Решение № 51 от 16.02.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Карлово, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101392 по описа за 2024 година

Производството е по предявени евентуално обективно съединените искове, с главен иск - иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лева и евентуален иск - иск за заплащане на обезщетение за неимуществени врели, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1 200 лв.

Ищецът - Г. К. К. твърди, че на 04.07.2023г. сключил с ответника договор за наем на недвижим имот, по силата на който му отдал за временно и възмездно ползване за срок от 12 месеца, считано от 04.07.2023г., следния недвижим имот, представляващ негова индивидуална собственост, а именно:

Апартамент № 6 по договор за наем (а по документ за собственост Апартамент БЗ). находят се в гр. П., ул. ***. От сключването на договора за наем до датата на прекратяването му на 31.10.2023г. (въз основа на поканаизявление за разваляне на договора за наем, отправена от ищеца до ответника), надлежно е изпълнявал всички свои задължения по сключения между страните договор за наем. Що се отнася до ответника обаче - това не било така.

Твърди, че на 20.10.2023г. узнал, че ответникът е наводнил наетия апартамент. На 21.10.2023г. извършил предварително уговорено с ответника посещение в наетия апартамент, при което установил, че причиненото от 1 ответника наводнение довело до нанасяне на имуществени вреди в апартамента. На 22.10.2023г. след предварително уточнение с ответника, посетил наетия апартамент, като бил придружен от майстор, който констатирал, че разходите за поправянето на щетите ще бъдат в не по-малък размер от 1 320 лв. Ответникът обаче категорично отказал да заплати посочените разходи, въпреки обстоятелството, че наетият апартамент бил увреден в резултат на наводнението, причинено виновно от него по време на ползването му. По този начин ответникът е нарушил чл. 15 от договора за наем, който предвиждал, че наемателят е длъжен да заплати на ищеца, като наемодател обезщетение в пълен размер за виновно нанесените щети в апартамента. Съгласно чл. 18 от договора за наем, ответникът предал депозит в размер на 600 лв., от който ищецът се е удовлетворил, съгласно чл. 19, б. „а” и чл. 20 от договора за наем. Задържайки го, тъй като ответникът виновно е нарушил и чл. 19, б. „а”, предл. 2 от договора за наем. Имайки предвид изложеното твърди, че е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника по сключения между него и ищеца договор за наем, което неизпълнение е дало предпоставка на последния да развали на основание чл.

87, ал. 2 от ЗЗД едностранно сключения помежду им договор за наем.

Твърди, че на 31.10.2023г. в присъствието на двама свидетели (Г.Д.Г. и В.К.М.) е представил покана- изявление за разваляне на договора за наем на адреса на наетия апартамент: гр. П., ул. ***, ап. 6 (Б3) лично на ответника, но той отказал да я получи. Отказът на ответника бил удостоверен с изписването на трите имена и подписите на посочените двама свидетели, присъствали на отказа.

Отново на 31.10.2023г. ответникът в присъствието на споменатите двама свидетели предал на ищеца, като наемодател държането (ключовете) за наетия апартамент, за което ищецът му е представил приемо-предавателен протокол, описващ подробно причинените щети от ответника, вследствие на наводнението и състоянието на наетия апартамент към момента на предаването обратно на държането от ответника на ищеца. Ответникът обаче отново е отказал да подпише представения му от ищеца протокол, който отказ отново бил удостоверен с изписването на трите имена и подписите на посочените двама свидетели, присъствали на отказа.

От съдържанието на приложения към исковата молба приемопредавателен протокол било видно, че на 31.10.2023г. ответникът предал на ищеца обратно наетия апартамент в следното състояние и причиниш щети:

- Коридор: лошо състояние, като гардеробът бил с увредена дясна страница и долна лайсна, вследствие на наводнението;

- кухня/трапезария/бокс: лошо състояние, като хладилникът бил със 2 счупена дръжка на вратата; ъгловият диван бил продънен вследствие на неправилно използване; фурната и мивката била в лошо състояние, а пердето в хола било похабено;

- спалня: лошо състояние, като двойното легло с двоен матрак и ракла били увредени вследствие на наводнението; вратата към спалнята била с видими надути части по нея и касата, а по стената в спалнята имало следи от вода;

- баня/тоалетна: лошо хигиенно състояние.

Общото състояние на наетия апартамент било лошо/занемарено и незадоволително, с доста щети по обзавеждането, като наетият апартамент имал нужда от основно почистване и ремонт.

Наред с всички упоменати щети, причинени от ответника в резултат на наводнението, ответникът не е заплатил и консумативните разходи по време на действието на договора за наем, които били изцяло негово задължение, съгласно чл. 13 от договора за наем. Но този начин ответникът нарушил виновно и посочения чл. 13 от договора за наем, като ищецът е заплатил, както следва: разходи за ползване на електричество към „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в общ размер на 75.67 лв. за периода от 16.09.2023г. до 15.11.2023г.; разходи за ползване на вода към „ВиК” ЕООД - П. в размер на 12.18 лв. за периода 06.10.2023г. - 07.11.2023г. и разходи за поддръжка на общи части на сградата към „Вход Мениджър” ООД в размер на 45.00 лв.

