Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 12.08.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 412/2022
Вид
Решение № 484
Подписан
12.08.2022
В сила
17.04.2024
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 8, пар. 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Враца, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Н. М. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420100412 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 2514/17.02.20212 г. от П. Л П., ЕГН **********, чрез адв. В.Н., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406.

В исковата се твърди, че на 16.06.2019 г. между ищеца като кредитополучател и ответното дружество като заемодател бил сключен Договор за потребителски кредит № 769305, по силата на който на ищеца бил предоставен паричен заем в размер на 300 лева.

Уговорено било, че общата сума, която ищецът следва да върне на ответника, е 310,14 лева, платима еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на усвояване на заемната сума.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 3,38% или 10,14 лева, и годишен процент на разходите 49,85%. Заявява, че за обезпечение на задълженията си към ответника, на същата дата ищецът сключил с „Фератум Банк“ договор за гаранция, по който се задължил да заплати възнаграждение в размер на 88,86 лева. Заявява, че е заплатил на ответното дружество изцяло сумата по посочения договор в общ размер на 399 лева, от които 300 лева главница, 10,14 лева възнаградителна лихва и 88,86 лева възнаграждение за поръчител.

Твърди още, че на 24.05.2021 г. между страните били сключени договор за потребителски кредит № 1021973 със същите параметри и условия, както и същият договор за гаранция с „Фератум Банк“. Ищецът твърди, че и по този договор е заплатил на ответника сума в общ размер на 399 лева, от които 300 лева главница, 10,14 лева възнаградителна лихва и 88,86 лева възнаграждение за поръчител.

1

Ищецът счита, че описаните договори за кредит са нищожни, като излага следните доводи:

- Не е спазена предвидената от закона форма при сключването им;

- Не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ не са предоставили на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са получили неговото валидно съгласие за сключване на договорите, както и за условията, при които може да се откаже от тях; освен това разменените електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния действителен автор /напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/;

- Нарушено е изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по – малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора;

- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание; счита, че посочването на сумата от 300 лева е формално, както и че липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата /в брой или по банкова сметка/ и в какъв срок;

- Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание, както и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК начин;

- ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, като счита, че липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира определеният в договора ГПР от 49,85%, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал.

1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал. 2 и 4 ЗПК; не става ясно каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 3,380%; в съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и възнаграждението по сключения договор за поръчителство;

- Счита, че в договорите размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният размер от 396% е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК;

- Сключените с „Фератум Банк“ договори за поръчителство излизат от присъщата функция за обезпечение на заема и имат за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, предвид, че са сключени с дружество, избрано и посочено от заемодателя, за което ищецът е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора от негова страна;

- Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши 2 оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща възнаграждение, вследствие което се е увеличил размерът на дълга му;

- Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП – не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните; не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и не е индивидуално уговорена;

- Целта на сключване на договора за поръчителство с трето лице е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК под предлог, че таксите се дължат на трето лице, а не на кредитора, впоследствие обаче тези такси се заплащат именно на заемодателя „Фератум България“ ЕООД;

- Не е предоставена възможност потребителят да посочи избран от него поръчител, а сключването на договор с „Фератум Банк“ е абсолютна предпоставка потребителят да бъде одобрен за получаване на кредита;

- Възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПР, тъй като представлява печалба за кредитора, който не е прехвърлил платената сума от 88,86 лева на „Фератум Банк“;

- Ако тази сума бе включена в ГПР, последният щеше да възлиза на 396%;

- Освен това прилагането на друг размер на ГПР извън договорения между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“;

- Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като нищожността на тази уговорка води до нищожност на целия договор;

- Налице е несъответствие между посочения в преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен % и посочения в сключения договор;

- Не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, условията за упражняването му;

- Нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с него договор за гаранция

Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество „Фератум България“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца П. Л. П. следните суми: сумата от 99 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 769305 от 19.06.2019 г. и съставляваща разликата между главницата по договора в размер на 300 лева и общо платената по договора сума 399 лева, както и сумата от 99 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 1021973 от 24.05.2021 г. и съставляваща разликата между главницата по договора в размер на 300 лева и общо платената по договора сума 399 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

3

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. Е.Ц., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с ответника са сключени двата договора за потребителски кредит - № 769305/19.06.2019 г. и № 1021973/24.05.2021 г., по силата на които ответникът е отпуснал кредит на ищеца, който се задължил да го върне ведно с лихвите, в сроковете по всеки договор. Лихвата била уговорена в размер на 3,38%, а ГПР – 49,85%. Преди сключването на договорите ищецът избрал да обезпечи задълженията си по договорите чрез поръчителство от „Фератум Банк“ /Малта/.

Оспорва като неоснователни всички твърдения за нищожност на договорите поради нарушения на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и други приложими нормативни актове.

На първо място твърди, че договорите са сключени при спазване на всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Заявява, че сключването на договора е по искане на потребителя, отправено под формата на електронен формуляр на интернет страницата на ответното дружество, в който самият потребител попълва исканите параметри на кредита, в това число и предпочитаното от него обезпечение – избран от него поръчител-физическо лице или допълнителна услуга – гаранция, предоставяна от „Фератум Банк“. Сочи, че след постъпване на искането за кредит, дружеството-заемател извършва оценка на кредитоспособността на потребителя по чл. 16 ЗПК и в случай на одобрение изпраща на електронната поща, посочена от потребителя, преддоговорна информация под формата на СЕФ, както и проекти на документи за сключване на договор за кредит. Ако потребителят е съгласен да сключи договора, потвърждава чрез съобщение по телефона (SMS). Заявява, че в чл. 8 от договора страните са договорили, че електронният подпис на потребителя ще има правната сила на саморъчен такъв. Счита, че с оглед на това са били сключени електронни договори за кредит, подписани чрез електронен подпис, като писмената форма по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ е спазена и съгласието на потребителя за сключването им е валидно дадено. Оспорва твърденията, че шрифтът на договора бил в по-малък размер от 12 пункта, че договорите не са написани по ясен и разбираем начин, както и че не са съставени в по 2 екземпляра, доколкото се касае за електронни договори.

Твърди, че не са налице твърдяните от ищеца нарушения на разпоредбите на ЗПК.

Заявява, че в договора е посочен общият размер на кредита по ясен и недвусмислен начин, посочен е срокът за връщане на заема, както и размерът на възнаградителната лихва – като процент и като стойност в лева, и на ГПР. Счита, че законът не изисква формулата за изчисляване на ГПР да е описана в договора. Сочи, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК заемодателят не е имал право да включи в ГПР сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, като този разход не влиза в общия разход по кредита, доколкото е извършен по договор с трето лице.

На следващо място заявява, че ищецът е имал право да избере да обезпечи задълженията си по договорите с поръчителство от избрани от него физически лица, а сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ не е условие за отпускането на 4 кредита. Сключването на договора за поръчителство с третото лице е по избор на потребителя, извършен при сключването на договора за кредит.

Кредиторът сочи, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, необходима за взимане на решението за сключване на договора, под формата на СЕФ на посочената от потребителя електронна поща. След това разходите по кредита съгласно СЕФ са включени в съдържанието на договора по ясен и разбираем начин – както общата сума, така и по пера – главница и лихва. Заявява, че ГПР по договора от 49,85% е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок размер от пет пъти размера на законната лихва. Заявява, че ищецът не е упражнил правото си да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му.

Оспорва, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като счита, че размерът й не е необосновано висок, а е съобразен с обстоятелството, че се касае за малък по размер потребителски кредит, които в повечето случаи биват предсрочно погасявани от заемополучателите, с оглед на което размерът на възнаградителната лихва следва да бъде съобразен и с интереса на кредитора.