху които има наложен запор,като разликата се проявява в зависимостот това дали наложеният запор е вписан по реда на ЗОЗ или не-в първия случай,съгласно посочената специална разпоредба на ТЗ кредиторът,наложил и вписал по реда на ЗОЗ запор,има право да получи сумата от 3 реализацията на запорираната вещ,а във втората хипотеза получената от реализацията на запорираната вещ сума се разпределя не за удовлетворяване вземанията на кредитора,в полза на когото има наложен запор,който не е вписан по реда на ЗОЗ.а.-жалбоподател счита,че в текста на разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ са включени освен договорените между длъжника и кредитора обезпечения /особен залог и ипотека/,но още и наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки /запор върху имущество о чл.4 от ЗОЗ/,които са вписани в ЦРОЗ съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗОЗ,в който изрично е посочено,че сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл.4 от ЗОЗ.Според Н**,волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор,чиито вземания са обезпечени със запори,вписани по реда на ЗОЗ,да удовлетворят предпочтително вземанията си при разпределение на суми,получени от реализация на имуществото,върху което са наложени обезпечителните мерки.Тази привилегия,както се сочи в жалбата,не съществува докато търговецът не е с открито производство по несъстоятелност,а нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ е специална за несъстоятелността и се прилага като изключва приложението на чл.136 от ЗЗД.

Въз основа на горните аргументи,а.-жалбаподател моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и да се постанови от настоящата инстанция решение,с което да бъде уважен предявеният от а. иск,като бъде установено,че приети в производството по несъстоятелност срещу „М И.“ЕООД публични вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 474 510,08 лв.,от които главница в размер на 291 593,32 лв. и дължими към 19.11.2020 г. лихви в размер на 182 916,76 лв.,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор,вписан в ЦРОЗ под №*************,въз основа на издадено по реда на ДОПК от публиче изпълнител при ТД на Н**-П.,офис С. З.,постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№***************/******** г.,са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Моли в полза на а.да бъдат присъдени Н**равените по делото разноски,в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемото дружество „М И.“ЕООД -в несъстоятелност,с ЕИК *********,не е представило писмен отговор на въззивната жалба и не е взело становище по същата.

Служебният синдик на „М И.“ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК *********-Е. Н.

П.,участваща в производството по делото на основание чл.694,ал.4,изречение първо от ТЗ,е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,в който изразява становище,че оспорваното решение е валидно,допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено като такова.Поддържа и становището,че не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци,като излага конкретни доводи за това в отговора.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от правен субект /от а.-ищец в първоинстанционното производство/,имащ правен интерес да обжалва 4 конкретното първоинстанционно решение,подадена е чрез надлежен представител и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявения от ищеца иск,който също намира за допустим.