Освен споменатите консумативни разходи, ищецът е направил и следните разходи за закупуване на ново обзавеждане и почистване на наетия апартамент, който бил увреден вследствие на наводнението, причинено виновно от ответника, а именно:

- закупуване от Дружество регистрирано по ЗЗД - СЪНИХОУМ на врата и 3 бр. аксесоари в общ размер на 519.00 лв. с вкл. ДДС;

- предоставени услуги от „СЪЛИВЕР” ООД в размер на 532.75 лв. с вкл.

ДДС;

- почистване на наетия апартамент от ЕТ „С.К.-90-К.К.” в размер на 360.00 лв. с вкл. ДДС;

- закупуване от „АПОГЕЙ 99” ОДД на XT дръжка хлад. БЕКО сива и транспорт в размер на 50.35 лв. с вкл. ДДС.

Наред с изложените имуществени вреди (претърпени загуби), вследствие на виновно причиненото от ответника наводнение в наетия апартамент, ищецът понесъл и имуществени вреди (претърпени загуби), които се изразявали в направени от него разходи отпреди наводнението за закупуване от „СУТРЕЙД” ЕООД на 2 бр. крила и комплект дръжки - 2 бр. в 3 общ размер от 690 лв. с вкл. ДДС, както и заплащане на монтаж на 2 бр. интериорни врати при първоначалното им поставяне от „СУТРЕЙД” ЕООД в размер на 90 лв.

Твърди, че за периода 31.10.2023г. (дата на прекратяване на договора за наем) - 31.11.2023г., ищецът е бил в обективна невъзможност да отдаде под наем на друго лице увредения от ответника апартамент и по този начин е претърпял още имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на един пропуснат месечен наем в размер на 600 лв., в какъвто размер е бил и месечният наем на ответника. Твърди, че понесъл и неимуществени вреди (болки, страдания и притеснения) вследствие на наводнението на собствения му апартамент от ответника, необхоД.стта от извършването на ремонт и заплащането на всички посочените разходи, както и вследствие невъзможността в посочения период да отдава апартамента на друго лице.

Доколкото е налице фактическия състав на непозволеното увреждане смята, че размерът по справедливост на претърпените от него неимуществени вреди възлиза в размер на 1 200 лв., по ако съдът прецени, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, би могъл да определи по справедливост обезщетение и в друг размер.

С оглед изложената фактическа обстановка ищецът твърди, че е претърпял вреди, вследствие виновно поведение на ответника в общ размер от 4 174.95 лв., от които: имуществени вреди в размер на 2 974.95 лв.

(претърпени загуби - 2 374.95 лв. и пропуснати ползи 600 лв.) и неимуществени вреди (болки, страдания и притеснения) в размер на 1 200 лв.

Съобразно всичко изложено мотивира наличието на правен интерес от предявяване в условията на евентуалност на следните осъдителни искове:

1. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени през време на ползването на наетата вещ с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лв. и 2. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1200 лв.

Посочва, че настоящата искова молба следва да се приеме като покана по реда чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на посочените обезщетения в общ размер от 4 174.95 лв., макар че за вземане, произтичащо от непозволено увреждане, каквото е предмет на евентуалната претенция по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. е чл. 52 от ЗЗД, ответникът като длъжник се смята в забава и без покана по аргумент от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл, ответникът като длъжник следва да се смята в забава от момента, в който настоящата искова молба му бъде връчена.

С допълнителна молба, депозирана по делото на 29.03.2024г. ищецът уточнява следното:

4

Като главен иск в настоящото производство е предявен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл.

82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лева.

Като евентуален иск в настоящото производство е предявен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени врели, с правно основание чл.

45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1 200 лв. Посоченият иск е предявен в условието на евентуално обективно съединяване с главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснат ползи) е правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2 974.95 лв., като връзката между евентуалния и главния иск е положителна, т.е. съдът следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния иск, ако уважи главния иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД, сума в размер на 2974.95 лева, а в условията на евентуалност, да осъди ответника, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД да заплати на ищеца сума в размер на 1 200 лв. Посочва банкова сметка, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК - IBAN: *******.

В ХОДА на делото, с протоколно определение, постановено на 15.01.2025г., на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, като същият се счита предявен в размер, както следва: обезщетение за имуществени вреди, причинени през времето на ползване на наетата вещ по иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лева и обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва върху общата сума от 4174.95 лева, считано от 21.12.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът - П. К. намира предявеният иск по чл. 233, aл. 1, изр. 2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за допустим, но предявеният иск по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл.

52 от ЗЗД за недопустим. Посочва, че претендираната вреда - неимуществена е настъпила на облигационно договорно основание, а не е в резултат на деликт.

В свое Решение № 462 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 1474/2015 т., Г.К., IV Г.О., което е по чл. 290 от ГПК, ВКС насочва и определя следното:

„Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при които ищецът подържа да е претърпял вредата. В случая безспорно е установено по делото,че вредата е настъпила при неточно изпълнение на задължения по спедиционен договор, поради което обезщетението за 5 изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно основание.